Фоторепортерът Любомир Бенковски-Бенджи: Паниката е опасна
Източник и фотография: Радио Варна
През последните дни четем за другите ограничаващи ограничения, свързани с разпространяването на COVID-19. Повечето от нас в чантите си имат антибактериални кърпички и дезинфектант, почистваме работното си място в офиса все по-старателно и караме децата да мият ръцете си по-често. Разбира се, вършим го и ние.
Замисляме ли се обаче по какъв начин се защищават тези, които се срещат с огромни групи от хора и чиято работа е обвързвана с връзката с тях? Които няма по какъв начин да си свършат работата професионално, в случай че не отидат в центъра на събитието и от време на време даже да се изложат на риск за здравето си? И това да не се случва единствено в дните, в които целият свят приказва за ковид.
Сред тези хора безспорно са фоторепортерите.
Мартин Николов се срещна с Любомир Бенковски-Бенджи , с цел да го попита дали и по какъв начин се отразява на работата му разпространяването на ковид.
Любомир Бенковски има опит като ефирен оператор и фоторепортер към вестници и малките екрани в родния си град Плевен и като сътрудник на Българска телеграфна агенция. От 2000 година живее и работи във Варна. Като фоторепортер е снимал близо 7 години за вестниците " 24 часа " и Труд ". В момента е районен управител за Североизточна България на Агенция " Булфото ".
„ Когато човек става фоторепортер, той знае, че ще се излага на заплаха. Аз не считам, че тя е огромна. Работя си обикновено. Не считам, че би трябвало да се тормозя ”.
- Замисляш ли се, когато би трябвало да отидеш на място, където има риск за личния ти живот?
Всеки се замисля. Не е въпрос на храброст, а на добре обмислен риск. Взимаш нужните защитни ограничения, отиваш и си свършваш работата. Правят го лекари, вършат го и доста други хора.
- Личната отговорност към околните?
Стремя се, доколкото мога, да се предпазя. В последна сметка не можем да се затворим у дома и да закрием страната, тъй като е зародил някакъв вирус. Аз съм претърпял няколко такива нервности – първо беше птичи грип, ходихме да снимаме всякакви ферми по какъв начин избиват птици. После беше свинският грип, в този момент е ковид. Не мисля, че е нещо по-различно. Мисля, че суматохата е малко повече.
- Имало ли е случай, в който си тръгвал за обект някъде, разбирал си, че е рисково и си се прибирал? Като фотограф знам, че би трябвало да предаваш събитията от първа линия.
- Когато стане прекомерно рисково, с сътрудниците се изтегляме на безвредна позиция и се опитваме да си свършим работата с най-малък риск за нас. В последна сметка човешкият живот и здравето са по-скъпи, в сравнение с която и да било фотография. Но това е въпрос на персонален избор. Аз не се считам за самоуверен човек. Но суматохата е по-опасна. Фоторепортерите и фотографите сме много ревностни към специалността си и се стремим да покажем най-хубавото от себе си. Когато гледаме през визьора, се получава едно разграничаване от събитието. Човек си внушава, че надали не го гледа на кино, че не е там и по този метод страхът пада до някаква степен. Това е изиграло неприятна смешка на много фотографи.
- С тези ограничаващи ограничения сега по какъв начин се предпазваш?
- Както предлагат здравните управляващи, виждам да си мия ръцете по-често, да не си допирам устата и носа, в случай че съм пипал нещо на публични места. Избягвам да се прегръщам и целувам с хората без потребност. Нищо по-различно.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа 
затвори X×За да продължите, би трябвало да се
През последните дни четем за другите ограничаващи ограничения, свързани с разпространяването на COVID-19. Повечето от нас в чантите си имат антибактериални кърпички и дезинфектант, почистваме работното си място в офиса все по-старателно и караме децата да мият ръцете си по-често. Разбира се, вършим го и ние.
Замисляме ли се обаче по какъв начин се защищават тези, които се срещат с огромни групи от хора и чиято работа е обвързвана с връзката с тях? Които няма по какъв начин да си свършат работата професионално, в случай че не отидат в центъра на събитието и от време на време даже да се изложат на риск за здравето си? И това да не се случва единствено в дните, в които целият свят приказва за ковид.
Сред тези хора безспорно са фоторепортерите.
Мартин Николов се срещна с Любомир Бенковски-Бенджи , с цел да го попита дали и по какъв начин се отразява на работата му разпространяването на ковид.
Любомир Бенковски има опит като ефирен оператор и фоторепортер към вестници и малките екрани в родния си град Плевен и като сътрудник на Българска телеграфна агенция. От 2000 година живее и работи във Варна. Като фоторепортер е снимал близо 7 години за вестниците " 24 часа " и Труд ". В момента е районен управител за Североизточна България на Агенция " Булфото ".
„ Когато човек става фоторепортер, той знае, че ще се излага на заплаха. Аз не считам, че тя е огромна. Работя си обикновено. Не считам, че би трябвало да се тормозя ”.
- Замисляш ли се, когато би трябвало да отидеш на място, където има риск за личния ти живот?
Всеки се замисля. Не е въпрос на храброст, а на добре обмислен риск. Взимаш нужните защитни ограничения, отиваш и си свършваш работата. Правят го лекари, вършат го и доста други хора.
- Личната отговорност към околните?
Стремя се, доколкото мога, да се предпазя. В последна сметка не можем да се затворим у дома и да закрием страната, тъй като е зародил някакъв вирус. Аз съм претърпял няколко такива нервности – първо беше птичи грип, ходихме да снимаме всякакви ферми по какъв начин избиват птици. После беше свинският грип, в този момент е ковид. Не мисля, че е нещо по-различно. Мисля, че суматохата е малко повече.
- Имало ли е случай, в който си тръгвал за обект някъде, разбирал си, че е рисково и си се прибирал? Като фотограф знам, че би трябвало да предаваш събитията от първа линия.
- Когато стане прекомерно рисково, с сътрудниците се изтегляме на безвредна позиция и се опитваме да си свършим работата с най-малък риск за нас. В последна сметка човешкият живот и здравето са по-скъпи, в сравнение с която и да било фотография. Но това е въпрос на персонален избор. Аз не се считам за самоуверен човек. Но суматохата е по-опасна. Фоторепортерите и фотографите сме много ревностни към специалността си и се стремим да покажем най-хубавото от себе си. Когато гледаме през визьора, се получава едно разграничаване от събитието. Човек си внушава, че надали не го гледа на кино, че не е там и по този метод страхът пада до някаква степен. Това е изиграло неприятна смешка на много фотографи.
- С тези ограничаващи ограничения сега по какъв начин се предпазваш?
- Както предлагат здравните управляващи, виждам да си мия ръцете по-често, да не си допирам устата и носа, в случай че съм пипал нещо на публични места. Избягвам да се прегръщам и целувам с хората без потребност. Нищо по-различно.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ