Български астрономи изследваха звезда с магнитно поле, което е трилиони пъти по-силно от Слънцето
Изследването на звездата 4U 2206+54, чието магнитно поле е трилиони пъти по-силно от това на Слънцето, беше несъмнено за най-значимото научно достижение на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (НАО) към Българска академия на науките за 2025 година, оповестиха от Института.
Резултатите от изследването са получени с наблюдения с 2-метровия телескоп в НАО - Рожен и са оповестени в авторитетното списание Astronomy & Astrophysics. Изследването е осъществено от интернационален екип от астрономи, управителен от доцент доктор Кирил Стоянов. В екипа вземат участие докторантът Мирослав Мойсеев, доцент доктор Янко Николов, проф. дфн Радослав Заманов, доцент доктор Георги Латев от ИА с НАО, както и доктор Кристиян Илкевич от Полша и доктор Валери Хамбарян от Армения.
4U 2206+54 е двойна звезда в съзвездието Цефей, формирана от бързо въртяща се О звезда с извънредно високо наличие на хелий и неутронна звезда с извънредно мощно магнитно поле. Тя е измежду дребното известни претенденти за нов клас обекти - акретиращи магнетари.
Магнетарите са обекти с неведнъж по-силно магнитно поле от елементарните неутронни звезди и са мощни източници на рентгеново и гама излъчване.
Преди към 2,8 милиона години системата 4U 2206+54 е била изхвърлена от звездната асоциация Cep OB1 вследствие на експлоадиране на свръхнова, при което се е формирала неутронната звезда. Това изобретение беше оповестено през 2022 година и също бе с българско присъединяване.
С помощта на спектроскопия и спектрополяриметрия, получени напълно с 2-метровия телескоп на НАО - Рожен, е проследена структурата и измененията в околозвездния диск, който зарежда неутронната звезда с материя. Измерванията демонстрират, че радиусът на този диск е сред 8 и 15 пъти по-голям от радиуса на Слънцето. Тази система е ключ към по-доброто схващане на еволюцията на солидните рентгенови звезди, механизма на акреция и въздействието на мощните магнитни полета върху процесите в двойни системи, показаха от Института.
