)
Повечето кучета имат ДНК от вълци, дори миниатюрните чихуахуа
Изследванията, извършени от екипа от американски учени, по-скоро сочат, че домашните кучета и вълците са се кръстосвали през последните хилядолетия.
Макар кучетата с вълча ДНК да са по-едри, това не всеки път е признак. Например внушителните санбернари нямат никакви следи от вълча ДНК.
Изследователите също по този начин са сравнили личностите на кучетата, притежаващи ДНК от вълк, като са употребявали терминологията, употребена от киноложките клубове за изложение на другите породи.
Тези, които имат малко или никаква вълча ДНК, е по-вероятно да бъдат разказани като отзивчиви, ласкави или лесни за дресиране. Кучетата с повече вълча ДНК по-често са описвани като подозрителни към непознати или самостоятелни.
Описанията на личностните черти на породите обаче са несъвършени и не предсказват държанието на съответно животно, отбелязва Кистлър.
Вълците са еволюирали, с цел да се приспособят към характерни местообитания и условия, до момента в който кучетата са били отведени от хората във всички обитаеми кътчета на планетата, напомня откривателят.
Кучетата се е наложило да се приспособяват към местата, където хората са ги отвели, а гените на вълците са им обезпечили преимущества в избрани обстановки, изяснява Кистлър.
Много тибетски породи, като да вземем за пример дребната лхаса апсо, са носители на гена EPAS1, който произлиза от акомодацията към огромна надморска височина. Тибетските вълци имат същия ген.
