Д-р Иван Диков: Осъзнатото раждане е част от планираното родителство
Източнк: УСАГБАЛ " Майчин дом "
Д-р Иван Диков е шеф на Диагностично-консултативен блок на СБАЛАГ „ Майчин дом “. Той е акушер-гинеколог с повече от 25 години клиничен и амбулаторен опит, владеещ на всички равнища организацията и управление на доболничната и болнична помощ, диагностициране, следене и водене на естествена и високорискова бременност, оказване на акушерска помощ – прибързано, обикновено, патологично и оперативно раждане, диагностициране, консервативно и оперативно лекуване на гинекологичните болести.
Има повече от двадесет години опит в промоцията на репродуктивното и полово здраве в стратегии и планове на неправителствените организации.
Повече от 10 години доктор Диков е бил в управлението на Българското сдружение на акушер-гинеколозите. Той е един от съоснователите на Българска асоциация по фамилно обмисляне, полово и репродуктивно здраве, като повече от 15 години е в управлението ѝ. Член е на – Европейската (EAGO) и Световна организации на акушер-гинеколозите (FIGO), както и почетен член на Румънско сдружение на акушер-гинеколозите.
През 2010 година получава наградата на БЛС и БДАГ „ Лекар акушер-гинеколог на годината “.
- Д-р Диков, може ли едно раждане да бъде осъзнато?
Естествено, че може и би трябвало всяко раждане да бъде такова.
За да се стигне до такова решение, дамата претърпява дълъг интервал на психо-емоциално и полово развиване, особено за всеки стадий от възрастта. Това стартира още в най-ранно детство - образование и приемане на избрана поведенческа роля. През пубертета гърмеж от страсти, отключване на сексуалността като метод на другарство, самоопределяне както в сексуалността, по този начин и в обществото. В днешно време това е и интервалът на първите полови контакти, само че особено те в множеството случаи стават повече въз основата „ подражателство на другите”, а не действителна осъзнатост на усеща и нужда. Този интервал и в последващите няколко години водещи в реализиране на връзка, мощната съставния елемент са страстите.
Затова вероятността за кратковременност на връзката е действителна. Тук доста рядко при двамата сътрудници съществува взор в бъдещето, а съществуването на дете най-малко за единия е безусловно неприемвливо.
В тийнейджърска и
младата възраст възприятията са доминанта, а съпътстващият секс постоянно не е преценяван като нещо с последици. Затова тук и забременяванията не са необичайност. Една част приключват с аборт по избор и това е краят на връзката, а тези приключили с раждане постоянно са въведения към преосмисляне на качествата на колегата, боязън от отговорност, разлъка и търсене на нова връзка. Съдбата на децата нормално е живот при разграничени родители.
С придвижване във времето се доближава интервала към 25 години. Биологически това е най-благоприятният интервал за започване и осъществяване на репродуктивните настройки. Жената е в най-силната си репродуктивна фаза, чудесно физическо и здравно положение и към този момент натрупала персонален житейски опит. От една страна възможната връзка, с изключение на прочувствено е погледната и от друга - предпочитание за дете/деца в нея при реализиран към този момент или в вероятност някакъв обществен, професионален, учебен или обществен статут. Всичко това
дава опцията за взор напред и възможна преценка на бъдещето в ролята на майка с деца. Това към този момент е една начална, само че действителна и осъзната отговорност. Не по-маловажен е фактът, че към преценка на бъдещето се включва и общественото и материално бъдеще на колегата, тъй като това в множеството случаи е подсъзнателна грижа за изискванията и развъждане на бъдещите деца.
Може би, тук е мястото да се обърнем към това, какво значи фамилно обмисляне.
Реалният превод е не „ фамилно планиране”, а „ планувано родителство”. Първото, дамата преди да стане майка, дано да е станала жена - освен приключено полово
и физическо развиване, към този момент
с построена на несъмнено равнище
обществено съзряване и акомодация. Никой не се опълчва на това, самата полова двойка да дефинира броя на децата във връзката, само че всяко раждане да става единствено тогава, когато, като се изключи че въпросното дете е мечтано и от двамата,
опциите на фамилията му да са такива, че действително да му обезпечат еднакъв обществен старт с множеството от връстниците му.
Свързани публикации.. Осъзнато раждане и рецесиите в детската възраст - във фокуса на Форум бременност и детско здраве на Puls.bg 1 Деница Банчевска: Желани или не, измененията в живота носят стрес и изискват смяна в фамилната система 0 Д-р Веселин Христов: Кризите оставят отпечатък в битието на детето 0
Основните дейности за гарантиране на това са профилактика на нежеланите или несъответствуващи за момента бременности - контрацепцията и аборта. В миг на тежка демографска рецесия е анатема да се приказва за регулация на ражданията. Реално фактът е този, че контрацепцията подсигурява и профилактира запазването на репродуктивните функционалности на дамата, с цел да може да забременее, когато бременността и раждането са осъзната нужда.
От друга страна, абортът, колкото и грозно да звучи, има доста значимо значение. От една страна, постоянно, даже и при най-хубавия и спазван способ на контрацепция, може да има пробив. От друга страна, бременността може да се дължи или на инцидентен, несъответствуващ или на процедура принудителен контакт.
Естествено, във всички тези случаи запазването на бременността води на процедура до нежелано дете, а в избрани случаи това може да е с големи трайни обществени и психологични контузии за дамата и околните и. Иска ми се да повторя - всичко това като планувано родителство, предотвратяване от нежелана бременност или спирането ѝ, действително са съществени фактори, водещи до осъзнато раждане на дете в позитивния смисъл.
Но дано да се върнем на главната тематика - може ли едно раждане да бъде осъзнато? Групата на дамите с трайна, прочувствена и преценена от двамата сътрудници връзка е присъща с осъзнатата отговорност както към себе си, по този начин и към осъзнатата отговорност за раждане на деца в осъществяване на репродуктивната им настройка.
Щом тази настройка е осъзната, то тя включва обмисляне на бременността, грижи и от двамата по време на протичането и следенето, профилактика на вродените болести и малформации, преждевременни и усложнени раждания. Но значително значение за това има и биологичната възраст на бъдещите родители.
Когато става дума за това, то главно отношение имат двете маргинални групи - под 18 години и над
35 години. При тях видът на осъзнаване на бременност и раждането е по-различен.
При тази под 18-годишна възраст изобщо не може да се приказва за осъзната нужда и настройка. Винаги процентът на раждания в нея от общия брой за страната е бил неприятният индикатор. При състояние, че тези майки най-често остават окончателно без обучение и професионална подготовка ги прави обществени новобранци и тях и децата им и много постоянно не престават като самотни майки. Това изрично отхвърля каквото и да е осъзнаване на обстоятелството бременност, раждане и още повече на всико последващо от това. Има и една част от нея, прекъсваща бременността по избор, а осъзнаването е постфактум
в урока от неприятния опит за в бъдеще.
Другата
е тази на „ станалото станало и ще се ражда”. Независимо от обществения статут, нерядко пораждат проблеми както за трайността на връзката, по този начин и за бъдещето и на родители и на роденото не изключително мечтано дете.
Третата група е тази на бременни над 35 години, и то най-често с първа бременност. Характерно е, че структурата им се построява от такива, решили се на реализация на репродуктивни проекти по-късно заради липса на подобаващ сътрудник или дами заети с реализиране на по-високо обществено, просветително или материално равнище. Освен че при тях нерядко настройката постанова решението „ дете на всяка цена”, заради понижените фертилни благоприятни условия
без конкуренция е асистираната репродукция във всичките си способи.
Действително, при тях има стимулирано, само че мъчително предпочитание за бременност и респективно за раждане, само че много деформирано от наличие. В множеството случаи дамите са подготвени на всичко, без да държат сметка, че бременността в такава възраст нормално протича най-малкото усложнено. Това касае и раждането, нерядко завършващо прибързано или на плод с избрани здравни проблеми в бъдеще. На фона „ желая бебе” от време на време се не помни, че една бременност е приключила добре единствено тогагава, когато имаме крепко дете в къщи при здрави и биологично годни родители най-малко до идващите 20 госити. Тъй че и в тези случаи не може да се приказва за едно осъзнато в действителния и позитивен смисъл раждане.
От всичко казано до тук удостоверява тезата че едно раждане е осъзнато, единствено тогава, когато е разследване на осъзната прочувствена настройка и нужда с ясни и признати отговорности за това, което следва след него.
Това осъзнаване минава през нерядко противоречащи си комплицирани системи на психо-емоционални положения и връзки, физическо и полово развиване, самоопределяне, право на свободен избор.
Осъзнаването на раждането е не самото раждане като физиологичен развой, а следваща отговорност и това осмисля живота на множеството от нас.
Д-р Иван Диков е от лекторите на Форум бременност и детско здраве на Puls.bg тази събота и неделя в София ивент център. Повече за тематиките, програмата и лекторите на събитието
Д-р Иван Диков е шеф на Диагностично-консултативен блок на СБАЛАГ „ Майчин дом “. Той е акушер-гинеколог с повече от 25 години клиничен и амбулаторен опит, владеещ на всички равнища организацията и управление на доболничната и болнична помощ, диагностициране, следене и водене на естествена и високорискова бременност, оказване на акушерска помощ – прибързано, обикновено, патологично и оперативно раждане, диагностициране, консервативно и оперативно лекуване на гинекологичните болести.
Има повече от двадесет години опит в промоцията на репродуктивното и полово здраве в стратегии и планове на неправителствените организации.
Повече от 10 години доктор Диков е бил в управлението на Българското сдружение на акушер-гинеколозите. Той е един от съоснователите на Българска асоциация по фамилно обмисляне, полово и репродуктивно здраве, като повече от 15 години е в управлението ѝ. Член е на – Европейската (EAGO) и Световна организации на акушер-гинеколозите (FIGO), както и почетен член на Румънско сдружение на акушер-гинеколозите.
През 2010 година получава наградата на БЛС и БДАГ „ Лекар акушер-гинеколог на годината “.
- Д-р Диков, може ли едно раждане да бъде осъзнато?
Естествено, че може и би трябвало всяко раждане да бъде такова.
За да се стигне до такова решение, дамата претърпява дълъг интервал на психо-емоциално и полово развиване, особено за всеки стадий от възрастта. Това стартира още в най-ранно детство - образование и приемане на избрана поведенческа роля. През пубертета гърмеж от страсти, отключване на сексуалността като метод на другарство, самоопределяне както в сексуалността, по този начин и в обществото. В днешно време това е и интервалът на първите полови контакти, само че особено те в множеството случаи стават повече въз основата „ подражателство на другите”, а не действителна осъзнатост на усеща и нужда. Този интервал и в последващите няколко години водещи в реализиране на връзка, мощната съставния елемент са страстите.
Затова вероятността за кратковременност на връзката е действителна. Тук доста рядко при двамата сътрудници съществува взор в бъдещето, а съществуването на дете най-малко за единия е безусловно неприемвливо.
В тийнейджърска и
младата възраст възприятията са доминанта, а съпътстващият секс постоянно не е преценяван като нещо с последици. Затова тук и забременяванията не са необичайност. Една част приключват с аборт по избор и това е краят на връзката, а тези приключили с раждане постоянно са въведения към преосмисляне на качествата на колегата, боязън от отговорност, разлъка и търсене на нова връзка. Съдбата на децата нормално е живот при разграничени родители.
С придвижване във времето се доближава интервала към 25 години. Биологически това е най-благоприятният интервал за започване и осъществяване на репродуктивните настройки. Жената е в най-силната си репродуктивна фаза, чудесно физическо и здравно положение и към този момент натрупала персонален житейски опит. От една страна възможната връзка, с изключение на прочувствено е погледната и от друга - предпочитание за дете/деца в нея при реализиран към този момент или в вероятност някакъв обществен, професионален, учебен или обществен статут. Всичко това
дава опцията за взор напред и възможна преценка на бъдещето в ролята на майка с деца. Това към този момент е една начална, само че действителна и осъзната отговорност. Не по-маловажен е фактът, че към преценка на бъдещето се включва и общественото и материално бъдеще на колегата, тъй като това в множеството случаи е подсъзнателна грижа за изискванията и развъждане на бъдещите деца.
Може би, тук е мястото да се обърнем към това, какво значи фамилно обмисляне.
Реалният превод е не „ фамилно планиране”, а „ планувано родителство”. Първото, дамата преди да стане майка, дано да е станала жена - освен приключено полово
и физическо развиване, към този момент
с построена на несъмнено равнище
обществено съзряване и акомодация. Никой не се опълчва на това, самата полова двойка да дефинира броя на децата във връзката, само че всяко раждане да става единствено тогава, когато, като се изключи че въпросното дете е мечтано и от двамата,
опциите на фамилията му да са такива, че действително да му обезпечат еднакъв обществен старт с множеството от връстниците му.
Свързани публикации.. Осъзнато раждане и рецесиите в детската възраст - във фокуса на Форум бременност и детско здраве на Puls.bg 1 Деница Банчевска: Желани или не, измененията в живота носят стрес и изискват смяна в фамилната система 0 Д-р Веселин Христов: Кризите оставят отпечатък в битието на детето 0
Основните дейности за гарантиране на това са профилактика на нежеланите или несъответствуващи за момента бременности - контрацепцията и аборта. В миг на тежка демографска рецесия е анатема да се приказва за регулация на ражданията. Реално фактът е този, че контрацепцията подсигурява и профилактира запазването на репродуктивните функционалности на дамата, с цел да може да забременее, когато бременността и раждането са осъзната нужда.
От друга страна, абортът, колкото и грозно да звучи, има доста значимо значение. От една страна, постоянно, даже и при най-хубавия и спазван способ на контрацепция, може да има пробив. От друга страна, бременността може да се дължи или на инцидентен, несъответствуващ или на процедура принудителен контакт.
Естествено, във всички тези случаи запазването на бременността води на процедура до нежелано дете, а в избрани случаи това може да е с големи трайни обществени и психологични контузии за дамата и околните и. Иска ми се да повторя - всичко това като планувано родителство, предотвратяване от нежелана бременност или спирането ѝ, действително са съществени фактори, водещи до осъзнато раждане на дете в позитивния смисъл.
Но дано да се върнем на главната тематика - може ли едно раждане да бъде осъзнато? Групата на дамите с трайна, прочувствена и преценена от двамата сътрудници връзка е присъща с осъзнатата отговорност както към себе си, по този начин и към осъзнатата отговорност за раждане на деца в осъществяване на репродуктивната им настройка.
Щом тази настройка е осъзната, то тя включва обмисляне на бременността, грижи и от двамата по време на протичането и следенето, профилактика на вродените болести и малформации, преждевременни и усложнени раждания. Но значително значение за това има и биологичната възраст на бъдещите родители.
Когато става дума за това, то главно отношение имат двете маргинални групи - под 18 години и над
35 години. При тях видът на осъзнаване на бременност и раждането е по-различен.
При тази под 18-годишна възраст изобщо не може да се приказва за осъзната нужда и настройка. Винаги процентът на раждания в нея от общия брой за страната е бил неприятният индикатор. При състояние, че тези майки най-често остават окончателно без обучение и професионална подготовка ги прави обществени новобранци и тях и децата им и много постоянно не престават като самотни майки. Това изрично отхвърля каквото и да е осъзнаване на обстоятелството бременност, раждане и още повече на всико последващо от това. Има и една част от нея, прекъсваща бременността по избор, а осъзнаването е постфактум
в урока от неприятния опит за в бъдеще.
Другата
е тази на „ станалото станало и ще се ражда”. Независимо от обществения статут, нерядко пораждат проблеми както за трайността на връзката, по този начин и за бъдещето и на родители и на роденото не изключително мечтано дете.
Третата група е тази на бременни над 35 години, и то най-често с първа бременност. Характерно е, че структурата им се построява от такива, решили се на реализация на репродуктивни проекти по-късно заради липса на подобаващ сътрудник или дами заети с реализиране на по-високо обществено, просветително или материално равнище. Освен че при тях нерядко настройката постанова решението „ дете на всяка цена”, заради понижените фертилни благоприятни условия
без конкуренция е асистираната репродукция във всичките си способи.
Действително, при тях има стимулирано, само че мъчително предпочитание за бременност и респективно за раждане, само че много деформирано от наличие. В множеството случаи дамите са подготвени на всичко, без да държат сметка, че бременността в такава възраст нормално протича най-малкото усложнено. Това касае и раждането, нерядко завършващо прибързано или на плод с избрани здравни проблеми в бъдеще. На фона „ желая бебе” от време на време се не помни, че една бременност е приключила добре единствено тогагава, когато имаме крепко дете в къщи при здрави и биологично годни родители най-малко до идващите 20 госити. Тъй че и в тези случаи не може да се приказва за едно осъзнато в действителния и позитивен смисъл раждане.
От всичко казано до тук удостоверява тезата че едно раждане е осъзнато, единствено тогава, когато е разследване на осъзната прочувствена настройка и нужда с ясни и признати отговорности за това, което следва след него.
Това осъзнаване минава през нерядко противоречащи си комплицирани системи на психо-емоционални положения и връзки, физическо и полово развиване, самоопределяне, право на свободен избор.
Осъзнаването на раждането е не самото раждане като физиологичен развой, а следваща отговорност и това осмисля живота на множеството от нас.
Д-р Иван Диков е от лекторите на Форум бременност и детско здраве на Puls.bg тази събота и неделя в София ивент център. Повече за тематиките, програмата и лекторите на събитието
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ