Учени откриха най-стария изгубен континент на Земята
Изследователите са открили, че преди към 140 милиона години на нашата планета е съществувал голям континент, наименуван Голяма Адрия, който е бил заровен под Южна Европа.
Какво се знае за Голямата Адрия, къде се е намирала и какво учените са съумели да научат за този континент.
Екип от откриватели от университета в Утрехт в Холандия разкри забавни детайлности за Голямата Адрия. По-специално учените са открили по какъв начин е протекла геоложката еволюция на района и какъв брой от планинските вериги на Европа, в това число и Алпите и Апенините, са се образували от останките на този античен континент.
Според учените размерите на Голяма Адрия са били огромни — това е бил континент с размерите съвсем на Гренландия. Голямата Адрия последователно потъва под кората на Южна Европа, до момента в който изчезне изцяло.
Образуването на Голямата Адрия стартира преди почти 240 милиона години и преди съвсем 200 години този континент е обособен от Северна Африка. По-голямата част от Голяма Адрия е била унищожена последователно, до момента в който е избутана под мантията на Южна Европа. А от останките по-късно се образуват елементи от Алпите, Апенините, Балканите, Гърция и Турция.
„ Забравете за Атлантида! Огромен брой туристи, без даже да го осъзнават, прекарват ваканцията си всяка година на изгубения континент Голяма Адрия. И в действителност, макар че по-голямата част от този континент е липсващ, неговото завещание остава очевидно в планинските региони на Южна Европа “ — споделя създателят на проучването Дуве ван Гинсберген.
Проучването на Голяма Адрия изисква деликатен разбор заради геоложката трудност на средиземноморския район. За разлика от други области, където тектоничните плочи се движат по ясни разломни линии, средиземноморският район е геоложка „ неразбория “.
„ Всичко е усукано, счупено и сгънато “ — прибавя Гинсберген. Той изяснява, че тези комплицирани взаимоотношения затрудняват следенето на тектоничните граници и проучването на придвижването на плочите във времето.
Използвайки сеизмични данни, екипът на ван Гинсберген съумява да реконструира тектоничната история на Голяма Адрия, показвайки по какъв начин елементи от континента потъват надълбоко в мантията на Земята, до момента в който други области остават на повърхността, образувайки впечатляващите планински вериги на района.
Деформираните остатъци от този загубен континент към момента могат да бъдат проследени на 1500 километра под повърхността, където сеизмичните талази не престават да разкриват скритото му наличие.
Откриването на Голямата Адрия има дълбоки последствия за нашето схващане за тектониката, вулканизма и земетресенията. Чрез проучване на геоложките доказателства за тази изгубена земна маса учените могат да придобият по-задълбочено схващане за силите, които движат образуването на планини, изместването на тектоничните плочи и по какъв начин огромни земни маси могат да изчезнат в мантията на Земята в продължение на милиони години.
Работата на Ван Гинсберген е забележителен принос в региона на световната тектоника, предлагайки нови прозрения за това по какъв начин континентите взаимодействат между тях, образуват се и в последна сметка изчезват. Усилията му също хвърлят светлина върху протичащите геоложки процеси, които не престават да оформят средиземноморския район през днешния ден.
Въпреки че огромна част от Голяма Адрия сега е скрита под пластове скали, нейната история предлага вълнуващ взор към динамичната и непрестанно изменяща се природа на земната повърхнина.
