Отворете Си Очите! Празнуваме 24 Май, Но Малцина Знаят Неудобната За Мнозина Истина За Кирил И Методий!
Изследователите показват също и, че тези антропопними са типично български. 
(Имена като Страхота са приети за най-древни, сходни има упоменати на документи с линеар Б от 15-ти век преди Христа, като образец могат да се посочат Прекота и Якота).
А. Хофер Едле декор Сулмтал и М. Маргаритов показват данни от житието на Св. Кирил, в което той споделя, че имал дядо, популярен и богат, само че като пристигнал в непозната земя ( Византия) обеднял. Според учените дядото на солунските братя е бил заставен да стане заточеник по времето на княз Кардам, а повода би трябвало да се търси в бурните политически събития обзели страната ни в интервала 739-803 година
Макар да напуща Родината дядото на Кирил и Методий ( Църхо и Страхота ) продължава да цени езика и произхода си като предава своя акцент ( от родопския край) на синът и внуците си.
Този незнаен български аристократ предава на своите потомци и любовта към античната българска просвета . Напълно допустимо е Светите братя да са получили знанията за античната трако-пеласгийска книжовност ( глаголицата ) от своя дядо.
К огато същински обичаш Родината и я носиш в сърцето си, даже и да се
намираш на друго място отново ще намериш метод да бъдеш в интерес на събратята си. Нека тези, които по една, или друга причина са в чужбина да не не помнят Майка България, да пазят името й свято, да хвалят родът си и, в случай че могат да оказват помощ морално и финансово на тези наши братя и сестри, които са изпаднали в неволя. Подкрепяики слаби, заболели и небогати показзваме, че милеем за тях и, че не сме ги не запомнили в тези сложни времена.
По този метод демонстрираме на себе си и на света, че сме потомци на популярен народ, че в нашите вени тече кръвта на първите благородници. Дедите ни бяха разпространители на знанието, популяризираха се и като покровители на свободата и истината. За да бъдем същински българи би трябвало да вървим по стъпките им. Повярвайте ми, това е ярък път!
Ползвана литература:
А. Хофер Едле декор Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, София, 1989
(Имена като Страхота са приети за най-древни, сходни има упоменати на документи с линеар Б от 15-ти век преди Христа, като образец могат да се посочат Прекота и Якота). А. Хофер Едле декор Сулмтал и М. Маргаритов показват данни от житието на Св. Кирил, в което той споделя, че имал дядо, популярен и богат, само че като пристигнал в непозната земя ( Византия) обеднял. Според учените дядото на солунските братя е бил заставен да стане заточеник по времето на княз Кардам, а повода би трябвало да се търси в бурните политически събития обзели страната ни в интервала 739-803 година
Макар да напуща Родината дядото на Кирил и Методий ( Църхо и Страхота ) продължава да цени езика и произхода си като предава своя акцент ( от родопския край) на синът и внуците си.
Този незнаен български аристократ предава на своите потомци и любовта към античната българска просвета . Напълно допустимо е Светите братя да са получили знанията за античната трако-пеласгийска книжовност ( глаголицата ) от своя дядо. К огато същински обичаш Родината и я носиш в сърцето си, даже и да се
намираш на друго място отново ще намериш метод да бъдеш в интерес на събратята си. Нека тези, които по една, или друга причина са в чужбина да не не помнят Майка България, да пазят името й свято, да хвалят родът си и, в случай че могат да оказват помощ морално и финансово на тези наши братя и сестри, които са изпаднали в неволя. Подкрепяики слаби, заболели и небогати показзваме, че милеем за тях и, че не сме ги не запомнили в тези сложни времена. По този метод демонстрираме на себе си и на света, че сме потомци на популярен народ, че в нашите вени тече кръвта на първите благородници. Дедите ни бяха разпространители на знанието, популяризираха се и като покровители на свободата и истината. За да бъдем същински българи би трябвало да вървим по стъпките им. Повярвайте ми, това е ярък път!
Ползвана литература:
А. Хофер Едле декор Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, София, 1989
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ