Кардиолози: Изследването на липопротеин трябва да стане част от липидния пакет
Изследването на липопротеин (а) се ползва рядко, защото е малко известно на лекарите и на пациентите, само че хората би трябвало да знаят, че този индикатор е доста значим и всеки би трябвало да го изследва най-малко един път в живота си. За това приканиха водещи кардиолози на конференция във връзка Световния ден за информираност за липопротеин (a), който се отбелязва през днешния ден по концепция на Европейската фондация за фамилни дислипидемии и Европеийското сдружение по атеросклероза.
По-високи равнища на липопротеин (а) се срещат у всеки пети възрастен човек, това е генетично предопределено и е фактор за атеросклеротични промени, респективно за тежки сърдечносъдови произшествия като миокарден инфаркт, както и мозъчен инсулт, означи проф. Арман Постаджиян, шеф на Отделението по кардиология в столичната УМБАЛ „ Св. Анна “ и ръководител на Българската лига по хипертония.
Той акцентира, че проучването на липопротеин (а) би трябвало да стане част от липидния пакет, тъй като това е индикатор, който може да ориентира с доста по-голяма точност експертите по по отношение на самостоятелния рисков профил на пациента и да ги улесни в определянето на рекомендации за държание на пациента за предварителна защита на тежки сърдечносъдови произшествия в бъдеще.
Измерването на липопротеин (а) се прави посредством взимане на венозна кръв и се прави в доста лаборатории у нас, а цената му е изцяло налична - сред 16 и 35 лева, изясни проф. Елина Трендафилова, шеф на Отделението по интензивна терапия към Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница.
Тя бе безапелационна, че въпреки към момента да няма клинично използвана прицелна терапия за нараснали равнища на липопротеин (а), има огромен смисъл от проучването, защото пациентите при които са открити такива, са доста по-склонни да трансформират метода си на живот.
Проф. Трендафилова предложи младежи под 40-годишна възраст, които имат фамилна анамнеза за сърдечносъдов случай в ранна възраст на близки роднини, да се изследват за липопротеин (а). В допълнение тя разясни, че към този момент индикаторът се дефинира лабораторно в кръвна проба, най-често в милиграм/проценти и има три зони – под 30 мг/процента, сред 30 и 50 мг/процента – така наречен сива зона и над 50 мг/процента – равнища, които се одобряват за високи.
По думите на специалистката точното установяване на тези равнища е значимо, с цел да е наясно експертът какви ограничения би трябвало да предложи с оглед самостоятелния рисков профил на пациента, изключително в случай че той попада в сивата зона
В България имаме огромен проблем с контрола на стандартните рискови фактори – хипертония, холестерол, затлъстяване, тютюнопушене, обездвижване, акцентира проф. Иван Груев, кардиолог в Национална многопрофилна транспортна болница „ Цар Борис III “, определен ръководител на Дружеството на кардиолозите в България.
Тъй като към този момент няма терапия, за хората с висок липопротеин (а) е значимо прецизно да се придържат към уравновесено хранене, подобаваща физическа интензивност, най-благоприятен надзор на артериалната хипертония и диабета, в случай че имат това заболяване. Проф. Груев прикани за по-добро здравно обучение в учебните заведения, което да визира и проблемите на сърдечносъдовото здраве.
Рискът от сърдечносъдово заболяване се усилва съразмерно с равнищата на липопротеин (а), уточни проф. Николай Рунев, началник на Отделението по кардиология към Клиниката по пропедевтика на вътрешните заболявания в УМБАЛ „ Александровска “. Той бе безапелационен, че рутинното проучване на този индикатор е значимо и хората не би трябвало да се заблуждават, че в случай че имат ниски равнища на LDL холестерола, имат и ниски равнища на липопротеин (а).
Близо 20% от популацията има нараснали равнища на липопротеин (а), само че огромна част не подозират, че имат нараснал риск от сърдечносъдови болести и би трябвало да следват рекомендациите на лекарите за предварителна защита, сподели още проф. Рунев. Той също прикани за по-добра информираност на хората и насочването им към това проучване.
По-високи равнища на липопротеин (а) се срещат у всеки пети възрастен човек, това е генетично предопределено и е фактор за атеросклеротични промени, респективно за тежки сърдечносъдови произшествия като миокарден инфаркт, както и мозъчен инсулт, означи проф. Арман Постаджиян, шеф на Отделението по кардиология в столичната УМБАЛ „ Св. Анна “ и ръководител на Българската лига по хипертония.
Той акцентира, че проучването на липопротеин (а) би трябвало да стане част от липидния пакет, тъй като това е индикатор, който може да ориентира с доста по-голяма точност експертите по по отношение на самостоятелния рисков профил на пациента и да ги улесни в определянето на рекомендации за държание на пациента за предварителна защита на тежки сърдечносъдови произшествия в бъдеще.
Измерването на липопротеин (а) се прави посредством взимане на венозна кръв и се прави в доста лаборатории у нас, а цената му е изцяло налична - сред 16 и 35 лева, изясни проф. Елина Трендафилова, шеф на Отделението по интензивна терапия към Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница.
Тя бе безапелационна, че въпреки към момента да няма клинично използвана прицелна терапия за нараснали равнища на липопротеин (а), има огромен смисъл от проучването, защото пациентите при които са открити такива, са доста по-склонни да трансформират метода си на живот.
Проф. Трендафилова предложи младежи под 40-годишна възраст, които имат фамилна анамнеза за сърдечносъдов случай в ранна възраст на близки роднини, да се изследват за липопротеин (а). В допълнение тя разясни, че към този момент индикаторът се дефинира лабораторно в кръвна проба, най-често в милиграм/проценти и има три зони – под 30 мг/процента, сред 30 и 50 мг/процента – така наречен сива зона и над 50 мг/процента – равнища, които се одобряват за високи.
По думите на специалистката точното установяване на тези равнища е значимо, с цел да е наясно експертът какви ограничения би трябвало да предложи с оглед самостоятелния рисков профил на пациента, изключително в случай че той попада в сивата зона
В България имаме огромен проблем с контрола на стандартните рискови фактори – хипертония, холестерол, затлъстяване, тютюнопушене, обездвижване, акцентира проф. Иван Груев, кардиолог в Национална многопрофилна транспортна болница „ Цар Борис III “, определен ръководител на Дружеството на кардиолозите в България.
Тъй като към този момент няма терапия, за хората с висок липопротеин (а) е значимо прецизно да се придържат към уравновесено хранене, подобаваща физическа интензивност, най-благоприятен надзор на артериалната хипертония и диабета, в случай че имат това заболяване. Проф. Груев прикани за по-добро здравно обучение в учебните заведения, което да визира и проблемите на сърдечносъдовото здраве.
Рискът от сърдечносъдово заболяване се усилва съразмерно с равнищата на липопротеин (а), уточни проф. Николай Рунев, началник на Отделението по кардиология към Клиниката по пропедевтика на вътрешните заболявания в УМБАЛ „ Александровска “. Той бе безапелационен, че рутинното проучване на този индикатор е значимо и хората не би трябвало да се заблуждават, че в случай че имат ниски равнища на LDL холестерола, имат и ниски равнища на липопротеин (а).
Близо 20% от популацията има нараснали равнища на липопротеин (а), само че огромна част не подозират, че имат нараснал риск от сърдечносъдови болести и би трябвало да следват рекомендациите на лекарите за предварителна защита, сподели още проф. Рунев. Той също прикани за по-добра информираност на хората и насочването им към това проучване.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ