Иван Брегов: По разходи за правосъдие България е първа в Европейския съюз
Изследване на Института за пазарна стопанска система демонстрира, че България е преди всичко по Брутният вътрешен продукт в целия Европейски съюз по разноски за правораздаване, надалеч над останалите страни членки. Има опция тази наклонност да се промени и това е напълно в ръцете на Народното събрание. Това сподели правният специалист в Института за пазарна стопанска система Иван Брегов в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
По задоволеност от правораздаването и по битка с корупцията България се подрежда сред Косово и Сенегал, а по разноски за правораздаване сме първи в Европейския съюз. " Плащаш доста и добре, а резултат от това няма. Не съм уверен, че това е моделът, при който може да съществува българската правосъдна власт. Трябва да се търсят лостове, свързани главно с бюджета и с преформатирането на правосъдната карта на страната, да няма съдилища – " свещени крави “, които да съществуват непременно, и да няма структури на прокуратурата, които да са подчинени само на волята на основния прокурор. В някои прокуратури с изключение на редовите прокурори, които се занимават с професионалната си активност, административните структури обрастват с четирима, петима, че и до шестима заместници. Необходимо ли е основният прокурор да има един доста характерен бюджет за представителни разноски, който не е забележим в каква посока се харчи и дали това не е обвързвано с персоналните упоритости и цели на краткотрайно изпълняващия тази служба основен прокурор? “, попита Брегов.
По думите му 93% от бюджета на правосъдната власт отиват за заплащания за хонорари и бонуси на съдиите, прокурорите и следователите. " Имаме модел, в който едвам 7% се харчат за финансови разноски и други разноски на правосъдната власт, останалите са за личен състав. Заплатите нарастват всяка година и това е заложено в Закона за правосъдната власт “, изясни Иван Брегов.
Затова една от ограниченията за прекъсване на харчовете в правосъдната система, които правните специалисти в Института за пазарна стопанска система оферират, е цялостно заледяване на състезанията и прекъсване на назначенията в системата. Друга мярка е анулация на модела на индексиране на заплатите в правосъдната власт.
" Цената на свършената работа би трябвало да се дефинира съгласно натовареност и качество и да се дефинира каква ще бъде тя за избрани категории каузи. Ако това се върже с нормата за натовареност, която Висш съдебен съвет е изработил за съдиите и прокурорите, може да даде добър резултат. Това ще бъде работа, която Висш съдебен съвет би трябвало да свърши. В по-дългосрочен проект би трябвало да се слагат справедливи критерии, като натовареност и разположение, които да споделят къде какъв брой души са нужни и през избран времеви интервал това да бъде ревизирано “, изясни Брегов.
Вторият вид е по-рестриктивен. " Разходите за правораздаване са избран % от Брутният вътрешен продукт на страната. Ако Брутният вътрешен продукт спада, падат и разноските за правораздаване. Тогава към този момент Висш съдебен съвет на самоуправляващата се правосъдна власт ще би трябвало да реши дали има потребност от над 2200 съдии и над 1500 прокурори и следователи, 22 членове на Висш съдебен съвет, 120 индивида администрация във Висш съдебен съвет и 120 индивида администрация в Инспектората към Висш съдебен съвет и да реши по какъв начин да ги възнагради, съгласно % от приходите, които получава от Брутният вътрешен продукт на страната “, разяснява специалистът от ИПИ.
Третият модел е историческият модел на бюджетиране. " Той докара до това за 10 години – от 2015 до 2024 година, бюджетът на правосъдната власт да скочи двойно – от 680 милиона на 1,3 милиарда лв.. Ако правораздаването не способства за благосъстоянието и за икономическия напредък, тогава няма потребност да бъде обилно възнаграждавано. Нека да се самоуправлява. От 1,3 милиарда лв. тези 5000 души в системата ще разполагат с 800 милиона ", уточни Иван Брегов.
По задоволеност от правораздаването и по битка с корупцията България се подрежда сред Косово и Сенегал, а по разноски за правораздаване сме първи в Европейския съюз. " Плащаш доста и добре, а резултат от това няма. Не съм уверен, че това е моделът, при който може да съществува българската правосъдна власт. Трябва да се търсят лостове, свързани главно с бюджета и с преформатирането на правосъдната карта на страната, да няма съдилища – " свещени крави “, които да съществуват непременно, и да няма структури на прокуратурата, които да са подчинени само на волята на основния прокурор. В някои прокуратури с изключение на редовите прокурори, които се занимават с професионалната си активност, административните структури обрастват с четирима, петима, че и до шестима заместници. Необходимо ли е основният прокурор да има един доста характерен бюджет за представителни разноски, който не е забележим в каква посока се харчи и дали това не е обвързвано с персоналните упоритости и цели на краткотрайно изпълняващия тази служба основен прокурор? “, попита Брегов.
По думите му 93% от бюджета на правосъдната власт отиват за заплащания за хонорари и бонуси на съдиите, прокурорите и следователите. " Имаме модел, в който едвам 7% се харчат за финансови разноски и други разноски на правосъдната власт, останалите са за личен състав. Заплатите нарастват всяка година и това е заложено в Закона за правосъдната власт “, изясни Иван Брегов.
Затова една от ограниченията за прекъсване на харчовете в правосъдната система, които правните специалисти в Института за пазарна стопанска система оферират, е цялостно заледяване на състезанията и прекъсване на назначенията в системата. Друга мярка е анулация на модела на индексиране на заплатите в правосъдната власт.
" Цената на свършената работа би трябвало да се дефинира съгласно натовареност и качество и да се дефинира каква ще бъде тя за избрани категории каузи. Ако това се върже с нормата за натовареност, която Висш съдебен съвет е изработил за съдиите и прокурорите, може да даде добър резултат. Това ще бъде работа, която Висш съдебен съвет би трябвало да свърши. В по-дългосрочен проект би трябвало да се слагат справедливи критерии, като натовареност и разположение, които да споделят къде какъв брой души са нужни и през избран времеви интервал това да бъде ревизирано “, изясни Брегов.
Вторият вид е по-рестриктивен. " Разходите за правораздаване са избран % от Брутният вътрешен продукт на страната. Ако Брутният вътрешен продукт спада, падат и разноските за правораздаване. Тогава към този момент Висш съдебен съвет на самоуправляващата се правосъдна власт ще би трябвало да реши дали има потребност от над 2200 съдии и над 1500 прокурори и следователи, 22 членове на Висш съдебен съвет, 120 индивида администрация във Висш съдебен съвет и 120 индивида администрация в Инспектората към Висш съдебен съвет и да реши по какъв начин да ги възнагради, съгласно % от приходите, които получава от Брутният вътрешен продукт на страната “, разяснява специалистът от ИПИ.
Третият модел е историческият модел на бюджетиране. " Той докара до това за 10 години – от 2015 до 2024 година, бюджетът на правосъдната власт да скочи двойно – от 680 милиона на 1,3 милиарда лв.. Ако правораздаването не способства за благосъстоянието и за икономическия напредък, тогава няма потребност да бъде обилно възнаграждавано. Нека да се самоуправлява. От 1,3 милиарда лв. тези 5000 души в системата ще разполагат с 800 милиона ", уточни Иван Брегов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ