Източна Ява, Индонезия – Умар Патек беше освободен от затвора

Източна Ява, Индонезия – Умар Патек беше освободен от пандиза предишния декември, откакто излежа малко повече от половината от 20 години затвор затвор за атентатите на ваканционния остров Бали през 2002 година, при които починаха 202 души. Той също беше наказан за поредност от бомбени офанзиви против християнски църкви на Бъдни вечер през 2000 година, оставили 18 убити.

Бягащ в продължение на съвсем десетилетие, 57-годишният Патек от Централна Ява беше задържан през 2011 година в Аботабад в Пакистан и екстрадиран в Индонезия, където беше приет за отговорен в изработката на бомба и убийството на идната година. Държавният департамент на Съединени американски щати предложи премия от 1 милион $ за всяка информация, водеща до залавянето му.

Продължавайте да четете

лист от 4 елементаПремиерът на Австралия споделя понижаване на присъдата на атентатора от Бали разстройващо „ Никога няма да забравим “: 20 години след атентатите в Бали Индонезия хвърля в пандиза изтъкнат някогашен член на JI за атентатите в Бали Заподозреният в Бали е хванат в Пакистан завършек на списъка

Предсрочното освобождение на Патек от пандиза за положително държание през 2022 година беше остро подложено на критика от австралийските управляващи и роднините на стотиците жертви на бомбения атентат в Бали.

Ал Джазира неотдавна интервюира Патек в дома му в Източна Ява, където той приказва за ролята си в Бали и разкри, че ужасяващата бомбена офанзива преди две десетилетия е била акт на възмездие за насилието, нанесено на палестинския народ от израелските сили.

Той също по този начин приказва за смирение и неустановеност дали Бог ще му елементарни за убийството на толкоз доста цивилни.

Ал Джазира: Как се замесихте с Джемаа Ислямия (JI), въоръжената група зад атентатите в Бали?

Умар Патек: През 1991 година работех в Малайзия и се срещнах с Мухлас [високопоставен представител на JI, който беше наказан на гибел и екзекутиран през 2008 година за образуване на атентатите в Бали] в Джохор Бахру в Лукман Ислямско училище-интернат Хаким.

Работих в ферма в Малайзия и вечер ходех на часове по вяра в учебно заведение. Тогава Мухлас ме предложения да работя в учебното заведение, тъй че се реалокирах. След три месеца в учебното заведение той ми предложи късмет да отида в Пакистан. Исках да изучавам и той сподели, че мога да изучавам вяра там.

Първо отидох в Пешавар и по-късно в Сада, племенна област в Пакистан, която е покрай границата с Афганистан, където имаше военна академия, която обучаваше хора да бъдат муджахидини [ислямски бойци]. Оттам се реалокирах във военна академия в Торкам в Афганистан. В Афганистан бях в същия клас като [атентатора от Бали] Али Имрон. Общо отсъствах пет години от 1991 до 1995 година

Научихме всичко във военната академия, с цел да ни обучат да бъдем муджахидини, като да вземем за пример по какъв начин да използваме оръжия, да четем карти и да вършим бомби. Упражнявахме взривяване на бомби в региони, където няма хора, като в пещери или по хълмове, тъй че да няма смъртни случаи.

Искахме също по този начин да сме сигурни, че няма инцидентно убити кози, тъй като доста хора се грижат за кози в Афганистан.

 

Когато приключих военното си образование през 1995 година, отидох във Филипините, с цел да се причисля към Ислямския освободителен фронт на Моро, тъй като поддържах тяхната идея като мохамеданин.

От 1995 година до 2000 година живеех в лагер Абубакар в региона на Бангсаморо във Филипините, само че лагерът беше високомерен от филипинската войска през юли 2000 година и ми споделиха да напусна, тъй като изглеждах като че ли пристигам от Близкия изток.

Семейството ми произлиза от Йемен, макар че съм четвъртото потомство от моето семейство, родено в Индонезия. Лицето ми не приличаше на хората в Моро.

През декември 2000 година се върнах в Индонезия и останах при Дулматин [член на JI и един от най-търсените мъже в Югоизточна Азия, който получи прякора „ Геният “ поради неговия опит в електрониката за бомби]. Дулматин ме помоли да отида в Джакарта по работа. Имаше работа като продавач на коли и сподели, че мога също да си диря работа там, по този начин се включих в бомбените атентати в църквата на Бъдни вечер.

AJ: Вие признахте, че сте смесили химикалите за бомбите, употребявани при бомбения атентат в Бали през 2002 година и бомбените атентати в църквите на Бъдни вечер през 2000 година Но също по този начин казахте, че не сте знаели защо ще бъдат употребявани бомбите. Къде смятате, че ще бъдат сложени бомбите?

Патек: Не съм смесвал бомбите за църковните атентати, знаех за бомбите единствено по време на доставката. Беше Ид ал-Фитр [края на мюсюлманския пост на месец Рамадан] и Дулматин сподели: „ Да се ​​приберем в Пемаланг за празника и да оставим някои неща по пътя. “

Продължихме да стопираме в църквите, макар че не слязох от колата. Всеки път, когато спирахме в черква, ставах все по-подозрителен, че хвърляме бомби, тъй като пакетите бяха опаковани в чанти за преносим компютър.

Бях наказан за атентатите, макар че не съм направил бомбите или съм излязъл от колата, тъй като бях там и не направих нищо, с цел да го спра. След това Дулматин ме предложения да отидем на екскурзия до Бали през октомври 2002 година Влязохме в къща, която към този момент беше цялостна с съоръжение за основаване на бомби.

Срещнах се с [членовете на JI] Имам Самудра, Мухлас, Идрис и доктор Азахари. Имам Самудра сподели, че желаят възмездие за окупацията на Палестина и офанзивата против Дженин [от израелските сили през 2002 година, която умъртви повече от 50 палестинци, както и 23 израелски войници], тъй че те желаеха да бомбардират западняци в нощни клубове в Бали. Той ме вкара в една от стаите в къщата, където бяха готови всички съставки за изработката на бомбите.

Казах им, че в случай че желаеме да отмъстим за жестокостите, осъществени против мюсюлманите в Палестина, би трябвало да отидем в Палестина и да не убиваме западняци в Индонезия. Попитах ги: „ Каква е връзката сред тези хора, които ще бъдат жертви, и вашия претекст за възмездие за мюсюлманите в Палестина? “

Казах им, че в случай че желаят да убият западняци в огромни количества, употребявайки еднотонна бомба, тя няма да убие единствено хората пред себе си. Щеше да избухне на всички места. Казах им, че това ще убие доста други хора, които не са били тяхна цел.

Казах, че една бомба евентуално ще аргументи мюсюлмански жертви. Попитах ги: „ Кой ще поеме отговорност в идващия свят [рая], в случай че има мюсюлмански жертви поради тази бомба? “

Имам Самудра сподели, че в деня на съда всеки ще бъде съден самостоятелно за дейностите си въз основа на желанията си.

Чувствах, че няма метод да откажа. Имам Самудра беше заключил входната врата на къщата, тъй че никой да не може да излезе.

И по този начин го направих и направих последните 50 кг [110 фунта] от бомбата.

AJ: Повече от 200 души починаха в Бали вследствие на бомбата, която помогнахте да извършите. Какво мислите за убийството на толкоз доста хора?

Patek: Почувствах се отговорен, когато смесих материалите за бомбата и почувствах, че съгрешавам. Чувствах, че нарушавам индонезийския закон, само че освен това, усещах, че това е грях против Бог.

AJ: Смятате ли се за всеобщ палач?

Patek: Да. Чувствам се палач и виновник.

Няколко пъти се извиних на жертвите на бомбардировката в Бали и се срещнах и със фамилиите на жертвите на бомбардировката. Казах им, че скърбя. Всички, които са се срещали персонално с мен са ми дали прошка. Когато се срещам с жертви, споделям: „ Аз съм Умар Патек и бях забъркан в атентата в Бали “, след което изяснявам за какво съм бил там и се оправдавам.

Някои хора не желаят да се срещнат с мен и не желаят да ми простят, като хората от Австралия. Това е тяхно право, само че моята отговорност като мохамеданин и човек, който е сбъркал, е да се извиня. Не знам дали ще ми бъде простено, единствено Бог знае това.

Не се извинявах, че излязох от пандиза по-рано, само че в очите на другите постоянно всичко е неверно. Ако кажа скърбя, хората споделят, че се преструвам и това е стратегически избор. Ако не се извиня, хората щяха да кажат, че съм нахален.

AJ: Съгласен ли сте с присъдата от 20 години затвор, която ви беше дадена?

Patek: Тогава го одобрих. Няма нищо заслужено в този живот на Земята, справедливостта ще пристигна единствено в отвъдното.

AJ: Вашето освобождение от пандиза беше доста спорно, изключително в Австралия, защото излежахте единствено 11 години от 20-годишната си присъда. Трябваше ли да бъдете освободен?

Патек: Изпълних всички критерии съгласно индонезийското законодателство, с цел да давам отговор на изискванията за освобождение през 2022 година Също по този начин бях мощно срещу концепцията за бомбения атентат в Бали през цялото време. Всички очевидци на моя развой споделиха същото, заради което бях наказан [само] на 20 години затвор. Централните хора в атентата в Бали бяха наказани на гибел или умряха по други способи като Дулматин, който беше убит от полицията.

За последно го видях през юни 2009 година, когато се прибрах от Филипините в Джакарта. Той ме помоли да отида във военна академия JI в Ачех, само че аз споделих, че не желая. Имах задоволително. Казах му, че просто преминавам през Индонезия, с цел да получа паспорта и визата си, с цел да отида в Афганистан. Исках да пребивавам там до края на живота си и го помолих да пристигна с мен, само че той отхвърли.

Той [Дулматин] беше убит в Пемуланг в Тангеранг [град в покрайнините на Джакарта]. Чудех се дали се е покаял за греховете си преди да почине. Никога не съм го чувал да споделя, че изпитва скрупули или горест за жертвите на бомбардировката в Бали и за хора, които не са били задачата на бомбардировката. Той в никакъв случай не сподели нищо за това и в никакъв случай не изиска амнистия.

Затова ми беше мъчително за него.

AJ: Оправдано ли е в миналото убийството на цивилни?

Патек: Когато бях във Филипините с [фронта на Моро], живеех с [председателя] Саламат Хашим и той постоянно ни проповядваше. Той изрично забрани на муджахидините да атакуват цивилни, освен мюсюлмани, само че и християни. Той сподели, че това не е разрешено и че единствено членове на армията или цивилни, които се бият с армията и които също носят оръжие, могат да бъдат атакувани.

Веднъж ми сподели: „ Защо желаете да водите джихад в Индонезия, с кого желаете да се биете там? Президентът е мохамеданин, държавното управление е мохамеданин, Съветът на националното посланичество е най-вече мохамеданин, доста служители на реда са мюсюлмани, армията е цялостна с мюсюлмани. Харам [забранено] е да ги атакувате, тъй като нападението против мюсюлмани е неразрешено. ”

Той смяташе, че не е вярно да атакува хора в Индонезия и аз споделих това по време на бомбардировката в Бали, само че никой не искаше да ме слуша.

AJ: Какво мислите за войната Израел-Газа?

Patek: Във встъпителната част на конституцията на Индонезия от 1945 година се споделя, че „ всеки колониализъм би трябвало да бъде отстранен в този свят “.

Окупацията на всички места, освен в Палестина, не е позволена.

Право на Хамас е да си върне земята. Новината, че убиват бебета и деца, е машинация на западните медии. Индонезия е била окупирана от холандските колонизатори. Бихте ли нарекли индонезийските герои, борили се за своята самостоятелност, терористи? Холандците биха ги нарекли терористи, само че те просто си връщаха земята.

AJ: Дерадикализирани ли сте в този момент?

Patek: Какво е радикализирано? Ако християнин желае да следва своята вяра съгласно ученията на Библията, бихме ли го нарекли радикализиран?

Чувствам, че медиите имат подправена визия за мен като за човек, който е плашещ и нечовечен. Те постоянно ме рисуват като някой, който е рисков.

Хората постоянно ме питат за какво не желая повече да бъда терорист и за какво толкоз сътрудничам. Казвам също, че е от фамилията ми. Те са тези, които разтопиха сърцето ми и ме върнаха на правия път.

Аз съм най-големият от трима братя. Всички членове на фамилията ми са умерени мюсюлмани, никой от тях в никакъв случай не е следвал същата идеология, която аз следвах, и постоянно са ме конфронтирали с това през годините.

Ако фамилията ми беше споделило, че не желае да има нищо повече с мен заради остарялата ми идеология, може би към момента щях да бъда коренен в мисленето си, само че за благополучие те ме прегърнаха и това ми разреши да се трансформира.

AJ: Какво мислите за немюсюлманите?

Патек: Когато бях дребен, всичките ми съседи бяха китайски християни. Винаги съм играл с тях. От млади години постоянно съм бил измежду немюсюлмани.

Не ненавиждам християните. Разширеното семейство на жена ми са християни и когато се оженихме, нямахме проблеми и направихме фотоси дружно в деня на сватбата.

Когато се ожених за брачната половинка си, поканих цялото й семейство на сватбата в лагер Абубакар. В началото не желаеха да идват, тъй като се притесняваха да не им отрежем главите. Казах им, че муджахидините не са наранявали цивилни и че сме атакували единствено полицията и армията. Казах, че подсигурявам сигурността им.

В традицията на Моро, когато някой се дами, муджахидините стрелят с оръжията си във въздуха, с цел да честват. Но защото християнското семейство на брачната половинка ми беше там, споделих на сътрудниците си муджахидини: „ Не правете обичайното празненство, тъй като идват християни и това ще ги изплаши.

„ Ще си помислят, че се опитваме да ги убием. “

Източник: Ал Джазира