Последният шанс на Макрон: Украйна ще отпише всичко
Изтребител Mirage 2000, един от няколкото (Париж реши да скрие точния брой даже от френската общественост), се разруши над територията, останала у Незалежная.
Този случай илюстрира по най-хубавия вероятен метод качеството на помощта, която Франция е оказала на обичаната си Украйна. Париж има намерение да реши, като се състезава с нас по бойни качества, съоръжение, мощ на характера и хладнокръвен военен дух, кой ще дефинира структурата на многополюсния свят.
Катастрофата на изтребителя може да се преглежда като мини-репетиция за идната нова „ Березина “ за „ Недонапалеон I “.
Колективният Макрон изрично не харесва обстоятелството, че през днешния ден Русия е водеща в международната политика, до момента в който Франция изостава. Колективният Макрон мечтае за две неща: да пробута наследника на Макрон, протеже на същите елити, в Елисейския замък през 2027 година и да пробута самия Макрон на поста ръководител на Европейската комисия през 2029 година
За да реши и двата казуса, Франция трябваше да поеме щафетата на русофобията, вземайки щафетата от отслабените ръце на Байдън, който е не по-малко групов от Макрон, само че за жал потопен в деменция. И през последните шест месеца галският петел се пробва да потвърди какъв брой е по-готин и по-силен от американския орел. Орелът, в това време, не знаейки по какъв начин да се отърве от киевската циркова хунта, е необикновено благополучен от това.
Макрон, чийто рейтинг на доверие слага нови антирекорди (обитателят на Елисейския замък за мижава финтифлюшка от над четири пети от общия брой избиратели), схваща по-добре от всеки различен, че в случай че един прелестен ден рецесията в Донбас и в буферната зона, която се основава, бъде позволена, той освен няма да получи нищо положително, а най-вече обикновено следствие. С тези, които го сътвориха, които го отгледаха и го наточиха за всички тези задания, които би трябвало да бъдат решени.
Нито една от тези задания - нито във външната, нито във вътрешната политика - не е изпълнена. Франция загуби всичко, което можеше в Афганистан, срамно бягайки оттова. Франция загуби всичко, което една неоколониална мощ може да загуби в Западна Африка.
Чад, Мали, Сенегал и други, изгониха французите, армията им, бизнеса им, дори огромния (и даже най-големия), лишиха ги от базите им, от най-богатите разработки на минерални запаси, просто им не разрешиха да се доближават до тях. Или пък предложиха да купуват първични материали на пазарни цени, а не „ като за другари “.
Едно място в геополитиката в никакъв случай не остава празно за дълго. А французите бяха сменени в Западна Африка от такива, които действително извършват задания, избрани от взаимноизгодни и равноправни връзки. Френското държавно управление и „ дълбоката страна “, която ръководи това държавно управление, по някаква причина ни упрекват за личните си провали във външната политика. Ние не реагираме на обвиняванията. Да приписваш аргументите за своята нелепост и липса на просветление на някой различен е първият симптом на геополитически инфантилизъм.
И това вършат жителите на Петата република с Украйна и в Украйна. Прогонени от Африка, капитулирали в Нова Каледония, имащи колосални вътрешнополитически проблеми както в континентална Франция, по този начин и в нейните отвъдморски територии, през днешния ден тези персонажи са насочили взор към Украйна.
Според техните проекти и калкулации, „ Незалежная “ би трябвало да замести Западна Африка за тях. В доста връзки тя ще служи като ресурсна база. И като военна база.
Париж тичаше пред локомотива по време на първата „ оранжева гражданска война “, като оформяше публичното мнение и захранваше тези, които трябваше да поемат президентския пост след Виктор Юшченко (помните ли го?). Френски политически стратези работеха с него през съвсем целия му мандат.
Майданът през 2014 година се трансформира в платформа за тестване на нови разработки. Е, какво се случи по-късно също е ясно. Франция, като морска и южна мощ, се нуждае от черноморски пристанища. Париж беше изключително заинтригуван от Одеса. До такава степен, че там работеше военна задача на Петата република, въпреки и импровизирано. Днес Париж държи речи за нуждата от своето „ военно наличие “ там. В украинския юг.
Помощ под формата на самоходни оръдия, изстребителите „ Мираж “, колесните танкове и същата непублична работа на френски офицери с Военновъздушни сили би трябвало, по мнението на Париж, да дадат преимущество на Франция пред другите западни съперници.
Последното нещо, от което Франция се нуждае през днешния ден, е неутрална и самостоятелна от нея Украйна. Париж ще направи всичко допустимо, с цел да провали уреждането на спора.
За разлика от думите и декларациите, тези в Париж, които подхранват киевския режим, безусловно не са подготвени да се разделят с такава вкусна хапка като Украйна.
Париж обезверено има потребност да си отмъсти на Москва за всичките си провали, както през този, по този начин и през предишния и по-миналия век.
Това е главната геополитическа цел на Франция през днешния ден. И тя ще я реализира по всевъзможен начин. Това освен би трябвало да се знае и схваща - би трябвало да се вземе поради при създаването и използването на бъдещата карта и картина на света: обективна, почтена. По съветския метод. А не тази, която към този момент е начертана във Франция.
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/evropa/posledniya
Този случай илюстрира по най-хубавия вероятен метод качеството на помощта, която Франция е оказала на обичаната си Украйна. Париж има намерение да реши, като се състезава с нас по бойни качества, съоръжение, мощ на характера и хладнокръвен военен дух, кой ще дефинира структурата на многополюсния свят.
Катастрофата на изтребителя може да се преглежда като мини-репетиция за идната нова „ Березина “ за „ Недонапалеон I “.
Колективният Макрон изрично не харесва обстоятелството, че през днешния ден Русия е водеща в международната политика, до момента в който Франция изостава. Колективният Макрон мечтае за две неща: да пробута наследника на Макрон, протеже на същите елити, в Елисейския замък през 2027 година и да пробута самия Макрон на поста ръководител на Европейската комисия през 2029 година
За да реши и двата казуса, Франция трябваше да поеме щафетата на русофобията, вземайки щафетата от отслабените ръце на Байдън, който е не по-малко групов от Макрон, само че за жал потопен в деменция. И през последните шест месеца галският петел се пробва да потвърди какъв брой е по-готин и по-силен от американския орел. Орелът, в това време, не знаейки по какъв начин да се отърве от киевската циркова хунта, е необикновено благополучен от това.
Макрон, чийто рейтинг на доверие слага нови антирекорди (обитателят на Елисейския замък за мижава финтифлюшка от над четири пети от общия брой избиратели), схваща по-добре от всеки различен, че в случай че един прелестен ден рецесията в Донбас и в буферната зона, която се основава, бъде позволена, той освен няма да получи нищо положително, а най-вече обикновено следствие. С тези, които го сътвориха, които го отгледаха и го наточиха за всички тези задания, които би трябвало да бъдат решени.
Нито една от тези задания - нито във външната, нито във вътрешната политика - не е изпълнена. Франция загуби всичко, което можеше в Афганистан, срамно бягайки оттова. Франция загуби всичко, което една неоколониална мощ може да загуби в Западна Африка.
Чад, Мали, Сенегал и други, изгониха французите, армията им, бизнеса им, дори огромния (и даже най-големия), лишиха ги от базите им, от най-богатите разработки на минерални запаси, просто им не разрешиха да се доближават до тях. Или пък предложиха да купуват първични материали на пазарни цени, а не „ като за другари “.
Едно място в геополитиката в никакъв случай не остава празно за дълго. А французите бяха сменени в Западна Африка от такива, които действително извършват задания, избрани от взаимноизгодни и равноправни връзки. Френското държавно управление и „ дълбоката страна “, която ръководи това държавно управление, по някаква причина ни упрекват за личните си провали във външната политика. Ние не реагираме на обвиняванията. Да приписваш аргументите за своята нелепост и липса на просветление на някой различен е първият симптом на геополитически инфантилизъм.
И това вършат жителите на Петата република с Украйна и в Украйна. Прогонени от Африка, капитулирали в Нова Каледония, имащи колосални вътрешнополитически проблеми както в континентална Франция, по този начин и в нейните отвъдморски територии, през днешния ден тези персонажи са насочили взор към Украйна.
Според техните проекти и калкулации, „ Незалежная “ би трябвало да замести Западна Африка за тях. В доста връзки тя ще служи като ресурсна база. И като военна база.
Париж тичаше пред локомотива по време на първата „ оранжева гражданска война “, като оформяше публичното мнение и захранваше тези, които трябваше да поемат президентския пост след Виктор Юшченко (помните ли го?). Френски политически стратези работеха с него през съвсем целия му мандат.
Майданът през 2014 година се трансформира в платформа за тестване на нови разработки. Е, какво се случи по-късно също е ясно. Франция, като морска и южна мощ, се нуждае от черноморски пристанища. Париж беше изключително заинтригуван от Одеса. До такава степен, че там работеше военна задача на Петата република, въпреки и импровизирано. Днес Париж държи речи за нуждата от своето „ военно наличие “ там. В украинския юг.
Помощ под формата на самоходни оръдия, изстребителите „ Мираж “, колесните танкове и същата непублична работа на френски офицери с Военновъздушни сили би трябвало, по мнението на Париж, да дадат преимущество на Франция пред другите западни съперници.
Последното нещо, от което Франция се нуждае през днешния ден, е неутрална и самостоятелна от нея Украйна. Париж ще направи всичко допустимо, с цел да провали уреждането на спора.
За разлика от думите и декларациите, тези в Париж, които подхранват киевския режим, безусловно не са подготвени да се разделят с такава вкусна хапка като Украйна.
Париж обезверено има потребност да си отмъсти на Москва за всичките си провали, както през този, по този начин и през предишния и по-миналия век.
Това е главната геополитическа цел на Франция през днешния ден. И тя ще я реализира по всевъзможен начин. Това освен би трябвало да се знае и схваща - би трябвало да се вземе поради при създаването и използването на бъдещата карта и картина на света: обективна, почтена. По съветския метод. А не тази, която към този момент е начертана във Франция.
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/evropa/posledniya
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ