Изследване: Няма невинни за неосъществената съдебна реформа
Изследване: Няма почтени за неосъществената правосъдна промяна
Критично ниски са публичните оценки за работата на Иван Гешев и Борислав Сарафов, само че жителите имат големи упования към основния прокурор. Съдебната промяна продължава да бъде значим приоритет, макар че е в застой. Това демонстрира национално представително проучване, извършено в интервала 26 ноември – 15 декември 2024 година от социологическа организация „ Глобал Метрикс “ по поръчка на Български институт за правни начинания.
В края на декември 2024 година оценките за работата на прокуратурата през последните 10 години са преобладаващо ниски и отразяват неведнъж записаното ниско доверие, доказано от редица социологически проучвания и разбори. Според публичното мнение работата на прокуратурата под управлението на Сотир Цацаров /изследване на БИПИ от 2019 г./, Иван Гешев и Борислав Сарафов по пет степенна канара от 2 до 6 се концентрират в позициите „ слаба “ и „ междинна “. Средната оценка за резултатите от активността на обвиняването в мандата на Сотир Цацаров беше 3.05, за Иван Гешев е 2.75, а за Борислав Сарафов – 2.81. Налице са въпреки всичко и специфики – до момента в който оценките за мандата на Сотир Цацаров са били също сериозни, само че изтеглени в по-умерените позиции на скалата, мнението за работата на прокуратурата при Иван Гешев доближава два пъти повече слаби оценки. Същата наклонност се резервира, въпреки и леко смекчена, в оценките за Борислав Сарафов. Оценките и за тримата ръководители на прокуратурата демонстрират мощно сериозни отзиви, които са знак на слаби резултати както в оправянето с битовата престъпност, по този начин и в битката с корупцията по високите етажи на властта. Работата в тези посоки жителите виждат главно като кампанийна, а преобладаващото мнение е, че прокуратурата се употребява за политически цели и няма никакви изгоди за обществото от работата на основния прокурор.
Над две трети от пълнолетните българи считат, че правосъдната промяна е в застой, а съществени аспекти от нея дефинират като неизпълнени. Между една пета и една трета от запитаните въпреки всичко виждат някакви, въпреки и доста слаби, резултати в обособени посоки. Основните аргументи за неосъществената правосъдна промяна, съгласно публичното мнение, са ползите на разнообразни публични кръгове, които работят за това, правосъдната промяна да не се осъществя (56%), както и политическата рецесия (37%), и неналичието на политическа воля (35%) за промени в този бранш. Около една трета от запитаните са склонни да посочат и липса на воля измежду магистратите, което демонстрира, че, от позиция на публичното мнение, няма „ почтени “ за неосъществената правосъдна промяна. Като контрапункт на тези оценки, мнението, че няма социална поддръжка се споделя от едвам 9% от запитаните. Налице е необятен консенсус за значимостта на правосъдната промяна. На това мнение са съвсем всички (75% считат, че правосъдната промяна е доста значима, а 20% я считат за по-скоро важна). Българите задават необятен кръг цели за правосъдната промяна в идващите няколко години, като най-важните за жителите са: действителна и ефикасна битка с корупцията по високите етажи на властта (81%), самостоятелност на съда (75%), бърз правосъден развой (61%), битка с битовата престъпност (55%), отчетна и ефикасна прокуратура (54%), битка с домашното принуждение (50%).
В умозаключение: публичното мнение дава мощна поддръжка и ясни цели за правосъдната промяна, само че е извънредно недоволно от неналичието на резултати.
За повече информация: www.bili-bg.org или на 02/9808084
Данните са от национално представително за пълнолетното население на страната проучване, извършено измежду 1020 пълнолетни жители в интервала 26 ноември-15 декември 2024 година от социологическа организация „ Глобал Метрикс “ по поръчка на Български институт за правни начинания.
Критично ниски са публичните оценки за работата на Иван Гешев и Борислав Сарафов, само че жителите имат големи упования към основния прокурор. Съдебната промяна продължава да бъде значим приоритет, макар че е в застой. Това демонстрира национално представително проучване, извършено в интервала 26 ноември – 15 декември 2024 година от социологическа организация „ Глобал Метрикс “ по поръчка на Български институт за правни начинания.
В края на декември 2024 година оценките за работата на прокуратурата през последните 10 години са преобладаващо ниски и отразяват неведнъж записаното ниско доверие, доказано от редица социологически проучвания и разбори. Според публичното мнение работата на прокуратурата под управлението на Сотир Цацаров /изследване на БИПИ от 2019 г./, Иван Гешев и Борислав Сарафов по пет степенна канара от 2 до 6 се концентрират в позициите „ слаба “ и „ междинна “. Средната оценка за резултатите от активността на обвиняването в мандата на Сотир Цацаров беше 3.05, за Иван Гешев е 2.75, а за Борислав Сарафов – 2.81. Налице са въпреки всичко и специфики – до момента в който оценките за мандата на Сотир Цацаров са били също сериозни, само че изтеглени в по-умерените позиции на скалата, мнението за работата на прокуратурата при Иван Гешев доближава два пъти повече слаби оценки. Същата наклонност се резервира, въпреки и леко смекчена, в оценките за Борислав Сарафов. Оценките и за тримата ръководители на прокуратурата демонстрират мощно сериозни отзиви, които са знак на слаби резултати както в оправянето с битовата престъпност, по този начин и в битката с корупцията по високите етажи на властта. Работата в тези посоки жителите виждат главно като кампанийна, а преобладаващото мнение е, че прокуратурата се употребява за политически цели и няма никакви изгоди за обществото от работата на основния прокурор.
Над две трети от пълнолетните българи считат, че правосъдната промяна е в застой, а съществени аспекти от нея дефинират като неизпълнени. Между една пета и една трета от запитаните въпреки всичко виждат някакви, въпреки и доста слаби, резултати в обособени посоки. Основните аргументи за неосъществената правосъдна промяна, съгласно публичното мнение, са ползите на разнообразни публични кръгове, които работят за това, правосъдната промяна да не се осъществя (56%), както и политическата рецесия (37%), и неналичието на политическа воля (35%) за промени в този бранш. Около една трета от запитаните са склонни да посочат и липса на воля измежду магистратите, което демонстрира, че, от позиция на публичното мнение, няма „ почтени “ за неосъществената правосъдна промяна. Като контрапункт на тези оценки, мнението, че няма социална поддръжка се споделя от едвам 9% от запитаните. Налице е необятен консенсус за значимостта на правосъдната промяна. На това мнение са съвсем всички (75% считат, че правосъдната промяна е доста значима, а 20% я считат за по-скоро важна). Българите задават необятен кръг цели за правосъдната промяна в идващите няколко години, като най-важните за жителите са: действителна и ефикасна битка с корупцията по високите етажи на властта (81%), самостоятелност на съда (75%), бърз правосъден развой (61%), битка с битовата престъпност (55%), отчетна и ефикасна прокуратура (54%), битка с домашното принуждение (50%).
В умозаключение: публичното мнение дава мощна поддръжка и ясни цели за правосъдната промяна, само че е извънредно недоволно от неналичието на резултати.
За повече информация: www.bili-bg.org или на 02/9808084
Данните са от национално представително за пълнолетното население на страната проучване, извършено измежду 1020 пълнолетни жители в интервала 26 ноември-15 декември 2024 година от социологическа организация „ Глобал Метрикс “ по поръчка на Български институт за правни начинания.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ