Стресът в работата ни кара да говорим по-бързо и по-силно
Изследователи от Германия са открили, че напрегнатият ден в службата води до промени в гласа, написа "Дейли мейл ", базирайки се на обява в сп. "Сайколоджикъл сайънс ".
За задачите на изследването създателите му от университета на Саарланд са анализирали записи на диалози, извършени вечерно време. Резултатите демонстрират, че след напрегната работа хората приказват по-бързо и по-силно.
Изследването е обхванало 111 души на възраст сред 19 и 59 години. Участниците е трябвало в продължение на една седмица да правят оценка какъв брой сложен е бил работният им ден и да записват вечерните си диалози.
Изследователите изясняват, че стресът задейства симпатиковата нервна система, което води до производството на хормони като кортизол и адреналин. Това от своя страна провокира бронходилатация - отваряне на дихателните пътища и учестяване на дишането, което може да увеличи интензивността или силата на гласа и скоростта на говора.
Учените се надяват, че откритието им може да се употребява, с цел да помогне на хората да наблюдават всекидневните си равнища на стрес, с цел да ги управляват по-добре. Според тях записите на гласа биха били справедлив индикатор, който не зависи от това дали човек е забелязал какъв брой е уплашен.
"Като се има поради, че стресът е универсална причина за здравословни проблеми, технологията може да помогне за ранното му разкриване, което да докара до възстановяване на благосъстоянието на хората ", споделят в умозаключение откривателите.
За задачите на изследването създателите му от университета на Саарланд са анализирали записи на диалози, извършени вечерно време. Резултатите демонстрират, че след напрегната работа хората приказват по-бързо и по-силно.
Изследването е обхванало 111 души на възраст сред 19 и 59 години. Участниците е трябвало в продължение на една седмица да правят оценка какъв брой сложен е бил работният им ден и да записват вечерните си диалози.
Изследователите изясняват, че стресът задейства симпатиковата нервна система, което води до производството на хормони като кортизол и адреналин. Това от своя страна провокира бронходилатация - отваряне на дихателните пътища и учестяване на дишането, което може да увеличи интензивността или силата на гласа и скоростта на говора.
Учените се надяват, че откритието им може да се употребява, с цел да помогне на хората да наблюдават всекидневните си равнища на стрес, с цел да ги управляват по-добре. Според тях записите на гласа биха били справедлив индикатор, който не зависи от това дали човек е забелязал какъв брой е уплашен.
"Като се има поради, че стресът е универсална причина за здравословни проблеми, технологията може да помогне за ранното му разкриване, което да докара до възстановяване на благосъстоянието на хората ", споделят в умозаключение откривателите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ