Изкуствен нос може да помогне на хората без обоняние
Изследователи работят върху „ е-нос ” – датчик за миризма, който може да помогне на хора, изгубили обонянието си. Подобно на кохлеарен имплант, който трансформира звука в електрически сигнал, който може да бъде обработен от мозъка, учените плануват невропротеза, която би възстановила някои функционалности на хора, които не могат да разпознават миризми заради COVID-19, мозъчно увреждане или стареене.
Човешкият нос има към 400 разнообразни вида рецептори, които откриват молекули на миризми.
Проектът на невропротеза за подушване може да бъде извънредно достижение в кариерата на Ричард Костанцо – почетен професор по физиология и биофизика, който през 80-те години е съосновател на Центъра за подушване и вкусови разстройства на Университета на Вирджиния (Virginia Commonwealth University-VCU) в Ричмънд, една от първите сходни клиники в Съединени американски щати.
След години на проучване на загубата на подушване и изследвания на опцията за биологична регенерация, той стартира да работи върху хардуерно решение през 90-те години.
Съществуват еквивалентни невропротези за други сетива. Кохлеарните импланти са най-успешната невротехнология досега, с повече от 700 000 устройства, вградени в ушите на хора с проблеми на слуха по целия свят.
Имплантите на ретината са създадени за незрящи хора (въпреки че някои системи за бионично зрение са имали търговски проблеми) и откривателите даже работят върху възобновяване на чувството за досег при хора с протези на крайниците и парализа.
Човешката обонятелна система обаче, е изумително комплицирана. „ Обонятелната система има достъп до елементи от мозъка, които другите сетива нямат “, споделя проф. Костанцо.
Разнообразието от мозъчни връзки също допуска, че стимулирането на обонятелната система може да има други приложения, надхвърлящи оценяването на храната или забелязването на приключване на газ.
Все отново проф. Костанцо споделя, че се пази от реклама и не желае да основава у хората усещането, че комерсиално устройство ще бъде налично ежедневно. Но той желае да предложи вяра. В момента екипът е фокусиран върху това да накара датчиците да открият повече от няколко миризми и да разбере по какъв начин най-добре да взаимодейства с мозъка.
Снимка: Карл Щайнбренер
