Интелигентността на Земята е възникнала независимо поне два пъти: защо враните мислят като шимпанзетата
Изразът „ птичи мозък “ от дълго време е синоним на лековерие и нелепост. Но какво би било, в случай че споделим, че една гарга, която възнамерява дейностите си няколко стъпки напред, или едно какаду, което отключва комплицирана брава, имат познавателни качества, сравними с тези на шимпанзетата? Това не е научна фантастика, а действителност, която от десетилетия затруднява биолозите. Как дребният, на пръв взор първичен мозък на птицата може да взема решение задания, налични единствено за висшите примати?
Изглежда, че най-новите проучвания най-сетне дават отговор на този въпрос. И той е доста по-интересен, в сравнение с можеше да се допусна. Оказва се, че еволюцията е създавала високоразвит разсъдък на Земята най-малко два пъти, като е поемала по доста разнообразни пътища. Това изобретение не просто оправдава птиците в нашите очи – то ни принуждава изцяло да преосмислим какво в действителност е разсъдъкът и какво място заемаме самите ние в неговата подчиненост.
Врана, кацнала на бетонна стена с аспект към океана Архитектурата на мисълта: многослойната торта против невронния възел
За да стигнем до сърцевината на загадката, би трябвало да погледнем вътре в черепа. Интелектът на бозайниците, в това число на хората, обичайно се свързва с неокортекса – външния пласт на мозъка. Това е нашият главен „ процесор “. Структурата му е пример на ред: шест ясно обособени пласта от неврони, всеки със своя лична функционалност. Тази многоетажна архитектура ни разрешава да обработваме сетивната информация, да мислим нереално, да приказваме и да планираме. Отдавна се счита, че тази многопластова организация е причина за появяването на комплицирано мислене.
Да напомним, че шимпанзетата и бонобо са най-близките живи родственици на хората. Последният общ предшественик на хората и шимпанзетата е живял преди към 6-7 милиона години. След това хората и шимпанзетата са поели по разнообразни еволюционни пътища. Последните са траяли да вървят на четири крайници и да живеят по дърветата, до момента в който хората са изгубили козината си и са застанали изправени, само че най-важното е, че размерът на техния мозък значително се е нараснал. Сега научаваме нещо ново.
Нека в този момент разгледаме мозъка на птицата. Вместо подредени пластове виждаме това, което анатомите от предишното с подигравка назоваха „ неспецифични скупчвания на неврони “. Ключовата за птиците когнитивна конструкция – гръбначният вентрикуларен гребен (DVC) – наподобява на компактен, безреден възел. Няма забележима подчиненост. Нищо чудно, че при започване на XX в. учените са считали птиците за същества, които се управляват основно от инстинкти и рефлекси.
Но по какъв начин тогава да разбираем изумителната предвидливост на същите тези врани или папагали? Как мозък с тегло 10 грама прави работата, за която са нужни 400 грама мозъчно вещество при шимпанзето?
Спорът, траял половин век: общ предходник или гениално съвпадане?
Този абсурд е породил два противоположни лагера в научния свят.
Първата доктрина, стартирана през 60-те години на предишния век от невроанатома Харви Картен, гласи, че макар външните разлики дълбоките невронни мрежи в неокортекса на бозайниците и дефицитът на внимание и разстройствана при птиците са поразително сходни. Което значи, заключава Картън, че сме наследили този „ интелектуален пакет “ от общ предшественик – гущероподобно създание, което се е разхождало из суперконтинента Пангея преди 320 милиона години. С други думи, интелектът е антично завещание. Втората, директно противоположна догадка е изказана от Луис Пулес. Изучавайки развиването на ембрионите, той вижда, че неокортексът се образуват от изцяло разнообразни елементи на ембрионалния мозък. Заключението му е изрично: тези структури не могат да бъдат свързани. Те са зародили без значение една от друга. Това е концепцията за конвергентната еволюция – когато природата стига до едно и също решение (в този случай интелект) по разнообразни пътища, тъкмо както крилата са се развили без значение при птиците, прилепите и насекомите.В продължение на десетилетия този спор остава забранен. И двете страни бяха прави по собствен си метод, само че методите им – сравняване на мозъците на възрастните в Картен и ембрионите в Пулес – не даваха опция да се види цялостната картина.
Шимпанзе (мисли) Присъдата: двама архитекти, един план
Пробивът стана вероятен с помощта на технологията за секвениране на РНК от една клетка. Представете си, че разполагате с молекулярен GPS проследяващ модул за всяка клетка, който освен демонстрира нейния тип, само че и ви разрешава да наблюдавате целия ѝ път от „ раждането “ ѝ в ембриона до „ работното ѝ място “ в мозъка на възрастния човек. Именно този инструмент разреши на двата самостоятелни екипа от учени най-сетне да открият истината.
Техните открития, оповестени в списание Science, са зашеметяващи. И двамата са били прави!
Пулес е бил прав, че „ градежът “ на мозъка при птиците и бозайниците следва прекомерно разнообразни концепции. Невроните за когнитивните центрове се образуват по друго време, в друга поредност и от разнообразни ембрионални области. При бозайниците всичко е разумно: клетките от кортикалния рудимент се трансформират в мозъчна кора. При птиците обаче се прави „ фантастична метаморфоза “, когато кафези от разнообразни области мигрират и се смесват, с цел да образуват ефикасен умствен център. Картен е прав, че крайният резултат – „ построяването “ на невронната мрежа – е поразително подобен и при двете групи. Въпреки другите „ строителни материали “ (видове клетки) и другите „ строителни проекти “ (пътища на развитие), крайната архитектура на невронните вериги, виновни за познанието, се оказва функционално еквивалентна.Това е типичен образец за конвергентна еволюция в най-елегантния ѝ тип. Представете си, че античните египтяни и маите, без да са имали контакт между тях, са решили да построят най-стабилната монументална конструкция. Използвайки разнообразни принадлежности, материали и инженерни подходи, и двата типа са стигнали до оптималната форма – пирамидата. По същия метод еволюцията, „ изграждайки “ рационален мозък за гръбначните животни, е стигнала до сходна функционална скица, макар че е почнала от по-различни насочни точки.
Кеа (Nestor notabilis) са известни със своята просветеност и любознание, които са жизненоважни за оцеляването им в суровата планинска среда, в която живеят. Кеа могат да вземат решение логичен задания, като да вземем за пример да бутат и дърпат предмети в избран ред, с цел да стигнат до храната, и работят дружно, с цел да реализиран избрана цел Защо това трансформира всичко
Това изобретение е доста повече от решение на една остаряла научна мистерия. То е притежател на няколко фундаментални хрумвания.
Интелектът не е човешки монопол. Свикнали сме да мислим за мозъка си като за връх на еволюцията, като за самобитен пример. Но образецът с птиците демонстрира: ние не сме „ оптималното решение “, а единствено едно от вероятните решения. Природата е потвърдила, че има и други, не по-малко ефикасни способи за сложно мислене. Това ни кара да изпитваме по-голямо почитание към другите форми на живот. Преосмисляне на еволюцията. Виждаме, че с цел да построи комплицирана система като мозъка, еволюцията разполага с избран набор от „ принадлежности “ (гени и регулаторни механизми), които може гъвкаво да комбинира, с цел да реализира задачата си. Съществува някакъв фундаментален принцип за създаване на ефикасна невронна мрежа, който се оказва повсеместен за гръбначните животни. Нови хоризонти за изкуствения разсъдък. Днес множеството модели на изкуствен интелект са въодушевени по един или различен метод от структурата на мозъка на бозайниците. Какво ще стане, в случай че се опитаме да създадем изкуствен интелект въз основа на правилата на мозъка на птиците? Как би „ мислила “ една сходна система? Може би тя би дала опция за решение на задания, които сегашните невронни мрежи не съумяват да решат, защото мозъкът на птицата е усъвършенстван за други условия: навигация в триизмерното пространство, запомняне на хиляди обекти и бързо взимане на решения.В последна сметка историята с птичите мозъци е история за това по какъв начин научното примирение отваря очите ни за истината. Интелектът не е планина, на чийто връх стои индивидът. Тя е цялостен архипелаг от острови, които са зародили без значение един от различен в океана на еволюцията. И ние едвам в този момент започваме да картографираме тези удивителни светове.
