На 22, а вече стара мома
Израснала съм и съм живяла до неотдавна в дребен град. За злощастие на баба ми, майка ми и цялата рода обаче, няма изгледи скоро да се омъжа.
Не минава вечеря, фамилен празник или диалог, който да не се завърти към това какъв брой хубаво е една жена да бъде млада майка, по какъв начин не би трябвало доста да мисли, а да си откри брачен партньор по-бързо, по какъв начин бъдещите сватове би трябвало да бъдат положителни хора и да се схващат с взискателното ми семейство, по какъв начин би трябвало да се науча да сготвям, тъй като “свекърва ти ще вдигне ръце от теб и мъжът ти ще те изгони ”, по какъв начин всички пенсионерки от клуба се хвалят в какви “добри и заможни фамилии са попаднали внучките им ”.
Едва на 22 съм (или “вече ” на 22) и когато приказвам с околните и приятелите си, се усещам като остаряла мома, с привършен яйчников запас, изпуснала последния си късмет да се вкопчи за някой разведен чичко.
Защото баба ми е проучила всяко “добро момче ” от региона, тъй като всякакви дами ме стопират на улицата и след пощипванията по бузите ме заливат с хвалби за техните внуци, тъй като щастливо обвързаните ми приятелки ми уреждат срещи със “сладичкия Ивчо ” или с “добричкия Тони ”, тъй като всеки ден слушам израза: “Жените на твоята възраст деца гледат ”, тъй като сътрудниците ми ме заплашват, че “ако до края на месеца не си намериш гадже, ще се намеси тежката артилерия ”, тъй като ми е писнало от многозначителните погледи на близките, крещящи “действай, какво чакаш ”, когато против мен стои мъж.
Остава да ме пратят на площада да удрям с барабана и да викам: “Търся си гадже ”.
Харесвам живота си подобен, какъвто е сега. Необвързана съм (макар че бих се омъжила за Ерос Рамацоти, с цел да ми пее вечер, несъмнено, другояче всеки различен ще желае да яде и ще има майка), изучавам в влиятелен университет, имам добре платена за дребния си опит работа, разходвам всичките си пари за пътувания, излизам по срещи с разнообразни и нови хора, поддържам връзка с чужденци и изучавам езици и най-важното смятам се за независима млада жена (като изключим кутиите с храна от майка ми).
Не мога да си показва да се трансформира в АнаИПламен Иванови.
Сещате се – общите фамилни профили във Фейсбук с 3674 целувки и купидончета вместо статус и още толкоз: “Обичам те, ти си ми всичко! ”, както и 9876 фотоси от почивката в Китен.
Не се виждам като тези дами, които, откривайки безконечната обич, зарязват всичко реализирано и се отдават напълно на това безпределно благополучие. А те са на всички места – в университета, в работата, на улицата, в бара, измежду най-близките ми приятелки…
“Моят не желае да работя, тъй като по този начин ще прекарваме по-малко време дружно. Той по този начин или другояче постоянно ми дава пари. Нищо не ми липсва ” .
“Не знам дали ще дойда на кино, може благото да има някакви проекти ”.
“Мислим да заминем за Англия, той си откри работа. А моето учене не е толкоз значимо ”.
“Докато той е на работа, аз имам толкоз отговорности – да направя вечеря, тъй като ще се прибере изтощен, да бъде всичко по този начин, както той обича ”.
“Дали постъпих добре като излязох с вас на дискотека, Мечо може да се сърди… ”
“Мъжът ми избира да заставам у дома с детето, то има потребност повече от майка си ”.
“Приятелят ми ме харесва повече с руса коса. Няма значение, че аз избирам естествения си цвят, човек има потребност от промяна… ”
Ако би трябвало да осъждам по личните си приятелки и 20 годишните дами в моето обграждане, то България напълно скоро ще има позитивен демографски приръст.
Но аз не виждам задоволително рационална причина едно момиче, приключило гимназия неотдавна и към момента неопознало живота, да се жертва в името на фамилията.
Но аз не виждам романтиката на това да похарчиш всичките спестявания на родителите си за женитба, на която да се вречеш във безконечна обич на един единствен човек пред третите братовчеди на свекърва ти, които не са и подозирали за съществуването ти, пред шефа на татко ти и цялата му челяд, пред роднините от Долно Нанагорнище, изсипали се три дни по-рано и пред още един куп пияни и размазани лица.
Разбира се, че всяка жена желае да бъде майка, да почувства трепета от основаването на нов живот, да подарява любов и внимание и всичките й мисли да се въртят към детето и неговите потребности.
Но когато не си опознал живота, когато не си се сблъскал с същински сложни обстановки, когато има толкоз места, които да видиш и толкоз неща, които да опиташ, толкоз нови и огромни благоприятни условия, когато пропускаш късмет за триумф, когато към момента не си се научил по какъв начин да преодоляваш болката и по какъв начин да носиш тежестите на живота – за какво да ограничаваш дните си в бденето над едно бебе?
Така че, благи девойки, на каквато и възраст да сте, не позволявайте някой различен да взима решенията. Правете това, което сърцето ви желае.
Е, в случай че имате толкоз огромна обич, която да заслужава вашето себеотдаване, заплюйте по-горните фрази и я преследвайте. Но в случай че имате и капчица подозрение, не бързайте – животът е пред вас с многото си благоприятни условия и шансове.
Пазете своето свободно време, своите фантазии и не бъдете дамата, която всяка свободна секунда е до мъжа си, с цел да му угоди. Борете се за това, което сте, за своето личностно развиване и отстоявайте личните си избори.
Не забравяйте, че не е толкоз ужасно да сте без гадже и това не трансформира живота ви в неуспех. Или, както споделя Глория Стайнъм: “Жена без мъж е като риба без велосипед ”.
Автор: Светла Инджова
