Учени разкриха колко пъти на ден средностатистическият човек лъже
Изследователите се интересуват от всичко, което е мъчно за схващане или тестване. Например колко постоянно хората лъжат, кое въздейства върху способността ни да се придържаме към истината и дали е по-вероятно да лъжем в текстови известия, имейл, по телефона или да гледаме хората в очите.
В ново изследване ученият от университета Уейк Форест Крисчън Форест разкрива какъв брой постоянно хората лъжат и за какво го вършат. Той също по този начин се концентрира върху разбирането в кои области от живота ни хората са склонни да лъжат и в кои области би трябвало да внимаваме какво ни се споделя.
Класическо изследване за честотата на лъжата е извършено от психолога Бела ДеПауло в средата на 90-те години, пише Inverse. Фокусът на проучването беше върху персоналното взаимоотношение. За изследването откривателите набират група студенти и друга група доброволци от общността на Университета на Вирджиния. След това получателите бяха помолени да рапортуват какъв брой неистини са споделили приблизително дневно.
Резултатите от изследването демонстрират, че членовете на общността най-често споделят една неистина дневно, до момента в който доброволците употребяват две неистини дневно. В резултат на това този резултат се трансформира в пример в региона на проучването на честността и оказа помощ на доста други учени да стигнат до заключението, че лъжата пред действителността е много нормална за хората.
Средната стойност обаче не разказва индивидите. Така през 2010 година откривателят на връзките от Мичиганския държавен университет Ким Серота и нейните сътрудници откриха, че степента на неистина варира от човек на човек. В това изследване на 100 американци 59,9% споделиха, че не са изрекли нито една неистина през последните 24 часа, а тези, които признаха, че са излъгали, споделиха, че са изрекли доста малко неистини. Общо участниците оповестяват за 1646 неистини, само че половината от тях идват от единствено 5,3 % от участниците. Този общ модел в данните се повтаря няколко пъти - в следствие учените заключиха, че лъжата като цяло е необичайност, като се изключи дребна група лъжци.
След това учените взеха решение да схванат дали лъжата може да бъде по-честа според от събитията. Проучване от 2015 година на откривателя по връзките от Северозападния университет Маделин Смит откри, че средата в действителност няма значение. В изследването откривателите помолиха участниците да прегледат последните си 30 текстови известия и 23% от получателите дадоха отговор, че няма подвеждащи изказвания. Останалите от групата оповестиха, че тяхната преписка съдържа 10% или по-малко неистини.
Може би си мислите, че хората са по-склонни да лъжат непознати, в сравнение с другари или членове на фамилията, само че учените са разкрили, че е малко по-сложно. Работата на ДеПауло също откри, че хората са по-склонни да описват това, което учените назовават " ежедневни неистини ", на непознати, в сравнение с членове на фамилията. Въпреки това, когато става въпрос за съществени неистини за неща като афери или пострадвания, повече от половината от получателите е евентуално да излъжат за това околните си.
И въпреки всичко откривателите означават, че въпросът какъв брой хора в действителност лъжат е към момента открит. Ще са нужни повече проучвания с разнообразни променливи, в това число междукултурни изследвания, разнообразни възрасти, полове, религии и политически ориентации, с цел да се отговори на този въпрос.
В ново изследване ученият от университета Уейк Форест Крисчън Форест разкрива какъв брой постоянно хората лъжат и за какво го вършат. Той също по този начин се концентрира върху разбирането в кои области от живота ни хората са склонни да лъжат и в кои области би трябвало да внимаваме какво ни се споделя.
Класическо изследване за честотата на лъжата е извършено от психолога Бела ДеПауло в средата на 90-те години, пише Inverse. Фокусът на проучването беше върху персоналното взаимоотношение. За изследването откривателите набират група студенти и друга група доброволци от общността на Университета на Вирджиния. След това получателите бяха помолени да рапортуват какъв брой неистини са споделили приблизително дневно.
Резултатите от изследването демонстрират, че членовете на общността най-често споделят една неистина дневно, до момента в който доброволците употребяват две неистини дневно. В резултат на това този резултат се трансформира в пример в региона на проучването на честността и оказа помощ на доста други учени да стигнат до заключението, че лъжата пред действителността е много нормална за хората.
Средната стойност обаче не разказва индивидите. Така през 2010 година откривателят на връзките от Мичиганския държавен университет Ким Серота и нейните сътрудници откриха, че степента на неистина варира от човек на човек. В това изследване на 100 американци 59,9% споделиха, че не са изрекли нито една неистина през последните 24 часа, а тези, които признаха, че са излъгали, споделиха, че са изрекли доста малко неистини. Общо участниците оповестяват за 1646 неистини, само че половината от тях идват от единствено 5,3 % от участниците. Този общ модел в данните се повтаря няколко пъти - в следствие учените заключиха, че лъжата като цяло е необичайност, като се изключи дребна група лъжци.
След това учените взеха решение да схванат дали лъжата може да бъде по-честа според от събитията. Проучване от 2015 година на откривателя по връзките от Северозападния университет Маделин Смит откри, че средата в действителност няма значение. В изследването откривателите помолиха участниците да прегледат последните си 30 текстови известия и 23% от получателите дадоха отговор, че няма подвеждащи изказвания. Останалите от групата оповестиха, че тяхната преписка съдържа 10% или по-малко неистини.
Може би си мислите, че хората са по-склонни да лъжат непознати, в сравнение с другари или членове на фамилията, само че учените са разкрили, че е малко по-сложно. Работата на ДеПауло също откри, че хората са по-склонни да описват това, което учените назовават " ежедневни неистини ", на непознати, в сравнение с членове на фамилията. Въпреки това, когато става въпрос за съществени неистини за неща като афери или пострадвания, повече от половината от получателите е евентуално да излъжат за това околните си.
И въпреки всичко откривателите означават, че въпросът какъв брой хора в действителност лъжат е към момента открит. Ще са нужни повече проучвания с разнообразни променливи, в това число междукултурни изследвания, разнообразни възрасти, полове, религии и политически ориентации, с цел да се отговори на този въпрос.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ