Режисьорът на „Вездесъщият“: Всеки има мръсни тайни
- Израснал си в Пловдив, което към този момент навежда на съмненията, че не може да не си вдишал от артистичния му въздух още като дете. Така ли е?
- Роден съм в един пловдивски квартал, който в последно време стана доста прочут - „ Капана “. Цялото ми детство и юношество мина там. Много съм благополучен, че съм имал този шанс. Баща ми доста ми е приказвал за кино, майка ми пък е по книгите. Лятото на 1989 година ме одобриха логика на психиката, започнах да изучавам и пристигна 10 ноември.
През първата година в Университета набрах кураж да аплайвам кинорежисура във ВИТИЗ и, популярност Богу, ме одобриха незабавно в класа на Людмил Стайков. Това беше шансът ми да потегли по този път. Втората година във ВИТИЗ режисьорът Християн Ночев ме предложения да работя за Студентска стратегия „ Ку-ку “. Това ми даде опция да влеза на надълбоко в работата в хитов тим, който се трансформира след това в „ Дрийм тийм “.
Това бяха хора от разнообразни университети, много от които и през днешния ден са доста известни в разнообразни сфери – едни са водещи, други – евродепутати... По това време от едно почтено студентско предаване се отиде към професионално развиване на членовете на екипа. С Ивайло Палмов бяхме режисьори на документалния филм „ С Ку-ку на турне “. При обиколките из България, и ние самите не можехме да повярваме, се пълнеха залите в градовете. Посрещаха актьорите като най-големите звезди.
- На какво те научи твоят професор във ВИТИЗ Людмил Стайков?
- Щастлив съм, че съм възпитаник на Людмил Стайков. Благодаря му за шанса, който ми даде. Най-ценното в неговия способ на преподаване е изключителната приемливост, която демонстрира към всеки един от студентите си. Има преподаватели, които постановат щампи. Те споделят: „ Това е вярното кино! “ Според техните визии. И без значение каква характерност носиш, ти си във възраст, в която си като глина, можеш да бъдеш моделиран. И се появяват цели течения, които потеглят да вършат един вид кино. Докато Людмил Стайков в действителност не слагаше никакви загради пред учениците си. Оставяше всеки един от нас да търси себе си, да откри себе си. И това е скъпо.
- Людмил Стайков гледа ли „ Вездесъщият “?
- Той беше първият човек отвън екипа в офиса ни, който го видя недовършен дефинитивно. Поговорихме си и по-късно го видя на премиерата. Каза ми, че привидно измененията не са огромни, само че филмът е на смайващо по-добро равнище.
- Какво променихте?
- Направихме леки придвижвания, само че те бяха доста значими. Става въпрос за монтажа - напипахме верните пропорции.
-Интересът ти към логиката на психиката ли диктува тематиките във филмите ти “Love.net” и „ Вездесъщият “?
- Определено имам полза към логиката на психиката и човешката логика на психиката в действителния живот.
Цялото изявление с режисьора на кино лентата „ Вездесъщият “ Илиян Джевелеков четете в Impressio.bg
- Роден съм в един пловдивски квартал, който в последно време стана доста прочут - „ Капана “. Цялото ми детство и юношество мина там. Много съм благополучен, че съм имал този шанс. Баща ми доста ми е приказвал за кино, майка ми пък е по книгите. Лятото на 1989 година ме одобриха логика на психиката, започнах да изучавам и пристигна 10 ноември.
През първата година в Университета набрах кураж да аплайвам кинорежисура във ВИТИЗ и, популярност Богу, ме одобриха незабавно в класа на Людмил Стайков. Това беше шансът ми да потегли по този път. Втората година във ВИТИЗ режисьорът Християн Ночев ме предложения да работя за Студентска стратегия „ Ку-ку “. Това ми даде опция да влеза на надълбоко в работата в хитов тим, който се трансформира след това в „ Дрийм тийм “.
Това бяха хора от разнообразни университети, много от които и през днешния ден са доста известни в разнообразни сфери – едни са водещи, други – евродепутати... По това време от едно почтено студентско предаване се отиде към професионално развиване на членовете на екипа. С Ивайло Палмов бяхме режисьори на документалния филм „ С Ку-ку на турне “. При обиколките из България, и ние самите не можехме да повярваме, се пълнеха залите в градовете. Посрещаха актьорите като най-големите звезди.
- На какво те научи твоят професор във ВИТИЗ Людмил Стайков?
- Щастлив съм, че съм възпитаник на Людмил Стайков. Благодаря му за шанса, който ми даде. Най-ценното в неговия способ на преподаване е изключителната приемливост, която демонстрира към всеки един от студентите си. Има преподаватели, които постановат щампи. Те споделят: „ Това е вярното кино! “ Според техните визии. И без значение каква характерност носиш, ти си във възраст, в която си като глина, можеш да бъдеш моделиран. И се появяват цели течения, които потеглят да вършат един вид кино. Докато Людмил Стайков в действителност не слагаше никакви загради пред учениците си. Оставяше всеки един от нас да търси себе си, да откри себе си. И това е скъпо.
- Людмил Стайков гледа ли „ Вездесъщият “?
- Той беше първият човек отвън екипа в офиса ни, който го видя недовършен дефинитивно. Поговорихме си и по-късно го видя на премиерата. Каза ми, че привидно измененията не са огромни, само че филмът е на смайващо по-добро равнище.
- Какво променихте?
- Направихме леки придвижвания, само че те бяха доста значими. Става въпрос за монтажа - напипахме верните пропорции.
-Интересът ти към логиката на психиката ли диктува тематиките във филмите ти “Love.net” и „ Вездесъщият “?
- Определено имам полза към логиката на психиката и човешката логика на психиката в действителния живот.
Цялото изявление с режисьора на кино лентата „ Вездесъщият “ Илиян Джевелеков четете в Impressio.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ