1 000 000 Gbps на 1800 километра: Японски учени с нов рекорд за скорост на трансфер на данни по оптично влакно
Изтеглянето на 5000 кино лентата в 4K резолюция единствено за една секунда звучи като научна фантастика, само че група японски учени са съумели да реализират съвсем подобен резултат. За задачата им е било належащо особено проектирано оптично влакно, което не е по-дебело от необятно употребяваните през днешния ден.
Японските учени сложиха международен връх, като трансферираха 1,02 петабита (1,02 × 10⁶ Gbit) данни в секунда на разстояние 1808 километра, употребявайки особено 19-жилно оптично влакно.
Авторите на плана означават, че основаната от тях технология ще помогне да се приготвят актуалните мрежи за бъдещето – за повишаването на трафика в резултат на изкуствения разсъдък, 6G връзките, интернет на нещата (IoT) и други решения. В продължение на доста години инженерите се пробват да усилят размера на данните, които могат да се предават по оптични нишки. Те са съумели да доближат петабити в секунда, само че единствено на къси дистанции – по-малко от 1000 километра. Предаването на дълги дистанции постоянно е било предизвикателство, защото сигналът отслабва по време на пътуването и е мъчно да се усили в многожилен кабел, без да се провокират разстройства.
Снимка на новоразработеното оптично влакно с 19 жилка Създателите на новата технология са решили този проблем, като са създали специфичен тип оптично влакно, разполагащо с 19 обособени жилка.
Това е все едно да замените еднолентов път с 19-лентова автомагистрала. Дебелината на новото влакно е влакното 0,125 мм – тъкмо толкоз, колкото е диаметърът на съществуващата инфраструктура. Данните се предават без значение от всяко ядро, а кабелът като цяло генерира голям поток от данни. Необходима е умна система за увеличаване – то би трябвало да се прави по едно и също време на всички жилка и по едно и също време в C и L-диапазона. Системата употребява композиция от усилватели, работещи с всичките 19 жилка, без да смесват сигналите. Учените построиха 19 рециркулационни вериги, всяка от които използваше по едно жило и трансферираха сигналите през тях 21 пъти, симулирайки общо разстояние от 1808 километра. На изхода сигналите се одобряваха от 19-канален правоприемник, а дигитален процесор MIMO ги почистваше, като премахваше разстройствата и изчисляваше скоростта на предаване на данни.
Резултатът е пропускателна дарба от 1,02 Pbps (петабита в секунда) на разстояние от 1808 километра – международен връх за оптична връзка, употребяваща нишки със общоприет размер.
