Изразът партийно-правителствена делегация“, предизвиква възприятия от минал живот и обезсмисля

Изразът „ партийно-правителствена делегация “, провокира усещания от минал живот и обезсмисля всички изказвания, че преходът в нашата страна от тоталитаризъм към народна власт е завършил.

Каквито и публични старания да се вършат, сянката или сенките на това фразеология ще витаят в нашето общество, което целеустремено не желае да помни историята с нейната кърваво-насилническа картина в битката за власт в страната ни.

Според мен визитата на тази делегация може да се преглежда ретроспективно, в търсене на отговор на въпроса - „ Това добре ли е за България “?

Историческа ремарка - през април 1919 година Българската социалдемократическа работническа партия (тесни социалисти) е един от създателите на Комунистическия интернационал. Преименувана през м. май същата година на Българска комунистическа партия, тя се слага в услуга на ръководеното от Москва интернационално комунистическо придвижване и целеустремено реализира политика за принудително завладяване на властта в царството и всеобхватното покоряване на България на ползите на непозната страна.

Някои наблюдаващи показват това посещаване като „ българска тухла в новата идеологическа платформа на китайските комунисти и страна “. С други думи – нов тоталитарен интернационал, този път под управлението на Пекин.

 

Какво донесе на България „ българската тухла “ в комунистическия интернационал на Москва – кърваво разделяне в обществото и 45 години „ концлагерна “ страна.

 

Имаме ли съображение да предвиждаме същия резултат от „ българската тухла “ в новия Пекински интернационал, само че този път с доста по-тежки последствия за България и българското общество?

 

ДА!

 

Защото:

1. Всяко съдействие с тоталитарни идеологии, практикувани в големи страни, довежда в последна сметка до ограничение и очистване на личните ни свободи, да вършим избор и да демонстрираме самодейност в развиването си. Войната на Русия против Украйна е настоящият образец.

 

2. Менталните зависимости на не-малка част от българското общество от тоталитарните идеологии и практики, ръководени от партията/партиите - страна във всички случаи ще бъдат употребявани за задълбочаване на разделянето и заличаването ни като нация и страна. Свободни пространства не съществуват.

 

3. Съюзът Пекин – Москва е дълготраен и Москва наложително ще преследва личния си интерес - унищожаването на българската еднаквост, този път благодарение на Китай. Китай няма да има нищо срещу. Даже противоположното – ще толерира този развой и ще заселва китайци в България. (Политиката на Луканов от началото на 90 години, само че в доста по-големи мащаби.)

 

Извод – визитата на Атанас Зафиров е нездравословно за България и българското общество в стратегическата вероятност на очертаващото се ново геополитическо разделяне на света.

Процесът на обмисляне и реализиране на това посещаване демонстрира, че България е значима за Китай като плацдарм за навлизане в сърцето на европейската цивилизация. Тервел избави Европа от нашественици през 8 век. Разединена и обезсилена България не съумя да ги спре през 14 век.

 

Ние актуалните българи сме изправени пред следващото историческо предизвикателство - да спрем или да пропуснем нашествениците. Атанас Зафиров и неговите съидейници са избрали пътя на колаборационизма.

 

Чрез наглостта на израза – „ няма да подам оставка “, вероятността за налагане на колаборационизма като държавна политика може да стане действителност.

 

Едно политическо малцинство още веднъж желае да наложи на българския дух през 21 век послушание на по-голям брат!

В селския парламент (Яневото кафене), оценката на хората: „ това не е положително за нас “. Не е положително за България. Ще бъде ли погазена мъдростта на народа?

 

Илия Налбантов – Академичен конгрес за национална политика