Тренд: ПП-ДБ понасят първа щета от кабинета. Рязък срив в доверието към Румен Радев.
Изследване на " Тренд ", направено в първата седмица след образуването на новия кабинет " Денков ", демонстрира отклоняване в доверието за " Продължаваме промяната " - " Демократична България " на фона на минимални електорални загуби за ГЕРБ.
Най-големият губещ обаче се оказва президентът Румен Радев, при който за първи път " Тренд " регистрират над 50% отрицателни оценки измежду пълнолетните българи.
Само 36 на 100 от респондентите споделят, че правят оценка работата на президента позитивно (при 43% през март 2023 г.), а отрицателните отговори се усилват от 46 на 51%.
Част от ерозията при президента се дължи на промененото отношение в отрицателна посока от страна на симпатизантите на ПП-ДБ, споделят от " Тренд ".
Колкото до настройките по отношение на партиите в Народното събрание - ГЕРБ стои малко под 25% поддръжка измежду хората, които дават отговор, че бих дали своят вот, в случай че през днешния ден (т.е. в интервала 10 и 16 юни) се организират парламентарни избори.
19.4% са готовите гласоподаватели на ПП-ДБ (при 24.56% действителни гласоподаватели през април 2023).
" Възраждане " стига до 15,3%, което е минимално покачване по отношение на парламентарните избори преди три месеца.
Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и " ИТН " резервират позициите си без забележими промени. Под чертата остават " Български напредък " и " Левицата ".
Димитър Ганев от " Тренд " разказва измененията в настройките на гласоподавателите като " предстоящи, без да са революционни ".
" Това, което се вижда ясно, е, че няма структурна смяна в настройките на българите спрямо последните парламентарни избори. Ако се абстрахираме от дребните промени, не виждам нещо, което да допуска нова настройка или допустимо ново болшинство ", сподели той в изявление за Нова ТВ.
Първоначалните оценки за кабинета на Николай Денков са внимателни - 32% споделят, че утвърждават избора на държавното управление, 43% са отрицателно настроени, само че 25% от всички респонденти към момента не могат да преценяват каква оценка дават на съставянето на кабинета с мандата на ПП-ДБ.
Димитър Ганев показва, че относително рядко се случва заемът на доверие за нов кабинет да надскача доста негативните оценки - като дава за образец идването на власт на Национална движение „Симеон Втори" през 2001 и на ГЕРБ през 2009 година През 2021 година със съставянето на кабинета на Кирил Петков е имало равнене на позитивните и негативните оценки.
" В случая имаме формиран кабинет от познати, систематични партии, няма кой знае какъв свръхентусиазъм от изборите и самата настройка. Това са прилични започващи равнища ", разяснява той пред Нова ТВ.
Правителството се употребява с поддръжката на симпатизантите на ГЕРБ и ПП-ДБ, само че 1/4 от последователите на партията на Борисов показват отрицание.
Доста по-високо публично единодушие с новия кабинет се вижда от идващ въпрос - дали компромисът с образуването на постоянно ръководство си е коствал.
42% тук дават отговор, че партиите са постъпили вярно, тъй като е по-добре България да има постоянен кабинет. 21% не могат да преценяват, а останалите 37% разказват болшинството като " непоследователен компромис " и желаят нови избори.
Изследването е направено сред 10 и 16 юни с директно полустандартизирано изявление " лице в лице " измежду 1008 пълнолетни респонденти в страната, възложител е в. " 24 часа ".
·
Най-големият губещ обаче се оказва президентът Румен Радев, при който за първи път " Тренд " регистрират над 50% отрицателни оценки измежду пълнолетните българи.
Само 36 на 100 от респондентите споделят, че правят оценка работата на президента позитивно (при 43% през март 2023 г.), а отрицателните отговори се усилват от 46 на 51%. Част от ерозията при президента се дължи на промененото отношение в отрицателна посока от страна на симпатизантите на ПП-ДБ, споделят от " Тренд ".
Колкото до настройките по отношение на партиите в Народното събрание - ГЕРБ стои малко под 25% поддръжка измежду хората, които дават отговор, че бих дали своят вот, в случай че през днешния ден (т.е. в интервала 10 и 16 юни) се организират парламентарни избори.
19.4% са готовите гласоподаватели на ПП-ДБ (при 24.56% действителни гласоподаватели през април 2023).
" Възраждане " стига до 15,3%, което е минимално покачване по отношение на парламентарните избори преди три месеца.
Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и " ИТН " резервират позициите си без забележими промени. Под чертата остават " Български напредък " и " Левицата ".
Димитър Ганев от " Тренд " разказва измененията в настройките на гласоподавателите като " предстоящи, без да са революционни ".
" Това, което се вижда ясно, е, че няма структурна смяна в настройките на българите спрямо последните парламентарни избори. Ако се абстрахираме от дребните промени, не виждам нещо, което да допуска нова настройка или допустимо ново болшинство ", сподели той в изявление за Нова ТВ.
Първоначалните оценки за кабинета на Николай Денков са внимателни - 32% споделят, че утвърждават избора на държавното управление, 43% са отрицателно настроени, само че 25% от всички респонденти към момента не могат да преценяват каква оценка дават на съставянето на кабинета с мандата на ПП-ДБ.
Димитър Ганев показва, че относително рядко се случва заемът на доверие за нов кабинет да надскача доста негативните оценки - като дава за образец идването на власт на Национална движение „Симеон Втори" през 2001 и на ГЕРБ през 2009 година През 2021 година със съставянето на кабинета на Кирил Петков е имало равнене на позитивните и негативните оценки.
" В случая имаме формиран кабинет от познати, систематични партии, няма кой знае какъв свръхентусиазъм от изборите и самата настройка. Това са прилични започващи равнища ", разяснява той пред Нова ТВ.
Правителството се употребява с поддръжката на симпатизантите на ГЕРБ и ПП-ДБ, само че 1/4 от последователите на партията на Борисов показват отрицание.
Доста по-високо публично единодушие с новия кабинет се вижда от идващ въпрос - дали компромисът с образуването на постоянно ръководство си е коствал.
42% тук дават отговор, че партиите са постъпили вярно, тъй като е по-добре България да има постоянен кабинет. 21% не могат да преценяват, а останалите 37% разказват болшинството като " непоследователен компромис " и желаят нови избори.
Изследването е направено сред 10 и 16 юни с директно полустандартизирано изявление " лице в лице " измежду 1008 пълнолетни респонденти в страната, възложител е в. " 24 часа ".
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ