30 000 сканирания разкриват опасност за мозъка от ултрапреработените храни
Изследване с мозъчни облици на 30 000 души демонстрира, че ултрапреработените храни са свързани със структурни разлики в мозъка, които могат да предизвикват преяждането.
Проучването допуска, че добавки като емулгатори може да въздействат върху тези резултати. Въпреки че някои модифицирани храни са потребни, ултрапреработените артикули съставляват явен риск.
Международен екип от учени е анализирал мозъчни сканирания на близо 30 000 души и е разкрил значими връзки сред честата консумация на ултрапреработени храни (UPF) и разлики в структурата на мозъка. Тези структурни промени може да способстват за модели на преяждане и да затрудняват контрола върху хранителното държание.
„ Нашите резултати демонстрират, че по-високата консумация на ултрапреработени храни е обвързвана с разлики в мозъка. Тези връзки могат да са свързани с поведенчески модели като преяждане, въпреки че нашето проучване не може да удостовери причинно-следствени зависимости. Наблюдаваните асоциации не се изясняват само с инфектиране или затлъстяване; съставки и добавки, типични за ултрапреработените храни, като емулгаторите, също може да играят роля, само че това изисква спомагателни дълготрайни или пробни доказателства “, изяснява съавторът и водещ откривател Арсен Канямбива от Университета в Хелзинки.
Мозъчни области, свързани с висока консумация на ултрапреработени храни
Това изображение демонстрира мозъчни области, свързани с висока консумация на ултрапреработени храни. Сивите зони демонстрират по-ниска клетъчна компактност, което може да допуска загуба на мозъчни кафези – вероятен симптом на мозъчна недъгавост. Зелените зони демонстрират по-висока клетъчна компактност, което може да отразява инфектиране в мозъка.
Инфо: предоставено от създателите на проучването
Разбиране на модифицираните храни и въздействието им върху здравето
Макар доста модифицирани храни да са безвредни и даже потребни – изключително тези от растителен генезис – резултатите повдигат съществени опасения по отношение на ултрапреработените артикули. Те постоянно съдържат индустриални добавки и химически изменени съставки, които ги отличават от минимално модифицираните храни.
„ По-специално модифицираните храни от растителен генезис, като замразените зеленчуци, могат да бъдат препоръчвани. Друг добър образец за изгодите от преработката е пастьоризацията на млякото. За разлика от тях, храни с високо наличие на химически модифицирани съставки и добавки, като модифицираните месни артикули, са проблематични. “
Значение за храненето, регулациите и публичното здраве
Канямбива отбелязва, че натрупващите се научни доказателства за ултрапреработените храни могат да оказват помощ за по-здравословен избор и да повлияят върху бъдещи политики, ориентирани към възстановяване на публичното здраве.
„ С оглед на възходящия размер от доказателства, намаляването на потреблението на ултрапреработени храни и усилването на регулаторните стандарти в хранителната промишленост може да бъдат основни стъпки към по-добри резултати за публичното здраве “, акцентира Канямбива.
Съвместната работа зад проучването
Анализът употребява данни от UK Biobank – огромна база данни, включваща хора на междинна възраст от цяла Англия. Проектът е резултат от съдействие сред специалисти от Университета в Хелзинки и Неврологичния институт в Монреал към Университета „ Макгил “, които сплотяват познания в региона на невронауките, публичното здраве и храненето, с цел да схванат по-добре по какъв начин актуалната диета въздейства на мозъка.
Четете още: 7-те най-хубави храни за битка с възпалението
