Изригването на вулкана Хунга-Тонга бързо разрушава озоновия слой
Изследване откри, че изригването на вулкана Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай през 2022 година е изстреляло в небето невиждано количество водни пари, които са достигнали височина до 55 км и са изчерпали 5% от озоновия пласт в някои райони единствено за една седмица, оповестява Синхуа.
Изследването, оповестено в сп. „ Сайънс “, разказва в детайли измерванията с балон, направени наоколо до остров Реюнион в Индийския океан, с цел да се разбере по какъв начин вулканичните изригвания въздействат върху климата и химическия състав на озона.
Вулканичното изригване на 15 януари 2022 година е най-голямото, записано от 1883 година насам.
Повишената мокрота в стратосферата е довела до поредност от взаимоотношения сред други съставни елементи, изстреляни от вулкана, които в последна сметка са разрушили озона над тропическите райони на югозападния Тихи океан и Индийския океан, споделят създателите.
Лора Ревел от катедрата по физически и химически науки към Университета в Кентърбъри, Нова Зеландия, разясни, че огромните вулканични изригвания впръскват газове и частици в стратосферата, на към 15-50 км над земната повърхнина, където се намира защитният озонов пласт.
След огромно изригване много постоянно се следят краткосрочни загуби на озон вследствие на реакции, включващи вулканичен аерозол и хлор, сподели Ревел и добави, че откривателите са почнали своята полева акция единствено пет дни след изригването и са получили извънредно обстоен набор от данни.
Загубата на 5 % от озоновия пласт е забележителна, само че не толкоз огромна, колкото озоновата дупка в Антарктида, където към 60 % от озоновия пласт се изчерпва сред септември и ноември всяка година, сподели тя.
Олаф Моргенщерн, основен теоретичен помощник по атмосфера и климат към Новозеландския Национален институт за проучване на водата и атмосферата, заяви, че вулканичното изригване е било най-голямото в сателитната епоха във връзка с силата на детонацията, височината на шлейфа и количеството вода, вкарано в стратосферата. Изследването е кулминационната точка на продължаващите интернационалните старания за изясняване на въздействието на вулкана върху химията на атмосферата и климата, сподели той.
„ В тропиците след изригването се случи много извънредно привършване на озона, изключително като се има поради по принцип дребната колебливост на озона в тази част на света “, сподели Моргенщерн, като добави, че се чака в допълнение наднормено привършване на полярния озон, откакто вулканичният материал доближи Антарктика, добавя Българска телеграфна агенция.
Изследването, оповестено в сп. „ Сайънс “, разказва в детайли измерванията с балон, направени наоколо до остров Реюнион в Индийския океан, с цел да се разбере по какъв начин вулканичните изригвания въздействат върху климата и химическия състав на озона.
Вулканичното изригване на 15 януари 2022 година е най-голямото, записано от 1883 година насам.
Повишената мокрота в стратосферата е довела до поредност от взаимоотношения сред други съставни елементи, изстреляни от вулкана, които в последна сметка са разрушили озона над тропическите райони на югозападния Тихи океан и Индийския океан, споделят създателите.
Лора Ревел от катедрата по физически и химически науки към Университета в Кентърбъри, Нова Зеландия, разясни, че огромните вулканични изригвания впръскват газове и частици в стратосферата, на към 15-50 км над земната повърхнина, където се намира защитният озонов пласт.
След огромно изригване много постоянно се следят краткосрочни загуби на озон вследствие на реакции, включващи вулканичен аерозол и хлор, сподели Ревел и добави, че откривателите са почнали своята полева акция единствено пет дни след изригването и са получили извънредно обстоен набор от данни.
Загубата на 5 % от озоновия пласт е забележителна, само че не толкоз огромна, колкото озоновата дупка в Антарктида, където към 60 % от озоновия пласт се изчерпва сред септември и ноември всяка година, сподели тя.
Олаф Моргенщерн, основен теоретичен помощник по атмосфера и климат към Новозеландския Национален институт за проучване на водата и атмосферата, заяви, че вулканичното изригване е било най-голямото в сателитната епоха във връзка с силата на детонацията, височината на шлейфа и количеството вода, вкарано в стратосферата. Изследването е кулминационната точка на продължаващите интернационалните старания за изясняване на въздействието на вулкана върху химията на атмосферата и климата, сподели той.
„ В тропиците след изригването се случи много извънредно привършване на озона, изключително като се има поради по принцип дребната колебливост на озона в тази част на света “, сподели Моргенщерн, като добави, че се чака в допълнение наднормено привършване на полярния озон, откакто вулканичният материал доближи Антарктика, добавя Българска телеграфна агенция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ