Мафиотският бос командва тайна група на ГРУ в България?
Източници от Министерство на вътрешните работи разкриват, че съветският мафиот Андрей Мироедов, прочут като Мирич Питерски, управлява незаконна група на кремълското военно разузнаване ГРУ у нас, което през последните години извърши голям брой атентати против наши военни фабрики.
Според думите им този факт е доста добре прочут и в ДАНС, само че контраразузнаването, което по принцип би трябвало да ни пази от непознати шпиони, в тази ситуация кой знае за какво, се прави на разсеяно…
Със глоба на Агенцията Мирич Питерски даже е получил българско поданство още преди 16 години – през далечната 2008 година от този момент той си живее царски и обикаля без виза из цяла Европа, легендиран като български предприемач. Ролята на бизнесмен разрешава в сметките на мафиота от Русия легално да се наливат огромни суми пари. С тях се финансира логистиката на неговите съветски другари, в това число и тези нелегалнии, пристигнали „ по работа “ у нас.
В Пловдив, където е една от квартирите му, господинът е намерил бизнес партньорка в лицето на Тинка Димитрова, известна повече като Тина.
Тя се подвизава в няколко спортни клуба, а особено с Мирич Питерски е подхванала и градежа на величествен спа център в Стрелча за 10 млн. лв.. Усилията им са оценени уместно от страната. През 2022 година персонално шефът на Българската организация за вложения, по-късно министър на стопанската система, Богдан Богданов връчва на госпожа Тинка документ за инвестиция клас А.
Съпругът на особата – Атанас Димитров, е някогашен гребец, който през последните години е значима съчка в държавното дружество „ Профилактика, рехабилитация и отдих ", което раздава карти за отмора и лекуване в санаториумите из страната.
Това семейство дава рамо на руснака да легендира наличието си у нас като почтен и огромен вложител. При положително предпочитание са могли най-малко да прочетат, че в съветските медии няма нито една обява за кариерата на Мирич Питерски като състезател или предприемач. За сметка на това напоително го разказват като „ разбойник, който от дълго време е включен в разнообразни схеми на силите за сигурност ”.
За него се заговаря, че е вербуван от съветските спецслужби след убийството на крупния предприемач Николай Тингаев през септември 2017 година Тингаев е притежател на 3 заводи и една научноизследователска лаборатория, които освен това се намират в центъра на съветската просвета – Дубна. Бизнесът му просперира, до момента в който един ден той се връща от Москва, пада на улицата и умира.
Заключението на лекарите е инфаркт. Появяват се обаче подозрения, че е токсичен, и то по схемата, по която съветските спецслужби са ликвидирали преди този момент неуместни руснаци из целия свят, в това число и някогашния офицер от службите Литвиненко. Активите на Тингаев след гибелта му минават в фамилията на някогашния шеф на Главното ръководство на вътрешните работи на Санкт Петербург – Юрий Лоскутов, чийто прислужник в действителност е Мирич.
Самият Мирич Питерски за първи път е задържан през 2002 година по съмнение за изнудване, само че наказателното дело е прекъснато неизвестно за какво. Според слуховете още тогава са оценили качествата му на „ действен ” служащ под прикритие.
Разбира се, Мирич надалеч не е първият съветски мафиот, сдобил се по неведоми пътища с наш паспорт. Голям принос за „ побългаряването ” на тази порода „ предприемачи ” има вицето на Георги Първанов – Ангел Марин, който си отиде наскоро. За Марин споделят, че е първият политик, който трансформира ваденето на български документи от чужденци в средство за трупане на големи облаги. Както е известно, вицепрезидентът по закон дава окончателното утвърждение за българско поданство. Според слуховете Марин и хората към него съумяват да изкарат над 50 милиона лв. единствено за няколко години!
Точно по това златно време е написан указът на грузинеца Владимир Тутберидзе, който в мътните години на прехода е апетитен за дясна ръка на починалия топ трафикант Филип Найденов – Фатик. Още преди рухването на комунистическия режим Тутберидзе цъфва у нас. Не минава доста време след началото на прехода и името му се появява в престъпните летописи. Първият път е през 1997 година около предотвратения атентат против грузинския президент Едуард Шеварднадзе, който е на посещаване в България. Според полицейските информации измежду забърканите в подготовката на покушението е и Владимир Тутберидзе. Впоследствие грузинецът и зетят на Фатик – Дениз Тюркмен, са посочени в отчет на Министерство на вътрешните работи като шефове на престъпна конструкция за ходатайство при търговия с оръжие, главно от контрабанда по трасето Кавказ – Западна Европа, изпиране на облагите от нея, изнудвания и поръчкови убийства.
Полицейската информация е мотив през 2001 година Тутберидзе да бъде изпъден от България със заповед на тогавашния началник на НСС ген. Атанас Атанасов като опасност за националната сигурност. Впоследствие заповедта е анулирана. Грузинецът триумфално се завръща и даже съумява да вземе българско поданство.
Друг приятел на Фатик, ливанският наркобос Адел Саркис, също е с български паспорт. През последните години Саркис се води притежател на скромна сладкарница, или най-малко това е формалната му легенда. Спецченгета си спомнят надалеч по-пикантни детайлности от биографията му. В разработки на Министерство на вътрешните работи от близкото минало Саркис и Фатик, са описвани като сътрудници в трафика на дрога от България към Близкия Изток. Ролята на Саркис, който е някогашен началник на защитата на ливанския президент, е да намира купувачи, а Фатик обезпечава производството и прекарването на дрогата през границата.
Български паспорт в продължение на 10 години има и скандалният съветски олигарх Сергей Адониев, непосредствен до Владимир Путин. След намесата на някогашния основен прокурор Иван Гешев през 2020 година милиардерът въпреки всичко се прости с поданството си. Адониев се снабдява с наш паспорт през 2008 година след предложение от тогавашния министър на превоза в кабинета на тройната коалиция Петър Мутафчиев. Приятелят на Путин щял да прави бизнес у нас – това е мотивът да желае БГ паспорт. По закон обаче, даже и след министерската поддръжка, претендентът би трябвало да дава отговор на редица условия. Едно от тях е да не е осъждан, а инспекцията за това се прави от ДАНС.
Руският олигарх няма по какъв начин да отговори на това условие. В неговата биография се мъдри присъда за пране на пари в Съединени американски щати. Това е обществено известно, а и даже в ДАНС да не са знаели, са могли с едно кликване в Google да открият тази информация за секунди. А от персоналната страница на господина са могли да видят, че той е чест посетител на събития, проведени от президента Путин. Оказва се обаче, че прехвалените сътрудници на ДАНС по този начин и не са съумели да схванат за присъдата и дават позитивно мнение за кандидат-българина. Десет години по-късно след мощен напън от западни спецслужби държавната машина въпреки всичко се задейства против Сергей Адониев. Образуваната от прокуратурата инспекция разкрива и още няколко сходни случая.
Така с паспортите си небрежно се простят Сергей Дружинин и казахстанеца Каир Рахимов. Те също са взели поданство с претекст, че развиват бизнес у нас. Само че с времето, когато Рахимов подава молба, той е търсен от Интерпол за пране на пари. В молбите си Дружинин и Рахимов ползват рекомендация от някогашния транспортен министър Петър Мутафчиев.
Проверка демонстрира, че документът е подправен.
Показателна е и историята с българското поданство на Константин Циганов, за който няма подозрение, че е освен необут на Уралмашовската формация, само че и надълбоко засекретен сътрудник на съветските спецслужби. Той изгрява при тежка конкуренция в подземния свят на Екатеринбург. През 2001 година получава българско поданство, като е потвърден български генезис на баба му. ДАНС тогава не възразява. Циганов живее със фамилията си в София, играе в благотворителни мачове, спонсорира футболни шампионати, тренира хокей в Зимния замък, пътува по целия свят.
Никой не го пита от кое място са парите, които влага в големия си строителен бизнес.
Още стоят недостроени неговите мегаломански градежи „ Коста дел Кроко " край Царево, вкарва пари в недвижимито парцели и в планинските курорти, а също и в отглеждането на животни. При това няма никакви данни с нещо да е нарушил българското законодателство, той няма даже санкция от КАТ. И по този начин, до момента в който през лятото на 2010 година тогавашният ръководител на ДАНС Цветлин Йовччев издава заповед за експулсиране на Константин Циганов и неговия съучастник Андрей Панпурин като опасност за националната сигурност. Наложена им е 10-годишна възбрана за влизане в страната. На 19 март двамата са арестувани от маскирани служители на реда в офиса им, близо до Софийския университет. При зрелищния арест от ръката на Константин Циганов изчезва часовник за над 19 000 евро, който по този начин и не е върнат.
Близките му пишат тъжба до Министерство на вътрешните работи, отговор няма.
Девет месеца по-късно Андрей Панпурин към този момент е отлетял в Русия. Константин Циганов е наложително въдворен в Специализирания дом за краткотрайно настаняване на чужденци в Бусманци. Не могат да го натоварят в самолета за Русия, тъй като се оказва човек без поданство. Накрая въпреки всичко излетява. Оттогава живее в Белград безшумно, умерено и пътува по целия свят, споделят осведомени, А в жилището в София, който е обитавал против ресторант „ Монтерей ” на ул. „ Жолио Кюри ", се заселва тогавашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи Валентин Петров.
Както се споделя – всичко е тъкмо!
Инфо: Уикенд, crimesbg.com
Тагове: Мирич Питерски Богдан Богданов Атанас Димитров Тинка Димитрова Николай Тингаев Юрий Лоскутов Ангел Марин Владимир Тутберидзе Филип Найденов – Фатик Дениз Тюркмен Адел Саркис Сергей Адониев Владимир Путин Иван Гешев
