Животът на Южния полюс не спасил динозаврите от падането на астероид
Изучаването на остатъци от животни, живели в Антарктида във времената на динозаврите, е открило, че животът на Южния полюс на Земята не е избавил жителите на морето и сушата от на практика незабавно измиране вследствие на рухването на метеорит в модерно Мексико. Това настояват палеонтолози в публикация, оповестена в изданието Nature Communications.
„ Нашето проучване сочи следната картина – в действителност в един ден животът е процъфтявал в моретата и на сушата в Арктика, а на идващия ден изцяло е липсващ.
Очевидно, че се е случило нещо извънредно ненадейно и пагубно. То се явява най-сериозният мотив в интерес на това, че основен „ мотор “ на измирането е било рухването на метеорит, а не бавното изменение на климата и вулканичната интензивност “, споделя Джеймс Уитс (James Witts) от Университета на Лийдс (Великобритания).
Уитс и сътрудниците му стигнали до този извод с помощта на неотдавна намерено „ гробище “ с остатъци на мезозойски жители на морето на остров Сеймур, в северния завършек на Антарктическия полуостров.
Общо експедицията на Уитс е разкрила 6500 типа амонити, охлюви и други мекотели, както и великански морски гущери – мозазаври, обитавали океаните, миещи крайбрежията на Антарктида преди към 65-62 милиона години.
Толкова богато видово благосъстояние помогнало на учените да изяснят, по какъв начин морската фауна в полярната област е претърпяла измирането, случило се по разнообразни оценки вследствие на рухване на метеорит, изригване на вулкани или композиция сред едното и другото.
Както посочил анализът, извършен от Уитс и сътрудниците му, при рухването на метеорита са изчезнали към 65-70% от типовете, чиито остатъци са разкрили учените край крайбрежията на остров Сеймур. Това значи, че даже огромното разстояние сред бъдещия полуостров Юкатан и Антарктида не е защитило жителите на полярната област от измирането, което е било доста внезапно.
Подобна картина опонира на това, което през днешния ден считат други учени – множеството палеонтолози са на мнение, че измирането в по-малка степен е засегнало Арктика и Антарктида заради огромното разстояние от епицентъра на катаклизма, и че животните и растенията, живеещи в полярните области, би трябвало да са се приспособили към живот в изискванията на „ безконечен “ денонощно. Очевидно това не е било по този начин, заключават учените.
