Наближава ли времето на изтребителите от шесто поколение: реалност или фантастика?
Изтребителите е признато условно да се разделят на генерации според от техните летателно-технически характерности, определящи съвкупността от признаци и особености на всеки летателен уред. За в този момент съществуват условно пет генерации реактивни изтребители. Първо потомство: Разработени са до началото на 50-те години. Дозвукови, без бордни радари. Право крило. Това са Месершмит Me.262, Де Хевиленд Вампир, Як-15, МиГ-9.
Второ потомство: Разработвани до началото на 60-те години. Около звукова и дребна свръхзвукова скорост. Борден радар. Стреловидно крило, ТРД с форсажна камера. МиГ-15, МиГ-17, F-86 Сейбър, Дасо Мистер.
Трето потомство: Многоцелеви машини. Свръхзвукова скорост до 2М. Ракети „ въздух-въздух”. МиГ-21 и МиГ-23, F-4 Phantom, Mirage F1 и шведски Viggen.
Четвърто потомство: Преходът е обвързван със забележителен софтуерен пробив в първата половина на 70-те години. Характерна е статистическа нестабилност и потребление на ЕДСУ. Двуконтурен мотор. Управляемо въоръжение. Висока маневреност. Използване на оръжие на задхоризонтни дистанции. Първи представител F-15, след това F-16. Съветският отговор е МиГ-29 и Су-27. Последните модели на тези четири самолета са обособени в обособена група „ потомство 4+”.
Пето потомство: Съединени американски щати се откъснаха доста напред с двата серийни F-22 Raptor и F-35 Lightning II. Руският Су-57 е на стадий тествания. Разработки се водят в Китай и Япония.
Основните признаци на изтребителите V-то потомство: интензивно потребление на стелт-технологиите, борден радар с дейна фазирана антенна решетка, течнокристални екрани в кабината, радиофотонен радар, свръхманевреност, дарба за реализиране на свръхзвукова скорост без включване на форсаж, отклоняем вектор на тягата, нови системи за ръководство на самолета и въоръжението.
Все още полемиките за изтребители от шесто потомство са спекулативни. Не се знае дали те ще имат хиперзвук, изкуствен интелект, лазерно оръжие, тяговъоръженост до 1,5, височина на полета до 30-35 км. А са предизвикателство и мечтано бъдеще.
Преди всичко военните специалисти не могат да отговорят разбираемо на елементарния (и главен въпрос) защо ще се употребява това шесто потомство. Какви задания ще извършва? Какви характерности би трябвало да има, с цел да оправдае големите запаси за тяхното изграждане? Какви нови тактически способи ще бъдат по опциите им? Оръжието им ще оперира ли в Близкия космос?
В дъното на всичко лежат неяснотите какъв ще е характерът на бъдещите войни и какво ще е мястото в тях на изтребителната авиация.
Засега е допустимо единствено да бъдат посочени трендове, по които се развива авиационната техника, тъй като не е известно какви съответни технологии ще бъдат налични на човечеството в близкото и по-далечно бъдеще.
Твърде е евентуално да вземем за пример бъдещите изтребители да нямат отвесни плоскости (стабилизатори и кормила). Те доста покачват за радарите ЕОП (ефективната отразяваща повърхност), а са безполезни при маневриране на огромни ъгли на офанзива (критични и задкритични). Нагледен образец е планът F/A-XX на „ Боинг”, показан съвсем преди 10 година
Трябва да се чака изтребителите от идващото потомство да имат необикновена компоновъчна скица, само че каква ще е? „ Летящо крило” от дълго време не е оригиналност. Преди 20-ина години отново ”Боинг” създаде първообраз на малко видим изтребител Bird of Prey (Хищна птица) с потребление на най-нови технологии, в това число 3D-печат. Уж е издигнат по схемата „ патица”, само че няма предни стабилизатори и кормила.
Особено предизвикателство е изкуственият интелек т, който освен ще поема част от пилотирането на изтребителя, само че и ще командва и оръжието, ще се отклони с отвратително за човек претоварване от ракета и ще върне самолета в базата. От тук до изцяло „ отдалечено пилотираните летателни апарати” е единствено една крачка. Отказването от съществуването на водач ще направи самолета по-компактен, лек и маневрен.
Ако се заключи написаното дотук, то със съжалени би трябвало да се означи, че времето на изтребителя от VІ-то потомство още не е пристигнало. И не се знае по кое време ще настъпи, тъй като няма отработени технологии за пробив в региона на изтребителната авиация.
И още нещо извънредно значимо: системите за Противовъздушна отбрана се развиват по-бързо от авиационната техника, а и са по-евтини, по тази причина към този момент сякаш няма смисъл да се влагат големи средства за основаване на нови и скъпи изтребители.
Превод и редакция: БЛИЦ
Второ потомство: Разработвани до началото на 60-те години. Около звукова и дребна свръхзвукова скорост. Борден радар. Стреловидно крило, ТРД с форсажна камера. МиГ-15, МиГ-17, F-86 Сейбър, Дасо Мистер.
Трето потомство: Многоцелеви машини. Свръхзвукова скорост до 2М. Ракети „ въздух-въздух”. МиГ-21 и МиГ-23, F-4 Phantom, Mirage F1 и шведски Viggen.
Четвърто потомство: Преходът е обвързван със забележителен софтуерен пробив в първата половина на 70-те години. Характерна е статистическа нестабилност и потребление на ЕДСУ. Двуконтурен мотор. Управляемо въоръжение. Висока маневреност. Използване на оръжие на задхоризонтни дистанции. Първи представител F-15, след това F-16. Съветският отговор е МиГ-29 и Су-27. Последните модели на тези четири самолета са обособени в обособена група „ потомство 4+”.
Пето потомство: Съединени американски щати се откъснаха доста напред с двата серийни F-22 Raptor и F-35 Lightning II. Руският Су-57 е на стадий тествания. Разработки се водят в Китай и Япония.
Основните признаци на изтребителите V-то потомство: интензивно потребление на стелт-технологиите, борден радар с дейна фазирана антенна решетка, течнокристални екрани в кабината, радиофотонен радар, свръхманевреност, дарба за реализиране на свръхзвукова скорост без включване на форсаж, отклоняем вектор на тягата, нови системи за ръководство на самолета и въоръжението.
Все още полемиките за изтребители от шесто потомство са спекулативни. Не се знае дали те ще имат хиперзвук, изкуствен интелект, лазерно оръжие, тяговъоръженост до 1,5, височина на полета до 30-35 км. А са предизвикателство и мечтано бъдеще.
Преди всичко военните специалисти не могат да отговорят разбираемо на елементарния (и главен въпрос) защо ще се употребява това шесто потомство. Какви задания ще извършва? Какви характерности би трябвало да има, с цел да оправдае големите запаси за тяхното изграждане? Какви нови тактически способи ще бъдат по опциите им? Оръжието им ще оперира ли в Близкия космос?
В дъното на всичко лежат неяснотите какъв ще е характерът на бъдещите войни и какво ще е мястото в тях на изтребителната авиация.
Засега е допустимо единствено да бъдат посочени трендове, по които се развива авиационната техника, тъй като не е известно какви съответни технологии ще бъдат налични на човечеството в близкото и по-далечно бъдеще.
Твърде е евентуално да вземем за пример бъдещите изтребители да нямат отвесни плоскости (стабилизатори и кормила). Те доста покачват за радарите ЕОП (ефективната отразяваща повърхност), а са безполезни при маневриране на огромни ъгли на офанзива (критични и задкритични). Нагледен образец е планът F/A-XX на „ Боинг”, показан съвсем преди 10 година
Трябва да се чака изтребителите от идващото потомство да имат необикновена компоновъчна скица, само че каква ще е? „ Летящо крило” от дълго време не е оригиналност. Преди 20-ина години отново ”Боинг” създаде първообраз на малко видим изтребител Bird of Prey (Хищна птица) с потребление на най-нови технологии, в това число 3D-печат. Уж е издигнат по схемата „ патица”, само че няма предни стабилизатори и кормила.
Особено предизвикателство е изкуственият интелек т, който освен ще поема част от пилотирането на изтребителя, само че и ще командва и оръжието, ще се отклони с отвратително за човек претоварване от ракета и ще върне самолета в базата. От тук до изцяло „ отдалечено пилотираните летателни апарати” е единствено една крачка. Отказването от съществуването на водач ще направи самолета по-компактен, лек и маневрен.
Ако се заключи написаното дотук, то със съжалени би трябвало да се означи, че времето на изтребителя от VІ-то потомство още не е пристигнало. И не се знае по кое време ще настъпи, тъй като няма отработени технологии за пробив в региона на изтребителната авиация.
И още нещо извънредно значимо: системите за Противовъздушна отбрана се развиват по-бързо от авиационната техника, а и са по-евтини, по тази причина към този момент сякаш няма смисъл да се влагат големи средства за основаване на нови и скъпи изтребители.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ