Изследователи от 5 института на БАН и 4 университета са

Изследователи от 5 института на Българска академия на науките и 4 университета са създали Национална научна стратегия „ Критични и стратегически първични материали за зелен преход и стабилно развиване “ и до дни ще я предложат на страната. Това заяви пред Dir.bg и 3eNews проф. Ирена Пейчева от Геологическия институт на Българска академия на науките, която е измежду основателите на предлагането за програмата. „ Искаме последователно да преминем към тези високотехнологични детайли и от ден на ден се вижда къде са компликациите “, показа тя. „ Ще се борим да се сътвори и Център за проучване на първични материали - както минерални, по този начин и енергийни “, заяви още тя и описа какво планува програмата и за какво е нужна. Ето детайлностите: Посоката Темата за сериозните и стратегически първични материали става все по-актуална, макар, че е сложена като проблем още през 2010 година, след отхвърли на Китай да доставя Япония с редкоземни детайли. Покрай зелената договорка и възходящата нужда Европейски Съюз да обезпечи суровинната си самостоятелност, стават все по-важни мониторингът и изследванията за евентуални ресурси и нови залежи, паралелно с усъвършенстването на технологиите за рандеман, тъй че да са екологосъобразни. „ Така или другояче, ясна е посоката - страните освен ще поддържат откриване на капацитета за сериозни и стратегически детайли в Европа, те ще бъдат законово задължени бързо да придвижват документи и позволения, когато има стопански интерес “, разяснява проф. Пейчева. В момента Европа е в подготвителната фаза, когато науката изпреварва практиката и дава спомагателни данни къде има сериозни първични материали. Българските учени са в подготвеност да изследват територията на България. Плановете Според набелязаното в програмата, ще се преоценяват наличните ресурси и ще се търсят нови залежи и източници на сериозни първични материали в страната. Специален акцент е подложен на попътно им добиване в добивната индустрия и от индустриални и битови боклуци. Паралелно ще се изследват социално-икономическото влияние на изследванията, добива и преработката на сериозни и стратегически първични материали, както и въздействието им върху околната среда, а също и енергийния капацитет за зеления преход. Като реализатори са включени редица институти на Българска академия на науките и университети - Геологическият институт, Институтът по минералогия и кристалография, Институтът по философия и социология, Институтът за стопански проучвания, Институтът за проучване на популацията и индивида, Софийския университет, Минно-геоложкият университет, Аграрният университет, Университетът по хранителни технологии. Привлечени са и Национален природонаучен музей, Национален музей „ Земята и хората “, като  програмата е отворена за още участници. „ Различните институции имат разнообразни експертизи и всеки е мощен в избрана област, тъй че сме се постарали работните пакети да се водят тъкмо от тези най-хубави специалисти “, изясни проф. Пейчева. „ Ако става въпрос за технологии - това е Минно-геоложкият университет, в случай че става въпрос за примитивен запас – при нас, в Геологическия институт на Българска академия на науките са най-хубавите специалисти, в случай че става въпрос за екология – най-подходящ е Аграрният университет в Пловдив, където работят да вземем за пример за добиване на тежки метали посредством растения “ и така нататък, посочи проф. Пейчева. Използваните с такава цел растения в нечисти региони извличат металите и ги концентрират дотам, че самите те могат да станат второстепенен източник на тези детайли. „ Растенията не просто почистват почвата, само че могат да бъдат употребявани и за рандеман на тежки метали, както демонстрират проучванията на сътрудниците “, акцентира тя и означи, че приложението зависи от софтуерното развиване и от икономическите потребности. Като друга тенденция за добиване на скъпи детайли, създадена от съответните специалисти, проф. Пейчева уточни отпадъците от ТЕЦ-овете: „ Всички споделяме, че преработката на въглища замърсява, че в случай че няма очистка за живак или някой различен от нездравословните детайли, то би трябвало да спре това произвеждане. Всъщност, сега са насъбрани големи количества боклуци, в които има и сериозни и стратегически детайли за добиване “. Професорът акцентира, че е допустимо някои от отпадъците да съдържат огромни количества редкоземни детайли. „ Не бива да преглеждаме отпадъците от ТЕЦ-овете единствено като спънка или проблем, а като евентуално скъп запас, тъй като той е набогатен към този момент с някои от тези детайли – фосфати, да вземем за пример “, добави тя и посочи работата по тематиката на специалистите от Института по минералогия и кристалография на Българска академия на науките. Според нея, сега във връзка с сериозните първични материали, Геологическият институт е един от най-активните сътрудници в интернационалните проучвания - още в 2011 година взе участие в план, финансиран от Австрийския фонд за научни проучвания, а сега има 4 настоящи плана на водещи учени, които са за откриване на капацитета в седименти, зеолити, въглища и пегматити. „ В пегматитите към този момент има открити нови за България минерали и също по този начин е открито високо наличие на колумбит и танталит - два минерала мощно набогатени на стратегически и сериозни детайли “, описа проф. Пейчева за работата на института. Самата тя работи по стратегия „ Хоризонт Европа “ по план за въвеждане на гъвкави новаторски способи на изследване AGEMERA, които включват геофизични способи с потребление на мюони - обикновени частици, които неотдавна се употребяват в геологията. „ Това е неразрушаващ способ, който разрешава от разстояние да се вършат заключения за състава на скалата – къде в земната кора има пространства подобаващи за растежа на минерали, къде има огромни нарушавания като разломи, които биха могли да разместят находищата и други “, разясни професорът. Тя означи, че отдалечените геофизични способи в AGEMERA се развиват главно от финландски геолози, а българската експертиза е в геохимията и минералогията. „ Ние допълваме тези проучвания, определяйки тъкмо какъв е минералът, какво е наличието, примерно на кобалт, на мед, на редкоземни детайли “, посочи тя и сподели на Dir.bg и 3eNews лабораторията за масспектрометрични проучвания и точково лазерно изпаряване на пробите. Там посредством лазерна аблация учените могат да дефинират възрастта на проучвания материал и наличията на основни и микроелементи. В друга лаборатория на института, посредством оптична катодна луминисценция се пресъздава структурата на изследваните минерали, техните ядра и зони на напредък, а профилираните фотоси демонстрират причудливи " пейзажи ", които съперничат по хубост на Космоса. " Апаратурата пресъздава наличието на минерала в съответни цветове – единствено като видиш изображението и разбираш какво съдържа материалът. В минерала постоянно се виждат тъмни и светли елементи с размери до няколко десетки микрона (един микрон е една хилядна част от милиметъра) – по това съдим, че двете елементи може да имат друг състав и друга възраст. Когато използваме лазера, вършим разбор на тази обвивка и на ядрото и получаваме състава и възрастта ", описаха проф. Пейчева и доктор Елица Стефанова.  Резултатите от тези съвременни способи на проучване на минералите са в основата на усъвършенствани модели за образуването на скъпи геоложки първични материали и оказват помощ за сполучливото търсене на нови запаси. Необходимостта от нови първични материали Определено може да преглеждаме металите като недиректен източник на сила, означи още проф. Пейчева и уточни като изключително значими медта, кобалта, неодима, лития, графита и всички метали и детайли, които се употребяват в акумулатори, в слънчеви панели, във ветрогенератори и други артикули за зелена енергийна система. Доказано е обаче, че колкото и да приказваме за нулеви въглеродни излъчвания и зелен преход до 2050 година, колкото и да се усилва преработването, дори за алуминия, при който то е към 70%, покриването на потребностите е единствено 30%, заради възходящото ползване, уточни проф. Пeйчева, базирайки се на най-престижното научно списание Nature. „ Очевидна е потребността и в народен, и в световен мащаб, от търсенето и откриването на нови залежи на сериозни и стратегически първични материали. Това е и фокусът на препоръчаната научна стратегия “, изясни тя. В тази стратегия, защото става въпрос за преход, се предлага да се обърне внимание и на по-чисти неконвенциални енергийни източници, заяви още проф. Пейчева. „ Имаме проби от остарели сондажи, по които може да се оцени капацитета на разнообразни геоложки сечения “, добави тя. Според специалистите, създали програмата, най-голяма потребност от сила имаме през зимата, когато слънчевите панели имат минимален принос към общия енергиен баланс. Преходът към зелена сила до 2050 година и огромната потребност от железни и неметални запаси за реализирането му в идващите съвсем 30 години ще изисква интензивно потребление и на сила от стандартни източници. За задачата е нужно да се характеризира капацитета на България за най-чистия енергиен източник от т.н. „ обичайната “ сила – природният газ. От основна значимост е и препоръчаното от експертите-учени проучване на капацитета на енергийните култури и селскостопански боклуци за произвеждане на биогорива и биогаз. В допълнение, ще бъде изследвано и потреблението на подземните води като енергиен източник. Потенциалът на България В България сега липсват подробни оценки за капацитета на страната за стратегически и сериозни първични материали, защото в последните десетилетия не е работено систематично по този въпрос. Знае се да вземем за пример, че има фосфорити в някои от седиментните сечения в България, само че тези проучвания са правени през 60-те години на предишния век, а по това време с изключение на основни детайли, които са със наличия 5 – 10%, друго не се е и определяло даже и надлежно няма данни на какви сериозни детайли са набогатени тези фосфорити. Затова е доста значимо да тръгне такава стратегия и да преоценим капацитета си “, акцентира проф. Пейчева. „ Друг проблем е, че България няма геоложка работа. Само две страни в Европа са без геоложка работа и едната е България “, посочи още професорът и описа, че всичко, което имаме като данни за подземните благосъстояния, което е било едно време в Комитета по геология, е преместено в Министерство на стопанската система, по-късно в Министерство на енергетиката, където е в този момент отделът за концесиите и запасите, само че това не е задоволително. „ Смятаме че дружно би трябвало да вървят и програмата, и вероятно обекти от пътната карта за научноизследователска инфраструктура, тъй че нашата упоритост е в тази посока – да се сътвори Център за проучване на първични материали и да бъде закупена такава неповторима инсталация, която ще ни даде напълно други благоприятни условия “, съобщи проф. Пейчева. Тя е безапелационна, че България има огромен капацитет в попътното добиване на сериозни детайли. Имаме настоящи медни и златни залежи, също оловно-цинкови. Знае се, че в сфалерита може да има индий, който също е стратегически детайл. И тантал, и ниобий също може да се извличат – ние имаме от тях в пегматитите, които преди време са се добивали за слюда, уточни специалистът. Начинът за попътно добиване на сериозни детайли е посредством възстановяване на технологиите и схващане къде става обогатяването, убедила се е към този момент проф. Пейчева в работата си по „ Хоризонт Европа “ в партньорство с Асарел – Медет. „ В другите стадии на обогатяване на рудата се обогатяват и сериозни детайли. Например молибден и рений или кобалт могат да бъдат обогатени в някой от междинните боклуци. Ако се усъвършенства технологията тези детайли биха могли да се добиват “, счита професорът. Затова, акцентира тя - в тази национална стратегия взе участие Минно-геоложкият университет, който ще управлява работния пакет за възстановяване на технологиите с такова попътно добиване на скъпи детайли в процеса на обогатяване на рудите. „ Видя се, че в един от отпадните минерали има огромно наличие на тантал, ниобий, волфрам - все сериозни детайли, които при подобаващи технологии могат да бъдат извличани “, описа професорът случай от изследователската си процедура в България. Паралелни проучвания Освен търсенето и добива на сериозни първични материали, е значима оценката на въздействието върху околната среда, тъй като никой не би направил компромис с опазването й и това е една от тематиките, включена в програмата, акцентира проф. Пейчева. „ Целта ни е не просто търсенето и откриване на капацитета за рандеман, а да се минимизира въздействието и да се види би ли могло да се избегне изобщо замърсяването на околната среда, водата, растенията - към находищата и към местата за запазване на отпадъците от добива “, увери тя. Специално ще се изследва и социалноикономическият резултат на изследванията и добива и по тази причина в програмата са включени 3 института на Българска академия на науките с такава устременост, посочи професорът. Програмата е подготвена и към този момент ще бъде импортирана в Министерство на образованието и науката. Когато влезе в действие новият Закон за поощряване на научните проучвания и нововъведенията, учените чакат по-активно ангажиране с тематиката и от страна на Министерство на нововъведенията и растежа.