Доц. Росен Калпачки: Не разчитайте инсултът да отмине
Източник: УМБАЛ " Света Анна "
България е преди всичко в Европа по смъртност от инсулт. Всеки трети пациент с удар, лекуван сполучливо с тромболиза, може да напусне лечебното заведение вървешком, съвсем без недоволства. У нас 28 лечебни заведения в страната организират този тип лекуване, което се поема от Здравната каса. Какво съставлява венозната тромболиза и в кои случаи на инсулт се ползва, разяснява доцент Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни заболявания към УМБАЛ „ Света Анна “.
Доц. Росен Калпачки приключва медицина през 1996 година в Медицинския Университет в София, като експерт по нервни заболявания. През 1997 година стартира да практикува в Неврологичната клиника на Александровска болница в София. Там специализира в допълнение Електроенцефалография, Мозъчни инсулти, Доплерова сонография и Невропсихология.
Специализирал е още във Англия, Чехия и Румъния в областта на епилепсията, мозъчните инсулти и публичното здраве.
Между 2007 и 2013 доцент Калпачки работи във Втора градска болница, като през последните три години оглавява Отделението по Неврология към болничното заведение. След което близо година оглавява Неврологичното поделение на МБАЛ Люлин.
Защитава дисертация в региона на епилепсията и публичното здраве и през 2013 година придобива просветителната и научна степен “Доктор”. През 2016 година придобива просветителна степен "Доцент ".
Доц. Росен Калпачки е шеф на Клиниката по нервни заболявания към УМБАЛ „ Света Анна “, където работи от лятото на 2014 година
Доц. Калпачки е секретар на Българското сдружение по епилепсия. Член е на:
Международната Лига за битка с епилепсията
Българско сдружение по неврология
Българска Асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, на Българско сдружение по деменции
Сдружение “Неврология – проф. Сашо Божинов”
Българско сдружение по клинична неврофизиология
EUREPA - European Epilepsy Academy/ Европейска епилептична академия.
- Доц. Калпачки, имате ли някаква статистика какъв брой българи получават инсулт годишно?
Предполагам, че институциите, които са ангажирани със това имат по-точна статистика, само че мога да кажа, че инсултите в България се усилват годишно. Това е наклонността, която в последните години не можем да обърнем. Точният брой на болните не мога да кажа.
- Освен, че се усилват инсултите, има и наклонност за тяхното „ подмладяване “. На какво се дължи това?
Подмладяването се дължи на прибавянето на рискови фактори към по-младите хора. Такива са високото кръвно налягане, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, наднормено тегло. Рисковите фактори за инсулт са сходни на тeзи на инфаркт, само че при инсултите несъмнено най-сериозната роля, доста по-голяма от всички други взети дружно, е високото кръвно налягане. И не преставам да настоявам, че ние българите не умеем да си лекуваме добре кръвното. То не боли и не сърби и по тази причина контролът върху него не е доста добър в България. Виждаме неповторими случаи на занемарено кръвно или младежи, сякаш несъмнено интелигентни във всички области, които пият няколко месеца хапчета за кръвно и по-късно ги зарязват. Недопустимо е. Човек, който има открито високо кръвно налягане, съвсем несъмнено е, че ще взема медикаменти за това доживот. Разбира се, има интервали, в които може да се понижи лекуването – като количество, като качество, да се трансформират медикаментите, в случай че този човек отслабне рисково или в случай че има бъбречно заболяване и то претърпи някакво назад развиване... Но разновидността да се лекуваш от кръвно и да хвърлиш медикаментите, съгласно мен е илюзия. Тя води до незабавното поделение.
- В тази връзка, какъв брой постоянно би трябвало пациентите да вървят на обзор и мерят кръвното си, с цел да се предпазят от инсулт?
Според мен методът е безусловно самостоятелен, само че всеки пациент би трябвало да е персонално виновен, той да си търси лекаря, да се запише при индивида, който ще му следи кръвното. Решението да пие или не лекарство, да отиде на обзор или не, не се взема след еднократно мерене на кръвното налягане. Доброто държание на нас като пациенти значи премерване на кръвното в продължение на две седмици, в избран час, записване резултата и отиване при лекаря с него, в случай че желаеме някакво мнение. Иначе еднократното високо кръвно, в множеството случаи, може единствено да ни подведе.
- Какви са вашите наблюдения, познават ли хората признаците на инсулта?
Струва ми се, че в последно време може би в някаква степен ги познават. Благодарение на нашите старания, дръзвам да се надявам, от ден на ден хора са осведомени, най-малко от нашия район, а ние одобряваме хора съвсем от всякъде. Усещам, че има някаква нараснала зоркост, известно ободряване на паметта или вниманието на българина към признаците на инсулта. Например прекъсването на говора и обездвижването на ръката съвсем всеки, с който съм приказвал, го свързва с концепция, че може да е инсулт. Може би само е пресилена симптоматиката от сорта на световъртеж. Някои хора си мислят, че това е инсулт, само че не постоянно е по този начин. Инсултът може да стартира със световъртеж, само че не е наложително.
Другото, което ми се желае повече хора да се сещат е това да не разчитат, че инсултът ще мине. Има едно положение сходно на него - преходна исхемична офанзива или нещо като предизвестие за инсулт, което минава и за зла орис доста от хората, които в действителност получават инсулт, са имали такива преходни офанзиви. И по някакъв метод това успокоява индивида и околните. Те си мислят, че пациентът ще проговори след 15 минути или 1 час. Но в тази ситуация на инсулт индивидът освен, че не проговаря, а му се сковава половината тяло и по-късно нищо не може да се направи.
Дори и да чака първите признаци да са преходни, човек би трябвало да потърси незабавна помощ. Там лекарите имат задоволително време да уточнят дали те са преходни или не.
- Кои са първите признаци, които да накарат роднините да извикат кола за спешна помощ?
Най-важният белег е внезапността на недоволствата. Ако човек има проблеми с говора и те се развиват с течение на дни, на месеци и седмици, изрично не става въпрос за инсулт. Когато изреждам признаците, постоянно обръщам внимание на това, че не е толкоз значимо по какъв начин наподобява признакът, а какъв брой незабавно се е появил. Инсултът замества хубавата българска дума удар и е добре да си я припомняме от време на време. При мозъчния удар има ненадейно намаляване на ръка и крайник, неочаквана загуба на диалект, деформиране на лицето, ненадейно изтръпване на части от тялото. Внезапността е водещата.
- До какъв брой часа след пораждане на първите признаци пациентът би трябвало да постъпи в болница, с цел да има по-добра прогноза за лекуването му?
Ще опитам да дам същата прилика, с която образоваме младите сътрудници или сътрудниците от „ Бърза помощ “. Дано да не е стряскаща. Поведението при инсулта постоянно може да се съпостави с държанието на човек, който е закачен на бесилото. Такъв човек може да бъде върнат може би в първите минути/часове. По-нататък идва един миг, след който каквото и да създадем за човек, той си е отишъл. Една част от мозъка му е умрял. Затова часовете дано не ориентират хората. За нас е значимо индивидът да пристигна допустимо най-рано. Ние можем да създадем нещо до 4-ия час от началото на недоволствата на пациента, не до 4-ия час от довеждането му в болничното заведение.
И в най-съвременната европейска болница, от момента на влизане на пациента в нея до започването на същинското лекуване, минават сред половин и 1 час. Това е стандарт и за всички лечебни заведения в Европа. Извършват се значителен брой проучвания и процедури. В нашата клиника това време сме го понижили, като се оправяме приблизително за към 45 минути. Но по този начин или другояче този час всеки пациент го губи. От четири часа, в случай че извадим един, стават три. Задължително превозът се включва в тези три часа, до тогава пациентът би трябвало да влезе в болница, в случай че желаеме да му бъде оказано някакво лекуване.
Оказва се, че единствено тромболизата е действително лекуването на инсулта, с всичките познания на медицината.
- Разкажете какво съставлява тромболизата?
Това е една система с несъмнено количество лекарство, което би трябвало да изтече. Тя има за цел да спре кръвосъсирването в организма на пациента. Всички механизми на кръвта, които й оказват помощ тя да се съсирва някъде, са блокирани за известно време. През това време съсирекът, който е запушил кръвоносния съд се разтваря и той още веднъж става пристъпен. Така след някакъв интервал от време естествените функционалности на кръвосъсирване в организма се възвръщат, само че в същото време има доста опасности индивидът да получи всевъзможен кръвоизлив. Това лекуване е доста характерно, доста отговорно и до известна степен рисково и не би трябвало да се профанизира. Да, тромболизата съставлява една система, само че вземането на решение
е мъчно. Защитата на този пациент в особено интензивно поделение през това време не би трябвало да се подценява. Неслучайно една от аргументите тромболизата да не е суперрутинна процедура и да не се организира на всички места и навсякъде, с изключение на закъснението, е че тя е една рискова процедура. Лекарите преценят на кого могат или не могат да я извършат, могат ли в своята клиника да си разрешат риска да спрат съсирването на пациента и да го създадат уязвим на кръвоизливи, тъй като тогава ще са отговорни напълно за всичко, което ще се случи. Лекарят не е отговорен за инсулта, само че кръвоизливът става с помощта на неговото лекуване.
- Може ли да кажете в кои случаи е по-удачно да се приложи тромболиза и в кои е противопоказно?
Противопоказанията, както в една брошура за лекарство, нормално са доста. Показанията за тромболиза при инсулт са ненадейно настъпилите уязвимост, деформиране на лицето или загуба на диалект, при пациент, който може да бъде лекуван в границите на 3-4 часа от началото на недоволствата. Тогава резултатът е приказен и пациентът единствено за няколко минути/часове се възвръща и няма съвсем никакви недоволства.
Свързани публикации.. Доц. Росен Калпачки: Тромболизата би трябвало да е стандарт за лекуване на инсултите 1 Тромболиза - ефикасното лекуване на исхемичния мозъчен инсулт 0 България – водеща по смъртност от инсулт в Европа 0
- Обяснете по какъв начин се възвръщат пациентите след тромболиза?
Тромболизата доста демонстративно и удобно повлиява на другояче тежка симптоматика. Да не забравяме, че инсултът е водеща причина за гибел. Всеки може да стартира като доста лека пареза или деформиране на лицето, само че това е евентуална смъртна заплаха за този пациент. Нещо повече, международната статистика гласи, че от всеки трима пациенти с инсулт, един умира в първите часове. Смъртността е извънредно огромна. Ние освен, че спасяваме живота, само че и не разрешаваме на пациента да се инвалидизира.
Тромболизата не е заричане, че щом се постави системата, пациентът ще си тръгне жив и здрав. Напротив, и при нея има смъртност, само че тя е доста по-малка от тази, която ще се случи, в случай че не се организира такова лекуване. И при тромболизата се получава неработоспособност, само че в пъти по-малки проценти хората си потеглят на количка или в легло. Най-хубавото е за няколко
минути или часове болен с парализа, легнал на леглото, в безсъзнание, да отвори очи, да вдигне двете ръце и да каже, че желае да отиде до тоалетна. Това го виждаме всеки ден.
- Скъпа ли е тромболизата? Поема ли се от Здравната каса?
Лечението се поема на 100% от Здравната каса. Може да се спекулира доста, тъй като лекарството има цена и тя не е дребна. Един флакон коства малко под 1 000 лева На някои може да им се стори доста, на други малко, тъй като зад тях стои човешкия живот, само че одобряваме на този стадий, че Здрваната каса заплаща цената на лекуването, само че не би трябвало да мислим, че то надали не е печалбарство. Никой няма да загуби финанси от лекуването на този стадий. Пациентът не доплаща нищо, не заплаща нищо изключително, не му се постанова да вади пари от своя джоб.
- УМБАЛ „ Света Анна “ е с най-вече тромболизи в страната през 2017 година Какво е нужно, с цел да може повече лечебни заведения да реализират това модерно лекуване на пациентите с инсулт?
Диамантеният приз, който имаме, е неповторим, няма друга болница в Югоизточна Европа с подобен документ. Ние като индикатори на практика сме първенци освен в България, а в целия район.
За тромболизата би трябвало екип, болничното заведение да застане зад концепцията, някой да я промотира, да желае, да стимулира хората. Нужни са вътрешна метаморфоза. На пациента му се вършат купища проучвания по време на това време за решение „ за “ или „ срещу “ тромболиза. Те не се вършат единствено в Клиниката по нервни заболявания, а в Клиничната лаборатория, в скенера, в реанимация. Тези звена, а и други, са директно ангажирани в лекуването на болния. Трябва мултидисциплинарен екип, като в центъра на събитията стои Спешно поделение и неговата организация. Важно е до какъв брой екипът там ще разпознае казуса, ще повика невролога, ще провежда първичното проучване на болния и ще изключи част от болесттите, които отдалечават пациента от тромболиза. Организацията е главно въпрос на човешки фактор, предпочитание, мотивация. Ядрото са невролозите, които би трябвало да предизвикват лекуването на неврологичното заболяване.
- Има ли младежи, които желаят да се занимават с лекуване на инсулти?
Навсякъде гръбнакът на една здравна конструкция, поради естеството на работата, са по-опитните хора. Медицината е като армията, т.е. би трябвало да мине прочут интервал, след който да можеш да започнеш да поемаш отговорност. Мога да призная, че нищо в нашата клиника нямаше да стане без младежите. Още повече, че те са болшинство. Така се случи, че много хора демонстрираха интерес към работата, за което им смъквам шапка. Тук работят извънредно сърцати и можещи млади експерти. Дори още да нямат всички условия, с цел да се нарекат експерти, те са извънредно готови, да не приказваме за мотивацията им. Младите хора направиха нещо като гражданска война в „ живота “ на клиниката. Имаме 12 щатни специализанти, които денонощно безусловно са на поста си и извънредно безкористно дават всичко от себе си.
България е преди всичко в Европа по смъртност от инсулт. Всеки трети пациент с удар, лекуван сполучливо с тромболиза, може да напусне лечебното заведение вървешком, съвсем без недоволства. У нас 28 лечебни заведения в страната организират този тип лекуване, което се поема от Здравната каса. Какво съставлява венозната тромболиза и в кои случаи на инсулт се ползва, разяснява доцент Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни заболявания към УМБАЛ „ Света Анна “.
Доц. Росен Калпачки приключва медицина през 1996 година в Медицинския Университет в София, като експерт по нервни заболявания. През 1997 година стартира да практикува в Неврологичната клиника на Александровска болница в София. Там специализира в допълнение Електроенцефалография, Мозъчни инсулти, Доплерова сонография и Невропсихология.
Специализирал е още във Англия, Чехия и Румъния в областта на епилепсията, мозъчните инсулти и публичното здраве.
Между 2007 и 2013 доцент Калпачки работи във Втора градска болница, като през последните три години оглавява Отделението по Неврология към болничното заведение. След което близо година оглавява Неврологичното поделение на МБАЛ Люлин.
Защитава дисертация в региона на епилепсията и публичното здраве и през 2013 година придобива просветителната и научна степен “Доктор”. През 2016 година придобива просветителна степен "Доцент ".
Доц. Росен Калпачки е шеф на Клиниката по нервни заболявания към УМБАЛ „ Света Анна “, където работи от лятото на 2014 година
Доц. Калпачки е секретар на Българското сдружение по епилепсия. Член е на:
Международната Лига за битка с епилепсията
Българско сдружение по неврология
Българска Асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, на Българско сдружение по деменции
Сдружение “Неврология – проф. Сашо Божинов”
Българско сдружение по клинична неврофизиология
EUREPA - European Epilepsy Academy/ Европейска епилептична академия.
- Доц. Калпачки, имате ли някаква статистика какъв брой българи получават инсулт годишно?
Предполагам, че институциите, които са ангажирани със това имат по-точна статистика, само че мога да кажа, че инсултите в България се усилват годишно. Това е наклонността, която в последните години не можем да обърнем. Точният брой на болните не мога да кажа.
- Освен, че се усилват инсултите, има и наклонност за тяхното „ подмладяване “. На какво се дължи това?
Подмладяването се дължи на прибавянето на рискови фактори към по-младите хора. Такива са високото кръвно налягане, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, наднормено тегло. Рисковите фактори за инсулт са сходни на тeзи на инфаркт, само че при инсултите несъмнено най-сериозната роля, доста по-голяма от всички други взети дружно, е високото кръвно налягане. И не преставам да настоявам, че ние българите не умеем да си лекуваме добре кръвното. То не боли и не сърби и по тази причина контролът върху него не е доста добър в България. Виждаме неповторими случаи на занемарено кръвно или младежи, сякаш несъмнено интелигентни във всички области, които пият няколко месеца хапчета за кръвно и по-късно ги зарязват. Недопустимо е. Човек, който има открито високо кръвно налягане, съвсем несъмнено е, че ще взема медикаменти за това доживот. Разбира се, има интервали, в които може да се понижи лекуването – като количество, като качество, да се трансформират медикаментите, в случай че този човек отслабне рисково или в случай че има бъбречно заболяване и то претърпи някакво назад развиване... Но разновидността да се лекуваш от кръвно и да хвърлиш медикаментите, съгласно мен е илюзия. Тя води до незабавното поделение.
- В тази връзка, какъв брой постоянно би трябвало пациентите да вървят на обзор и мерят кръвното си, с цел да се предпазят от инсулт?
Според мен методът е безусловно самостоятелен, само че всеки пациент би трябвало да е персонално виновен, той да си търси лекаря, да се запише при индивида, който ще му следи кръвното. Решението да пие или не лекарство, да отиде на обзор или не, не се взема след еднократно мерене на кръвното налягане. Доброто държание на нас като пациенти значи премерване на кръвното в продължение на две седмици, в избран час, записване резултата и отиване при лекаря с него, в случай че желаеме някакво мнение. Иначе еднократното високо кръвно, в множеството случаи, може единствено да ни подведе.
- Какви са вашите наблюдения, познават ли хората признаците на инсулта?
Струва ми се, че в последно време може би в някаква степен ги познават. Благодарение на нашите старания, дръзвам да се надявам, от ден на ден хора са осведомени, най-малко от нашия район, а ние одобряваме хора съвсем от всякъде. Усещам, че има някаква нараснала зоркост, известно ободряване на паметта или вниманието на българина към признаците на инсулта. Например прекъсването на говора и обездвижването на ръката съвсем всеки, с който съм приказвал, го свързва с концепция, че може да е инсулт. Може би само е пресилена симптоматиката от сорта на световъртеж. Някои хора си мислят, че това е инсулт, само че не постоянно е по този начин. Инсултът може да стартира със световъртеж, само че не е наложително.
Другото, което ми се желае повече хора да се сещат е това да не разчитат, че инсултът ще мине. Има едно положение сходно на него - преходна исхемична офанзива или нещо като предизвестие за инсулт, което минава и за зла орис доста от хората, които в действителност получават инсулт, са имали такива преходни офанзиви. И по някакъв метод това успокоява индивида и околните. Те си мислят, че пациентът ще проговори след 15 минути или 1 час. Но в тази ситуация на инсулт индивидът освен, че не проговаря, а му се сковава половината тяло и по-късно нищо не може да се направи.
Дори и да чака първите признаци да са преходни, човек би трябвало да потърси незабавна помощ. Там лекарите имат задоволително време да уточнят дали те са преходни или не.
- Кои са първите признаци, които да накарат роднините да извикат кола за спешна помощ?
Най-важният белег е внезапността на недоволствата. Ако човек има проблеми с говора и те се развиват с течение на дни, на месеци и седмици, изрично не става въпрос за инсулт. Когато изреждам признаците, постоянно обръщам внимание на това, че не е толкоз значимо по какъв начин наподобява признакът, а какъв брой незабавно се е появил. Инсултът замества хубавата българска дума удар и е добре да си я припомняме от време на време. При мозъчния удар има ненадейно намаляване на ръка и крайник, неочаквана загуба на диалект, деформиране на лицето, ненадейно изтръпване на части от тялото. Внезапността е водещата.
- До какъв брой часа след пораждане на първите признаци пациентът би трябвало да постъпи в болница, с цел да има по-добра прогноза за лекуването му?
Ще опитам да дам същата прилика, с която образоваме младите сътрудници или сътрудниците от „ Бърза помощ “. Дано да не е стряскаща. Поведението при инсулта постоянно може да се съпостави с държанието на човек, който е закачен на бесилото. Такъв човек може да бъде върнат може би в първите минути/часове. По-нататък идва един миг, след който каквото и да създадем за човек, той си е отишъл. Една част от мозъка му е умрял. Затова часовете дано не ориентират хората. За нас е значимо индивидът да пристигна допустимо най-рано. Ние можем да създадем нещо до 4-ия час от началото на недоволствата на пациента, не до 4-ия час от довеждането му в болничното заведение.
И в най-съвременната европейска болница, от момента на влизане на пациента в нея до започването на същинското лекуване, минават сред половин и 1 час. Това е стандарт и за всички лечебни заведения в Европа. Извършват се значителен брой проучвания и процедури. В нашата клиника това време сме го понижили, като се оправяме приблизително за към 45 минути. Но по този начин или другояче този час всеки пациент го губи. От четири часа, в случай че извадим един, стават три. Задължително превозът се включва в тези три часа, до тогава пациентът би трябвало да влезе в болница, в случай че желаеме да му бъде оказано някакво лекуване.
Оказва се, че единствено тромболизата е действително лекуването на инсулта, с всичките познания на медицината.
- Разкажете какво съставлява тромболизата?
Това е една система с несъмнено количество лекарство, което би трябвало да изтече. Тя има за цел да спре кръвосъсирването в организма на пациента. Всички механизми на кръвта, които й оказват помощ тя да се съсирва някъде, са блокирани за известно време. През това време съсирекът, който е запушил кръвоносния съд се разтваря и той още веднъж става пристъпен. Така след някакъв интервал от време естествените функционалности на кръвосъсирване в организма се възвръщат, само че в същото време има доста опасности индивидът да получи всевъзможен кръвоизлив. Това лекуване е доста характерно, доста отговорно и до известна степен рисково и не би трябвало да се профанизира. Да, тромболизата съставлява една система, само че вземането на решение
е мъчно. Защитата на този пациент в особено интензивно поделение през това време не би трябвало да се подценява. Неслучайно една от аргументите тромболизата да не е суперрутинна процедура и да не се организира на всички места и навсякъде, с изключение на закъснението, е че тя е една рискова процедура. Лекарите преценят на кого могат или не могат да я извършат, могат ли в своята клиника да си разрешат риска да спрат съсирването на пациента и да го създадат уязвим на кръвоизливи, тъй като тогава ще са отговорни напълно за всичко, което ще се случи. Лекарят не е отговорен за инсулта, само че кръвоизливът става с помощта на неговото лекуване.
- Може ли да кажете в кои случаи е по-удачно да се приложи тромболиза и в кои е противопоказно?
Противопоказанията, както в една брошура за лекарство, нормално са доста. Показанията за тромболиза при инсулт са ненадейно настъпилите уязвимост, деформиране на лицето или загуба на диалект, при пациент, който може да бъде лекуван в границите на 3-4 часа от началото на недоволствата. Тогава резултатът е приказен и пациентът единствено за няколко минути/часове се възвръща и няма съвсем никакви недоволства.
Свързани публикации.. Доц. Росен Калпачки: Тромболизата би трябвало да е стандарт за лекуване на инсултите 1 Тромболиза - ефикасното лекуване на исхемичния мозъчен инсулт 0 България – водеща по смъртност от инсулт в Европа 0
- Обяснете по какъв начин се възвръщат пациентите след тромболиза?
Тромболизата доста демонстративно и удобно повлиява на другояче тежка симптоматика. Да не забравяме, че инсултът е водеща причина за гибел. Всеки може да стартира като доста лека пареза или деформиране на лицето, само че това е евентуална смъртна заплаха за този пациент. Нещо повече, международната статистика гласи, че от всеки трима пациенти с инсулт, един умира в първите часове. Смъртността е извънредно огромна. Ние освен, че спасяваме живота, само че и не разрешаваме на пациента да се инвалидизира.
Тромболизата не е заричане, че щом се постави системата, пациентът ще си тръгне жив и здрав. Напротив, и при нея има смъртност, само че тя е доста по-малка от тази, която ще се случи, в случай че не се организира такова лекуване. И при тромболизата се получава неработоспособност, само че в пъти по-малки проценти хората си потеглят на количка или в легло. Най-хубавото е за няколко
минути или часове болен с парализа, легнал на леглото, в безсъзнание, да отвори очи, да вдигне двете ръце и да каже, че желае да отиде до тоалетна. Това го виждаме всеки ден.
- Скъпа ли е тромболизата? Поема ли се от Здравната каса?
Лечението се поема на 100% от Здравната каса. Може да се спекулира доста, тъй като лекарството има цена и тя не е дребна. Един флакон коства малко под 1 000 лева На някои може да им се стори доста, на други малко, тъй като зад тях стои човешкия живот, само че одобряваме на този стадий, че Здрваната каса заплаща цената на лекуването, само че не би трябвало да мислим, че то надали не е печалбарство. Никой няма да загуби финанси от лекуването на този стадий. Пациентът не доплаща нищо, не заплаща нищо изключително, не му се постанова да вади пари от своя джоб.
- УМБАЛ „ Света Анна “ е с най-вече тромболизи в страната през 2017 година Какво е нужно, с цел да може повече лечебни заведения да реализират това модерно лекуване на пациентите с инсулт?
Диамантеният приз, който имаме, е неповторим, няма друга болница в Югоизточна Европа с подобен документ. Ние като индикатори на практика сме първенци освен в България, а в целия район.
За тромболизата би трябвало екип, болничното заведение да застане зад концепцията, някой да я промотира, да желае, да стимулира хората. Нужни са вътрешна метаморфоза. На пациента му се вършат купища проучвания по време на това време за решение „ за “ или „ срещу “ тромболиза. Те не се вършат единствено в Клиниката по нервни заболявания, а в Клиничната лаборатория, в скенера, в реанимация. Тези звена, а и други, са директно ангажирани в лекуването на болния. Трябва мултидисциплинарен екип, като в центъра на събитията стои Спешно поделение и неговата организация. Важно е до какъв брой екипът там ще разпознае казуса, ще повика невролога, ще провежда първичното проучване на болния и ще изключи част от болесттите, които отдалечават пациента от тромболиза. Организацията е главно въпрос на човешки фактор, предпочитание, мотивация. Ядрото са невролозите, които би трябвало да предизвикват лекуването на неврологичното заболяване.
- Има ли младежи, които желаят да се занимават с лекуване на инсулти?
Навсякъде гръбнакът на една здравна конструкция, поради естеството на работата, са по-опитните хора. Медицината е като армията, т.е. би трябвало да мине прочут интервал, след който да можеш да започнеш да поемаш отговорност. Мога да призная, че нищо в нашата клиника нямаше да стане без младежите. Още повече, че те са болшинство. Така се случи, че много хора демонстрираха интерес към работата, за което им смъквам шапка. Тук работят извънредно сърцати и можещи млади експерти. Дори още да нямат всички условия, с цел да се нарекат експерти, те са извънредно готови, да не приказваме за мотивацията им. Младите хора направиха нещо като гражданска война в „ живота “ на клиниката. Имаме 12 щатни специализанти, които денонощно безусловно са на поста си и извънредно безкористно дават всичко от себе си.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ