Мозъкът на птиците наподобява значително човешкия
Изследвания, оповестени през последните години, оферират преосмисляне на концепцията, че птиците имат „ по-опростен “ мозък. Според публикация в списание Science, мозъчният челен дял на птиците — включващ структури като хиперпалиум и дорзалния вентрикуларен било (DVR) — демонстрира архитектурни характерности, сравними с тези на неокортекса при бозайниците. С други думи нашият мозък и този на птиците имат удивителни прилики.
Дълго се смяташе, че неналичието на неокортекс (слоеста кора, присъща за бозайниците) значи лимитирана когнитивна дарба при птиците. Новите данни демонстрират, че тези животни разполагат с мозъчна област, в която невроните са проведени в пластове и колони, с хоризонтални и отвесни връзки — черти, аналогични на тези в неокортекса при хората.
Изследователи от Рурския университет в Бохум използваха триизмерно обрисуване с поляризирана светлина (3D-PLI) и оцветяване на нервни кафези, с цел да проучват птичи мозъци. Те откриха, че структурните модели там наподобяват тези при бозайници — проведени невронни вериги с подчертана сензорна и когнитивна обработка.
Резултатите допускат не просто анатомична аналогия, само че и еволюционна паралелна акомодация: съгласно учените мозъкът на птиците и този на бозайниците може да са се развили без значение по подобен метод, с цел да вземат решение комплицирани задания.
Следователно изразът „ птичи мозък “, употребен постоянно като засегнатост, е опроверган от данните — птиците показват обилни когнитивни умения и мозъчна организация, която заслужава съществено внимание в проучванията на нервната еволюция.
Примери за изключителната просветеност на птиците се следят в разнообразни типове по света. Новокаледонските гарвани създават и употребяват принадлежности, планирайки поредни дейности, с цел да доближат храна — държание, сравнимо с това на дребни деца. Африканските сиви папагали показват речеви и когнитивни качества, разпознавайки цветове, форми и даже задавайки въпроси, както демонстрира известният случай с папагала Алекс. Враните в Токио употребяват градската среда стратегически, пускайки орехи по пешеходни пътеки, с цел да бъдат счупени от колите, и чакат зеления сигнал, с цел да ги съберат безвредно — доказателство за обществено образование и адаптивно мислене. Европейските сойки демонстрират епизодична памет, като запомнят къде и по кое време са скрили разнообразни типове храна.
Тези наблюдения демонстрират, че когнитивната еволюция при птиците е достигнала равнище, което оспорва обичайното разграничаване сред „ птичи мозък “ и човешки разсъдък.
