Тест за хепатит С да е част от профилактичните прегледи за хората между 39 и 64 г., предлагат гастроентеролози
Изследването за хепатит С на хората от 39 до 64 години да се включи в цялостната кръвна картина, която се прави на пациентите като част от годишните профилактични прегледи, оферират гастроентеролозите и пациентските организации. Идеята беше показана на конференция в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, за резултатите от лекуването с безинтерферонова терапия три години след въвеждането ѝ у нас.
В навечерието на Световния ден за битка с хепатита, 28 юли, българските хепатолози регистрират 99,4 % успеваемост на лекуването на хепатит С, само че признават, че ниският обсег на проучване на рисковите групи е причина за лечението на едвам 1200 души средногодишно. Единствената опция за ранен скриниг на болестта е пациентите сами да вземат решение да се изследват в лаборатория. Цената на едно такова проучване е сред 15 и 20 лева
По думите на проф. Красимир Антонов, водещ хепатолог и ръководител на Дружеството на гастроентеролозите у нас, над 90% от болните с хепатит С не знаят, че са инфектирани поради неналичието на симптоматика и профилактика. В същото време над 50% от диагностицираните са със междинен до тежък стадий на развиване на заболяването, а смъртността, обвързвана с хепатит С, е 8 случая на 100 хиляди поданици.
Във връзка с признатата световна тактика на Световната здравна организация (СЗО) за постигане на 90% диагностика, 80% изцеление и 65% понижаване на смъртността до 2030 година, у нас стартира правенето на Национален проект за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити. Първоначално от Министерството на здравеопазването бе стихотворец ангажимент този проект да бъде финализиран до началото на март, само че след това срокът беше продължен.
Според доктор Тонка Върлева, шеф на дирекция „ Превенция и профилактика “ в Министерство на здравеопазването и зам.-председател на работната група за правене на Национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити, документът ще бъде подготвен до края на юли, след което ще бъде възложен за публично разискване. Срокът на деяние на тази стратегия е от 2019 до 2023 година.
За да бъдат достигнати параметрите обрисувани от СЗО, годишно в България би трябвало да се лекуват 5000 пациента. По думите на доктор Елена Тотева, специалист от НЗОК, с въвеждането на революционната безинтерферонова терапия през 2016 година са били лекувани 911 души, година по-късно те са 1310. През 2018 година се отбелязва спад до 1200, а от началото на тази година до момента са лекувани 615 инфектирани. Касата изплаща цялостната сума на лечението на всички пациенти, които са били диагностицирани и ориентирани за лекуване.
За да могат да стигнат до повече пациенти, водещите в този сегмент болници у нас провеждат акции за гратис тестване за хепатит С. Подобна акция започва от 18 юли в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ и ще продължи до края на август. Всеки, който желае, може да се тества сред 8 и 14 часа в здравното заведение.
В рисковите групи са венозните наркомани, хората с промискуитетно държание, пациенти, които са били подложени на хемодиализа, претърпелите интервенции с преливане на кръв или кръвни артикули, хора, които са били лишени от независимост и пациенти на възраст 39-64 години, които са имали някакви медицински, стоматологични, даже козметични интервенции в предишното, когато стерилността към момента не е отговаряла на нужните стандарти.
Председателят на сдружението за битка с хепатите „ ХепАктив “ Силвана Лесидренска очерта различен доста сериозен проблем – огромна част от хората от рисковите групи, които се тестват за хепатит С при тях, са здравно неосигурени. Статистиката на сдружението демонстрира, че за първите 6 месеца на тази година, от 29 диагностицирани с носителство на вируса, 18 са били с неплатени здравни осигуровки.
Според хепатолозите и неправителствените организации включването на теста за хепатит С в безплатния годишен пакет за проучвания към персоналните лекари, би коствало на касата малко над 2 млн. лева, а обсегът на популацията ще е към 220 хиляди души годишно. Прогнозите сочат, че откриването на 2500-3000 пациенти на година би компенсирало средствата, които НЗОК може да спести от лекуване на затрудненията, произтичащи от късната диагностика (чернодробна цироза, хепатоцелуларен карцином и др.), както и от цената на медикаментите, които неизбежно ще поевтинеят при подобен размер пациенти.
В навечерието на Световния ден за битка с хепатита, 28 юли, българските хепатолози регистрират 99,4 % успеваемост на лекуването на хепатит С, само че признават, че ниският обсег на проучване на рисковите групи е причина за лечението на едвам 1200 души средногодишно. Единствената опция за ранен скриниг на болестта е пациентите сами да вземат решение да се изследват в лаборатория. Цената на едно такова проучване е сред 15 и 20 лева
По думите на проф. Красимир Антонов, водещ хепатолог и ръководител на Дружеството на гастроентеролозите у нас, над 90% от болните с хепатит С не знаят, че са инфектирани поради неналичието на симптоматика и профилактика. В същото време над 50% от диагностицираните са със междинен до тежък стадий на развиване на заболяването, а смъртността, обвързвана с хепатит С, е 8 случая на 100 хиляди поданици.
Във връзка с признатата световна тактика на Световната здравна организация (СЗО) за постигане на 90% диагностика, 80% изцеление и 65% понижаване на смъртността до 2030 година, у нас стартира правенето на Национален проект за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити. Първоначално от Министерството на здравеопазването бе стихотворец ангажимент този проект да бъде финализиран до началото на март, само че след това срокът беше продължен.
Според доктор Тонка Върлева, шеф на дирекция „ Превенция и профилактика “ в Министерство на здравеопазването и зам.-председател на работната група за правене на Национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити, документът ще бъде подготвен до края на юли, след което ще бъде възложен за публично разискване. Срокът на деяние на тази стратегия е от 2019 до 2023 година.
За да бъдат достигнати параметрите обрисувани от СЗО, годишно в България би трябвало да се лекуват 5000 пациента. По думите на доктор Елена Тотева, специалист от НЗОК, с въвеждането на революционната безинтерферонова терапия през 2016 година са били лекувани 911 души, година по-късно те са 1310. През 2018 година се отбелязва спад до 1200, а от началото на тази година до момента са лекувани 615 инфектирани. Касата изплаща цялостната сума на лечението на всички пациенти, които са били диагностицирани и ориентирани за лекуване.
За да могат да стигнат до повече пациенти, водещите в този сегмент болници у нас провеждат акции за гратис тестване за хепатит С. Подобна акция започва от 18 юли в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ и ще продължи до края на август. Всеки, който желае, може да се тества сред 8 и 14 часа в здравното заведение.
В рисковите групи са венозните наркомани, хората с промискуитетно държание, пациенти, които са били подложени на хемодиализа, претърпелите интервенции с преливане на кръв или кръвни артикули, хора, които са били лишени от независимост и пациенти на възраст 39-64 години, които са имали някакви медицински, стоматологични, даже козметични интервенции в предишното, когато стерилността към момента не е отговаряла на нужните стандарти.
Председателят на сдружението за битка с хепатите „ ХепАктив “ Силвана Лесидренска очерта различен доста сериозен проблем – огромна част от хората от рисковите групи, които се тестват за хепатит С при тях, са здравно неосигурени. Статистиката на сдружението демонстрира, че за първите 6 месеца на тази година, от 29 диагностицирани с носителство на вируса, 18 са били с неплатени здравни осигуровки.
Според хепатолозите и неправителствените организации включването на теста за хепатит С в безплатния годишен пакет за проучвания към персоналните лекари, би коствало на касата малко над 2 млн. лева, а обсегът на популацията ще е към 220 хиляди души годишно. Прогнозите сочат, че откриването на 2500-3000 пациенти на година би компенсирало средствата, които НЗОК може да спести от лекуване на затрудненията, произтичащи от късната диагностика (чернодробна цироза, хепатоцелуларен карцином и др.), както и от цената на медикаментите, които неизбежно ще поевтинеят при подобен размер пациенти.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ