Революцията на автономните роботи
Източник: Siemens AG
С помощта на изкуствен интелект откриватели на Siemens създадоха двурък робот, който може да създава артикули, без да би трябвало да бъде авансово програмиран за това. Препращайки към бъдещето на автоматизирано произвеждане, ръцете на робота независимо разделят дилемите и работят в синхрон.
Когато едната ръка на робота закрепва сивата част върху релсата, се чува тракване. Ръката се отдръпва и взема различен съставен елемент, само че този път го предава на втората ръка, с цел да реализира допустимо най-хубаво позициониране. Двата „ крайника” координират придвижването си, с цел да сглобят контролния долап. Роботизираната система, създадена от изследователското звено Корпоративни технологии на Siemens, е основен детайл от бъдещето на производството – бъдеще, в което цели заводи ще се ръководят сами.
Да създадем производството на дребни партиди икономично
В прочут смисъл това към този момент е допустимо и в всеобщото произвеждане, както бе демонстрирано в завода на Siemens в Амберг, Германия. Заводът създава програмируеми контролери Simatic при 75 % автоматизация и 99,99885 % качество. Тези елементи обаче се създават в огромни партиди. Всяка година 12 милиона контролери Simatic се доставят на над 60 000 клиенти от целия свят. В резултат на това бъдещето към този момент се е трансформирало в действителност тук за огромните индустриални размери. Способността да се извършват задания самостоятелно – а не автоматизирано – е тъкмо това, което желаят производителите на по-малки партиди, и тези, които създават голям брой разнообразни разновидности в отговор на възходящото търсене на персонализирани артикули.
Конвенционалната автоматизация обаче към момента не е печеливша на равнище дребни бройки.
Екип на Корпоративни технологии, управителен от Кай Вурм и Георг декор Вихерт, съумя да позволи този проблем. „ Нашият двурък образован първообраз демонстрира, че икономичното произвеждане на дребни партиди е възможно”, споделя Вурм. „ В бъдеще няма да има потребност роботите да бъдат скъпо програмирани с времеемки страници от кодове, които им задават закрепена процедура за сглобяване. Ще би трябвало единствено да дефинираме задачата, след което системата ще трансформира спецификациите в стратегия.”
Преход към семантична информация
„ Просто споделяме на робота да прикрепи характерен съставен елемент към монтажната релса – прибавя Вурм. – И той прави тъкмо това”. В дребен мащаб тази задача разказва какви са провокациите при дребни бройки. Това включва произвеждане или сглобяване на даден артикул в огромно многообразие от разновидности, съдържащи разнообразни съставни елементи. Роботът получава информация по какъв начин да създаде продукта от софтуерен модел. Т.нар. CAD/CAM (Computer Aided Design and Manufacturing) е неясен за стандартните роботи, само че за новия първообраз не е по този начин. Все едно роботът схваща разнообразни езици и по този метод отстраняваме нуждата от програмиране на придвижвания и процеси.
За да направи това, прототипът сполучливо разделя дилемите, като да вземем за пример общата команда „ сглоби” от софтуерния проект се свежда до изпълними единици от рода на „ вземи” и „ предай”, до момента в който придвижи ръката си или отвори захвата си. Освен това роботът самичък взема решение кой задача с коя ръка да извърши. За да стане това допустимо, разработчиците дават опция на прототипа да издигне информацията от софтуера за разработка на артикули на семантично равнище.
„ Частите на продуктите и информацията за процесите са семантично превърнати в схеми и графики”, споделя Вурм. – Досега нещата, които хората просто знаят от опит, щом им се каже да вземат съставен елемент Х от релса Y, трябваше да бъдат излъчени на роботите под формата на кодове. Само че нашият първообраз в този момент проучва самичък казуса и намира уместно решение”.
В случая с демонстрационния първообраз на Siemens всеки може да следи този банален развой на екран вдясно от робота. Мониторът демонстрира два реда цветни полета, във всяко от които има думи като „ сглоби” (колоната за лявата ръка) и „ вземи” (колоната за дясната ръка). Тези полета се придвижват постепенно нагоре по метод, сходен на този при превъртането на дълга уебстраница. Те изобразяват всяка стъпка от монтажа. На монитора отляво демонстраторът демонстрира информацията, която роботът получава при започване на всеки индустриален развой. Тя се състои от 3D изображение на заобикалящата среда и обектите там. Над демонстратора има още две екрана, които демонстрират какво „ виждат” ръцете на робота сега посредством вградените си камери.
Самокоригиращи се системи
Прототипната система на Siemens може също по този начин да поправя неточности, без да й се споделя авансово, че това е допустимо. Ако дадена част примерно се изплъзне, едната ръка ще откри същата по величина част, стига тя да е в зрителното поле на камерата. Ръката ще вземе съставния елемент и ще поправя всички следващи придвижвания по този начин, че да го конфигурира вярно. А в случай че съставният елемент би трябвало да бъде подложен от отсрещната страна, едната ръка ще го съобщи на другата. Тези реформаторски разработки са част от програмата на Siemens за автоматизацията на бъдещето - Company Core Technology (CCT). ССТ дава опция на Siemens да се концентрира върху основни области на нововъведенията като цифровите близнаци, изкуствения разсъдък и адитивно произвеждане.
Разбира се, монтажът на контролни шкафове е единствено началото. Разработчиците на Siemens плануват самоорганизиращи се индустриални мощности, които реагират самостоятелно на изменящите се условия, непрекъснато усъвършенстват дейноста си и включват роботи, помагащи си един на различен. Такива уреди биха били революционна стъпка – всъщност това са системи, които се зареждат с планови данни, поправят неточности и пресмятат всички придвижвания и процеси сами. „ Има доста други разработчици, които се пробват да разрешат този проблем. Но няма нищо сравнимо с това, което към този момент сме разработили”, споделя Вурм.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ




