Изригването на Везувий от 79 година не само е унищожило

...
Изригването на Везувий от 79 година не само е унищожило
Коментари Харесай

Тежък метал в тинята: олово в залива на Неапол свидетелства за кризите в римско време

Изригването на Везувий от 79 година освен е унищожило град Помпей и неговите покрайнини, само че и системата на водоснабдяване в залива на Неапол. Управлението тогава реагирало бързо на рецесията и в границите на 15 години цялата мрежа била възобновена, твърди ново проучване оповестено в профилираното издание „ Proceedings of the National Academy of Sciences “.

Учените са реконструирали историята на района от изригването на Везувий през първи век до седмото столетие. В задачата им е оказал помощ фактът, че римляните с изключение на акведукти за водоснабдяване са употребявали оловни тръби. От години е известно, че питейната вода в градовете на Древен Рим е била отровена с олово и е била рискова за здравето на хората.

В актуалното проучване учените се концентрират върху съществуването на олово на дъното на пристанището на Неапол. Тежкият метал е текъл в морето дружно с водата и се е складирал в тинята с годините. Изследователите са показали необикновен интерес към връзките сред постоянните изотопи на оловото 204, 206, 207 и 208. Тези сигнатури разрешават да се пресметна възрастта на оловото.

Ефективно ръководство

Учените допускат, че е допустимо от треморите, предшестващи изригването на Везувий да са настъпили повреди в акведуктите. Същевременно обаче оловните тръби евентуално са издържали натоварването. При самото изригване сигурно са проникнали пепел и парчета в системата и са запушили тръбите. Тъй като цялата система не е била замислена да може да се почиства, е трябвало да бъде сменена.

Изследователите приписват на изригването положението на пласта на дъното на морето на дълбочина от 485 до 436 сантиметра. На дълбочина от 421 см се трансформира сигнатурата на изотопа. При хипотетично струпване на олово по дъното от порядъка на 1 см годишно, това значи, че на управляващите са им били нужни към 15 години да обновят водопроводната система.

Срокът от 15 години е понятен и допустим и отразява успеваемостта на тогавашното римско ръководство, разяснява Норберт Ханел от Университета в Кьолн. „ От историческа позиция 15 са дребен интервал “.

Археологът акцентира и високото техническо равнище на оловния тръбопровод, който е бил екипиран даже с възвратни клапи в термите, тъй че да може да се контролира топлата и студената вода.

Колапс в V век

За последвалите събития в района също може да се съди по оловото в пристанището, най-малко ненапълно. Системата на водоснабдяване е разрушена в V век, паралелно с упадъка на стопанската система и ръководството на район Кампаниа. В това време се случват нашествията на вестготите (410 412) и на вандалите (455 463) както и епидемията от чума от 467 година. Везувий също изригва още веднъж през 472 и 512 година.

Забележително е, че при всяко понижаване на количеството олово в пластовете на дъното на морето, следва нов слой с олово – ясно доказателство, че водоснабдяването е обновено “, пишат създателите на разбора. Ремонтните действия обаче се случвали към този момент много по-бавно, в сравнение с при изригването на Везувий през 79 година. Причина за това било относително по-слабото ръководство и неналичието на запаси през V век в региона на залива на Неапол.

Стойностите на олово в тинята се повишават чак в пласта, подобаващ на края на VI век. Фокусът върху по-добро водоснабдяване от своя страна свидетелства, че в този интервал смисъла на Неапол още веднъж се е повишило. Ситуацията се подобрила, тъй като в VI век Неапол попада под властта на Византия със столица Константинопол. „ Ефективността от I век обаче повече не достигната “, споделя Ханел.

Михаел Боде от Музея по минно дело в Бохум обаче счита, че цялата обстановка е много по-комплексна, в сравнение с е показана в проучването. „ Произхода на оловото не би трябвало да се търси единствено в оловните тръби на водопреносната система “, споделя той. Римляните са употребявали олово за произвеждане на съдове, а също и под формата на оловен ацетат, с цел да подслаждат вино.

Това е довело до струпване на трудноразтворими оловни соли навътре в тръбите, което от своя страна е довело до понижаване отделянето на олово от самите тръби. Като цяло обаче, специалистът счита методиката на откривателите за сериозна и резултатите за впечатляващи.

Източник: megavselena.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР