Изследователи: Неврологично разстройство може да е помогнало за оцеляването на човечеството
Изследователи настояват, че чертите, присъщи за синдрома на недостиг на вниманието и хиперактивност (СДВХ), като заплеснатост или импулсивност, може да са били еволюционно преимущество за нашите предшественици, защото са подобрявали тактиката им при търсене на храна.
СДВХ е неврологично разстройство със признаци, включващи импулсивност, анархия и компликации при съсредоточаването . Въпреки че оценките на разпространяването варират, диагнозите се усилват в доста страни, в това число и в Обединеното кралство.
Сега откривателите споделят, че въпреки някои от тези черти да се възприемат отрицателно, те може да са помогнали на хората да търсят нови места за хранене. Д-р Дейвид Барак от Университета на Пенсилвания, който е първият създател на проучването, съобщи, че изследването предлага евентуално пояснение за какво СДВХ е по-разпространено, в сравнение с се чака единствено от инцидентни генетични разновидности, и - в по-широк проект - за какво черти като заплеснатост или импулсивност са постоянно срещани.
" Ако тези черти са в действителност негативни, тогава бихме си помислили, че с течение на еволюцията те ще бъдат отхвърлени ", сподели той. " Нашите открития са първични данни, които допускат преимущества в избрани контексти на избор. В списание Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences Барак и сътрудниците му оповестяват по какъв начин са анализирали данни от 457 възрастни, които са приключили онлайн игра за събиране на храна, в която е трябвало да съберат допустимо най-вече плодове в границите на осем минути.
Броят на плодовете, получени от всеки шубрак, намалявал с броя на пътищата, в които той бил набран. По време на задачата участниците можели да продължат да събират плодове от храстите на първичното им място или да се реалокират в нов сектор - макар че последното им коствало време.
Екипът също по този начин изследва участниците за признаци, сходни на СДВХ - макар че акцентира, че това не съставлява диагноза - като открива, че 206 участници имат позитивни резултати.
Изследователите откриват, че участниците с по-високи резултати по скалата за СДВХ са прекарвали по-кратко време във всеки сектор с шубраци, в сравнение с тези с по-ниски резултати. С други думи, те са били по-склонни да изоставят настоящата си леха и да търсят нова.
Важното е, че екипът открива, че тези участници също по този начин печелят повече точки в играта, в сравнение с участниците с по-ниски резултати по скалата на СДВХ. Изследователите обявиха, че резултатите им съответстват с други разработки, които допускат, че популациите с номадски метод на живот, които се възползват от изследването, имат податливост към гени, свързани със СДВХ.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и, с цел да сте в крайник с тематиките на деня
СДВХ е неврологично разстройство със признаци, включващи импулсивност, анархия и компликации при съсредоточаването . Въпреки че оценките на разпространяването варират, диагнозите се усилват в доста страни, в това число и в Обединеното кралство.
Сега откривателите споделят, че въпреки някои от тези черти да се възприемат отрицателно, те може да са помогнали на хората да търсят нови места за хранене. Д-р Дейвид Барак от Университета на Пенсилвания, който е първият създател на проучването, съобщи, че изследването предлага евентуално пояснение за какво СДВХ е по-разпространено, в сравнение с се чака единствено от инцидентни генетични разновидности, и - в по-широк проект - за какво черти като заплеснатост или импулсивност са постоянно срещани.
" Ако тези черти са в действителност негативни, тогава бихме си помислили, че с течение на еволюцията те ще бъдат отхвърлени ", сподели той. " Нашите открития са първични данни, които допускат преимущества в избрани контексти на избор. В списание Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences Барак и сътрудниците му оповестяват по какъв начин са анализирали данни от 457 възрастни, които са приключили онлайн игра за събиране на храна, в която е трябвало да съберат допустимо най-вече плодове в границите на осем минути.
Броят на плодовете, получени от всеки шубрак, намалявал с броя на пътищата, в които той бил набран. По време на задачата участниците можели да продължат да събират плодове от храстите на първичното им място или да се реалокират в нов сектор - макар че последното им коствало време.
Екипът също по този начин изследва участниците за признаци, сходни на СДВХ - макар че акцентира, че това не съставлява диагноза - като открива, че 206 участници имат позитивни резултати.
Изследователите откриват, че участниците с по-високи резултати по скалата за СДВХ са прекарвали по-кратко време във всеки сектор с шубраци, в сравнение с тези с по-ниски резултати. С други думи, те са били по-склонни да изоставят настоящата си леха и да търсят нова.
Важното е, че екипът открива, че тези участници също по този начин печелят повече точки в играта, в сравнение с участниците с по-ниски резултати по скалата на СДВХ. Изследователите обявиха, че резултатите им съответстват с други разработки, които допускат, че популациите с номадски метод на живот, които се възползват от изследването, имат податливост към гени, свързани със СДВХ.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и, с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ