Кардиолози призоваха изследването на липопротеин да бъде включено в пакета, заплащан от НЗОК
Изследването на равнището на липопротеин (а) би трябвало да стане част от проучването на липидния профил и да бъде заплащано от НЗОК, тъй като това е един извънредно осведомителен индикатор, който има основна предиктивна значителност във връзка с преждевременни сърдечносъдови произшествия. За това приканиха по време на медийна среща двама водещи кардиолози – проф. Арман Постаджиян, ръководител на Българската лига по хипертония, и проф. Иван Груев, определен ръководител на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) мандат 2026-2028 година
Събитието бе отдадено на Световния ден на осведоменост за липопротеин (a), който се отбелязва през днешния ден.
„ Според статистиката нараснало равнище на липопротеин (a) се следи при един на всеки 5 души от популацията в международен мащаб, а равнището му е почти 90% генетично обусловено и се резервира релативно непрекъснато през целия живот. Липопротеин (a) e близо 6 пъти по-атерогенен от холестерола с ниска компактност (LDL-C). Високото равнище на липопротеин (a) се свързва с 3-4 пъти по-висок риск от инфаркт, 3 пъти по-висок риск от стеноза на аортната клапа, 1.6 пъти по-висок риск от исхемичен инсулт, 2 пъти по-висок риск от сърдечна непълнота “, показа данни от изследвания проф. Постаджиян.
Според признатите интернационалните рекомендации подобаващи таргетни групи за проучване са всички, които имат фамилна история за ранни сърдечносъдови произшествия – преди 65 година за дамите и преди 55 година за мъжете, при повтарящи се сърдечносъдови произшествия без значение от приложената липидопонижаваща терапия и за по-точна оценка на сърдечносъдовия риск при хора с открити високи равнища на LDL холестерола, добави той.
Проф. Постаджиян акцентира още, че би било потребно да се организира и каскаден скрининг на родственици от първа степен при хора, при които са потвърдени нараснали равнища на липопротеин (a).
Проф. Иван Груев акцентира, че на липопротеин (a) се обръща все по-голямо внимание в международен мащаб, заради обстоятелството, че той има изразени проатерогенни, проинфламаторни и протромботични свойства.
По данни от онлайн анкета на ДКБ две трети от интервюираните експерти познават този индикатор, само че единствено една трета назначават такова проучване, като една от евентуалните аргументи е неналичието към момента на таргетна терапия за намаление на равнищата му, стана ясно от думите му.
Според доктор Славейко Джамбазов, специалист по оценка на здравните технологии, може да има обилни здравни и стопански изгоди, в случай че проучването на равнищата на липопротеин (a) бъде включено в общия профилактичен пакет, заплащан от НЗОК.
Той бе безапелационен, че при застаряващото население на страната ни, сходна стъпка би могла да докара до съществено повишение на един значим индикатор – брой години с положително качество на живот (QALY), до сензитивно понижение на броя на засегнатите от миокарден инфаркт и мозъчен инсулт измежду хората в дейна възраст, както и до възвращаемост на тази инвестиция.
Според доктор Джамбазов включването на проучването на липопротеин (a) в профилактичния пакет не би трябвало да се отсрочва, с цел да бъде интегриран този индикатор в общата оценка на сърдечносъдовото здраве и сърдечносъдовия риск.
Събитието бе отдадено на Световния ден на осведоменост за липопротеин (a), който се отбелязва през днешния ден.
„ Според статистиката нараснало равнище на липопротеин (a) се следи при един на всеки 5 души от популацията в международен мащаб, а равнището му е почти 90% генетично обусловено и се резервира релативно непрекъснато през целия живот. Липопротеин (a) e близо 6 пъти по-атерогенен от холестерола с ниска компактност (LDL-C). Високото равнище на липопротеин (a) се свързва с 3-4 пъти по-висок риск от инфаркт, 3 пъти по-висок риск от стеноза на аортната клапа, 1.6 пъти по-висок риск от исхемичен инсулт, 2 пъти по-висок риск от сърдечна непълнота “, показа данни от изследвания проф. Постаджиян.
Според признатите интернационалните рекомендации подобаващи таргетни групи за проучване са всички, които имат фамилна история за ранни сърдечносъдови произшествия – преди 65 година за дамите и преди 55 година за мъжете, при повтарящи се сърдечносъдови произшествия без значение от приложената липидопонижаваща терапия и за по-точна оценка на сърдечносъдовия риск при хора с открити високи равнища на LDL холестерола, добави той.
Проф. Постаджиян акцентира още, че би било потребно да се организира и каскаден скрининг на родственици от първа степен при хора, при които са потвърдени нараснали равнища на липопротеин (a).
Проф. Иван Груев акцентира, че на липопротеин (a) се обръща все по-голямо внимание в международен мащаб, заради обстоятелството, че той има изразени проатерогенни, проинфламаторни и протромботични свойства.
По данни от онлайн анкета на ДКБ две трети от интервюираните експерти познават този индикатор, само че единствено една трета назначават такова проучване, като една от евентуалните аргументи е неналичието към момента на таргетна терапия за намаление на равнищата му, стана ясно от думите му.
Според доктор Славейко Джамбазов, специалист по оценка на здравните технологии, може да има обилни здравни и стопански изгоди, в случай че проучването на равнищата на липопротеин (a) бъде включено в общия профилактичен пакет, заплащан от НЗОК.
Той бе безапелационен, че при застаряващото население на страната ни, сходна стъпка би могла да докара до съществено повишение на един значим индикатор – брой години с положително качество на живот (QALY), до сензитивно понижение на броя на засегнатите от миокарден инфаркт и мозъчен инсулт измежду хората в дейна възраст, както и до възвращаемост на тази инвестиция.
Според доктор Джамбазов включването на проучването на липопротеин (a) в профилактичния пакет не би трябвало да се отсрочва, с цел да бъде интегриран този индикатор в общата оценка на сърдечносъдовото здраве и сърдечносъдовия риск.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ