Белгийски изследователи създават важни вещества за оцеляване на червената планета
Изследователска група от Университета на Антверпен (UAntwerpen) откри, че атмосферата на Марс, която се състои най-вече от въглероден диоксид (CO2) и дребна част азот, може да се употребява за добиване на О2 и за основа за неестествен тор, съобщи особено за Българска телеграфна агенция белгийската организация Белга.
Учени от химическата изследователска група „ Пласмант “ (Plasmant) на Университета на Антверпен откриха способ, който би разрешил атмосферата на Марс да се употребява за преобразяване на въглеродния диоксид в О2 и въглероден монооксид (CO) и за преобразяване на азота в добра основа за тор, който евентуално може да се употребява за поддържане на живота и превоза на алената планета.
„ Забележително е, че в никакъв случай до момента не е постиганата сходна скорост и енергийната успеваемост на преобразуването и това може да има значими последствия за човечеството “, сподели професорът от университета Анеми Богартс.
Плазмата е четвъртото агрегатно положение след газ, твърдо и течно и се основава, когато газовите молекули се разделят на заредени частици при прибавяне на сила. Тя може да се употребява да вземем за пример за делене на въглеродния диоксид и азота и превръщането им в нови молекули.
В изработен от откривателите плазмен реактор те генерираха плазма посредством вкарване на електрическа сила в реактора. „ Преобразуването в нови молекули е допустимо с входяща сила от 1 КВтч. Можете да сравните това с количеството сила, употребявано от 1000-ватова микровълнова фурна, когато е включена за един час. “
Плазменият реактор разделя газовите молекули на реактивни частици, след което тези частици още веднъж се сблъскват една с друга и образуват нови артикули.
" На процедура всичко се свежда до основаване на дребни мълнии в нашия реактор. Тези мълнии първо разделят газовите молекули, като CO2 и азот, на мощно реактивни частици, след което тези частици се сблъскват още веднъж една с друга и образуват нови артикули, “, изясни Богартс.
Плазменият способ е няколко пъти по-бърз и енергийно по-ефективен при превръщането на въглеродния диоксид в О2 и гориво за бъдещото проучване на Марс и също по този начин би бил доста еластичен способ, с мигновено време за пускане и затова съчетаем с променливата и непостоянна наличност на слънчева сила за произвеждане на електричество на Марс.
Сега откривателите желаят да проучат в допълнение дали свързването на плазмения развой с технологията за делене на газ може да обезпечи чисти газови потоци от О2, CO и NOx, които са нужни за поддържане на живота и превоза по време на бъдещо роботизирано или даже човешко проучване на алената планета.
Учени от химическата изследователска група „ Пласмант “ (Plasmant) на Университета на Антверпен откриха способ, който би разрешил атмосферата на Марс да се употребява за преобразяване на въглеродния диоксид в О2 и въглероден монооксид (CO) и за преобразяване на азота в добра основа за тор, който евентуално може да се употребява за поддържане на живота и превоза на алената планета.
„ Забележително е, че в никакъв случай до момента не е постиганата сходна скорост и енергийната успеваемост на преобразуването и това може да има значими последствия за човечеството “, сподели професорът от университета Анеми Богартс.
Плазмата е четвъртото агрегатно положение след газ, твърдо и течно и се основава, когато газовите молекули се разделят на заредени частици при прибавяне на сила. Тя може да се употребява да вземем за пример за делене на въглеродния диоксид и азота и превръщането им в нови молекули.
В изработен от откривателите плазмен реактор те генерираха плазма посредством вкарване на електрическа сила в реактора. „ Преобразуването в нови молекули е допустимо с входяща сила от 1 КВтч. Можете да сравните това с количеството сила, употребявано от 1000-ватова микровълнова фурна, когато е включена за един час. “
Плазменият реактор разделя газовите молекули на реактивни частици, след което тези частици още веднъж се сблъскват една с друга и образуват нови артикули.
" На процедура всичко се свежда до основаване на дребни мълнии в нашия реактор. Тези мълнии първо разделят газовите молекули, като CO2 и азот, на мощно реактивни частици, след което тези частици се сблъскват още веднъж една с друга и образуват нови артикули, “, изясни Богартс.
Плазменият способ е няколко пъти по-бърз и енергийно по-ефективен при превръщането на въглеродния диоксид в О2 и гориво за бъдещото проучване на Марс и също по този начин би бил доста еластичен способ, с мигновено време за пускане и затова съчетаем с променливата и непостоянна наличност на слънчева сила за произвеждане на електричество на Марс.
Сега откривателите желаят да проучат в допълнение дали свързването на плазмения развой с технологията за делене на газ може да обезпечи чисти газови потоци от О2, CO и NOx, които са нужни за поддържане на живота и превоза по време на бъдещо роботизирано или даже човешко проучване на алената планета.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ