Диетите с високо съдържание на протеини са опасни!
Изследователи от Медицинския факултет на Университета в Питсбърг откриха биологичен механизъм, посредством който високопротеиновите диети покачват риска от атеросклероза. Резултатите са оповестени в Nature Metabolism.
Проучването, което съчетава дребни опити с хора с опити с мишки, демонстрира, че потреблението на над 22% от питателните калории от белтъчини може да докара до нараснало активиране на имунните кафези, които играят роля в образуването на атеросклеротични плаки, което покачва риска от болестта. Освен това учените демонстрират, че една аминокиселина - левцинът - наподобява има непропорционално огромна роля в задвижването на патологичните пътища, свързани с атеросклерозата или втвърдените артерии.
" Нашето изследване демонстрира, че увеличението на приема на протеини в търсене на по-добро метаболитно здраве не е панацея. Може да нанесете действителни вреди на артериите си, " споделя старшият и съавтор Бабак Разани, доктор по медицина, професор по кардиология в Питсбърг. " Нашата вяра е, че това проучване ще даде началото на диалог за методите за модифициране на диетите по акуратен метод, който може да повлияе на функционалностите на организма на молекулярно равнище и да понижи рисковете от болести. "
Според изследване на междинната американска диета през последното десетилетие американците нормално употребяват доста протеини, най-вече от скотски източници. Освен това съвсем една четвърт от популацията получава над 22% от всички дневни калории единствено от протеини.
Тази наклонност евентуално е обусловена от известната концепция, че питателните протеини са от значително значение за здравословния метод на живот, споделя Разани. Но неговите и други групи са посочили, че прекомерното разчитане на протеини може да не е толкоз положително нещо за здравето в дълготраен проект.
Изследването
След проучванията им през 2020 година, в които лабораторията на Разани за първи път демонстрира, че остатъкът от диетични протеини усилва риска от атеросклероза при мишки, идващото му проучване в съдействие с доктор Бетина Митендорфер, специалист по метаболизъм в Университета на Мисури, Колумбия, се задълбочава в евентуалния механизъм и смисъла му за човешкия организъм.
За да стигне до отговора, лабораторията на Разани, ръководена от първите създатели доктор Сяню Джан и доктор Дивия Капур, се сплотява с групата на Митендорфер, с цел да съчетаят опита си в клетъчната биология и метаболизма и да проведат серия от опити с разнообразни модели - от кафези до мишки и хора.
" В нашите механистични проучвания показахме, че аминокиселините, които в действителност са градивните детайли на протеина, могат да провокират заболяване посредством характерни сигнални механизми, а по-късно да трансформират и метаболизма на тези кафези, " сподели Митендорфер. " Например дребните имунни кафези в кръвоносните съдове, наречени макрофаги, могат да провокират развиването на атеросклероза. "
Въз основа на първични опити със здрави хора за установяване на времевата линия на активиране на имунните кафези след банкет на обогатена с протеини храна, откривателите симулират сходни условия при мишки и при човешки макрофаги - имунни кафези, за които е потвърдено, че са изключително чувствителни към аминокиселини, получени от протеини.
От къде набираме протеините си?
Тяхната работа сподели, че потреблението на повече от 22% от дневните хранителни калории посредством протеини може да повлияе отрицателно на макрофагите, които дават отговор за изчистването на клетъчните останки, което води до струпване на " гробище " от тези кафези в стените на съдовете и утежняване на атеросклеротичните плаки в течение на времето. Интересно е, че анализът на циркулиращите аминокиселини демонстрира, че левцинът - аминокиселина, обогатена в храни от скотски генезис като говеждо месо, яйца и мляко - е главно виновен за анормалното активиране на макрофагите и риска от атеросклероза, което допуска евентуална опция за по-нататъшни проучвания на персонализираното модифициране на диетата или " прецизното " хранене.
Разани деликатно отбелязва, че към момента има доста въпроси, на които би трябвало да се отговори, най-много: Какво се случва, когато човек употребява сред 15% от дневните калории от протеини, както се предлага от Министерството на земеделието на Съединени американски щати, и 22 % от дневните калории от протеини; и дали има " златна среда " за максимизиране на изгодите от протеините - като струпване на мускулна маса - като в същото време се заобикаля стартирането на молекулярна каскада от нездравословни събития, водещи до сърдечно-съдови болести.
Откритията са от изключително значение в болничните заведения, където диетолозите постоянно предлагат богати на протеини храни за най-болните пациенти, с цел да се резервира мускулната маса и мощ.
" Може би сляпото увеличение на белтъчното натоварване е неправилно, " сподели Разани. " Вместо това е значимо да се преглежда диетата като цяло и да се оферират уравновесени ястия, които няма да влошат по нехайство сърдечносъдовите положения, изключително при хора с риск от сърдечни болести и нарушавания в работата на съдовете. "
Разани също по този начин отбелязва, че тези открития допускат, че разликите в равнищата на левцин сред питателните режими, обогатени с растителни и скотски протеини, могат да обяснят разликите в резултата им върху сърдечносъдовото и метаболитното здраве. " Потенциалът на този вид механистични проучвания за информиране на бъдещите насоки за хранене е много трогателен, " сподели той.
Проучването, което съчетава дребни опити с хора с опити с мишки, демонстрира, че потреблението на над 22% от питателните калории от белтъчини може да докара до нараснало активиране на имунните кафези, които играят роля в образуването на атеросклеротични плаки, което покачва риска от болестта. Освен това учените демонстрират, че една аминокиселина - левцинът - наподобява има непропорционално огромна роля в задвижването на патологичните пътища, свързани с атеросклерозата или втвърдените артерии.
" Нашето изследване демонстрира, че увеличението на приема на протеини в търсене на по-добро метаболитно здраве не е панацея. Може да нанесете действителни вреди на артериите си, " споделя старшият и съавтор Бабак Разани, доктор по медицина, професор по кардиология в Питсбърг. " Нашата вяра е, че това проучване ще даде началото на диалог за методите за модифициране на диетите по акуратен метод, който може да повлияе на функционалностите на организма на молекулярно равнище и да понижи рисковете от болести. "
Според изследване на междинната американска диета през последното десетилетие американците нормално употребяват доста протеини, най-вече от скотски източници. Освен това съвсем една четвърт от популацията получава над 22% от всички дневни калории единствено от протеини.
Тази наклонност евентуално е обусловена от известната концепция, че питателните протеини са от значително значение за здравословния метод на живот, споделя Разани. Но неговите и други групи са посочили, че прекомерното разчитане на протеини може да не е толкоз положително нещо за здравето в дълготраен проект.
Изследването
След проучванията им през 2020 година, в които лабораторията на Разани за първи път демонстрира, че остатъкът от диетични протеини усилва риска от атеросклероза при мишки, идващото му проучване в съдействие с доктор Бетина Митендорфер, специалист по метаболизъм в Университета на Мисури, Колумбия, се задълбочава в евентуалния механизъм и смисъла му за човешкия организъм.
За да стигне до отговора, лабораторията на Разани, ръководена от първите създатели доктор Сяню Джан и доктор Дивия Капур, се сплотява с групата на Митендорфер, с цел да съчетаят опита си в клетъчната биология и метаболизма и да проведат серия от опити с разнообразни модели - от кафези до мишки и хора.
" В нашите механистични проучвания показахме, че аминокиселините, които в действителност са градивните детайли на протеина, могат да провокират заболяване посредством характерни сигнални механизми, а по-късно да трансформират и метаболизма на тези кафези, " сподели Митендорфер. " Например дребните имунни кафези в кръвоносните съдове, наречени макрофаги, могат да провокират развиването на атеросклероза. "
Въз основа на първични опити със здрави хора за установяване на времевата линия на активиране на имунните кафези след банкет на обогатена с протеини храна, откривателите симулират сходни условия при мишки и при човешки макрофаги - имунни кафези, за които е потвърдено, че са изключително чувствителни към аминокиселини, получени от протеини.
От къде набираме протеините си?
Тяхната работа сподели, че потреблението на повече от 22% от дневните хранителни калории посредством протеини може да повлияе отрицателно на макрофагите, които дават отговор за изчистването на клетъчните останки, което води до струпване на " гробище " от тези кафези в стените на съдовете и утежняване на атеросклеротичните плаки в течение на времето. Интересно е, че анализът на циркулиращите аминокиселини демонстрира, че левцинът - аминокиселина, обогатена в храни от скотски генезис като говеждо месо, яйца и мляко - е главно виновен за анормалното активиране на макрофагите и риска от атеросклероза, което допуска евентуална опция за по-нататъшни проучвания на персонализираното модифициране на диетата или " прецизното " хранене.
Разани деликатно отбелязва, че към момента има доста въпроси, на които би трябвало да се отговори, най-много: Какво се случва, когато човек употребява сред 15% от дневните калории от протеини, както се предлага от Министерството на земеделието на Съединени американски щати, и 22 % от дневните калории от протеини; и дали има " златна среда " за максимизиране на изгодите от протеините - като струпване на мускулна маса - като в същото време се заобикаля стартирането на молекулярна каскада от нездравословни събития, водещи до сърдечно-съдови болести.
Откритията са от изключително значение в болничните заведения, където диетолозите постоянно предлагат богати на протеини храни за най-болните пациенти, с цел да се резервира мускулната маса и мощ.
" Може би сляпото увеличение на белтъчното натоварване е неправилно, " сподели Разани. " Вместо това е значимо да се преглежда диетата като цяло и да се оферират уравновесени ястия, които няма да влошат по нехайство сърдечносъдовите положения, изключително при хора с риск от сърдечни болести и нарушавания в работата на съдовете. "
Разани също по този начин отбелязва, че тези открития допускат, че разликите в равнищата на левцин сред питателните режими, обогатени с растителни и скотски протеини, могат да обяснят разликите в резултата им върху сърдечносъдовото и метаболитното здраве. " Потенциалът на този вид механистични проучвания за информиране на бъдещите насоки за хранене е много трогателен, " сподели той.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ