Много специални риби се криеха от учените в продължение на 30 години: как слузта ги направи „невидими“
Изсушените хриле на този тип риба са прекомерно дребни, с цел да обезпечат задоволително О2, само че змиорките имат асо в ръкава.
През 1836 година европейски учени откриват извънредно животно в река Амазонка, което им е мъчно да разпознават. Тялото на непознатия тип наподобява на змиорка и е дълго към 60 сантиметра, а цялостните му с въздух дробове убеждават учените, че би трябвало да е влечуго, написа Science Focus.
Година по-късно различен образец е открит в Африка. Учените изследвали структурата на сърцето му и го оповестили за земноводно. Едва след 30 години спор най-сетне беше реализиран теоретичен консенсус: главната догадка е, че това са риби, само че са разнообразни от другите. Вместо да дишат във водата през хрилете, те имат бели дробове.
Изследователите са открили, че в случай че рибите нямат достъп до повърхността на водата, с цел да дишат въздух, западноафриканската белодробна риба (Protopterus annectens) ще се удави. Работата е там, че изсъхналите хриле на този тип са прекомерно дребни, с цел да обезпечат задоволително О2, само че белодробните риби имат друга необикновена дарба, която им оказва помощ да оцелеят в естествената им среда — в сезонно пресъхващи блата и реки.
Двойнодишащите риби се заравят в тинята и построяват нещо като камера, цялостна със слуз, в която се свиват в положение на покой — нито се хранят, нито се движат, до момента в който дъждовете се върнат. Известно е, че в природата това може да продължи 7 или 8 месеца, до момента в който белодробните риби спят четири години.
Учените към този момент са разкрили, че белодробните риби са се появили за първи път преди повече от 400 милиона години. Но макар възрастта си, този тип към момента крие необикновен брой мистерии. Например учените към момента не са проучили изцяло връзката сред белите дробове и характерността на рибите: плувният мехур, който множеството риби употребяват, с цел да плуват под вода и да чуват и издават звуци.
Обърнете внимание, че това не е единственият тип риба, който има бели дробове — такива са открити също и в многокрилите и гладки риби, само че в нито една от тях не е имало бели дробове и плавателен мехур. Един орган може да е версия на различен, само че кой е първият? На този въпрос към момента е мъчно да се отговори.
Известно е, че при рибните ембриони плавателният мехур и белите дробове се развиват от джоб в червата. Учените са сканирали и двата органа и са откриха, че и са свързани с кръвоносната система, само че белите дробове са по-древният орган. Резултатите също допускат, че плувните мехури са еволюирали по-късно и всъщност са модифицирани бели дробове.
Друг въпрос, който от дълго време озадачава учените, е дали белодробните риби са най-близките живи родственици на всички сухоземни тетраподи, т.е. на всички бозайници, птици, влечуги и земноводни.
Последните проучвания демонстрират, че това е по този начин. Учените считат, че белодробните риби са по-далечно свързани с костните риби като риба звук и херинга, в сравнение с със сухоземните гръбначни животни, в това число и хората. Понастоящем са известни шест типа белодробни риби, в това число четири от Африка. Женска австралийска белодробна риба, известна като Метусал — носи купата на най-старата риба, живееща в плен.
