Нетаняху за първи път призна геноцида над арменците в Османската империя
Попитан от Патрик Бет-Дейвид за какво Израел не признава арменския геноцид, Нетаняху споделя: „ Мисля, че го направихме. Мисля, че Кнесетът одобри резолюция в тази посока “, макар че сходен закон не е гласуван.
След спомагателен въпрос за какво нито един израелски министър председател до момента не е признавал геноцида, Нетаняху отвърна: „ Току-що го направих. Ето. “
Бет-Дейвид произлиза от асирийско-християнско семейство от Иран.
Арменците от дълго време упорстват всеобщите убийства, осъществени от Османската империя и довели, съгласно разнообразни оценки, до гибелта на към 1.5 милиона души, да бъдат интернационално приети като геноцид. Турция – наследникът на Османската империя – изрично отхвърля обвиняването, че всеобщите кланета, депортации и арестувания съставляват геноцид.
На 20 април 1965 година Уругвай става първата страна, признала арменския геноцид.
Въпреки това голямото болшинство от страните и до през днешния ден заобикалят да употребяват термина „ геноцид “ за събитията сред 1915 и 1923 година, когато османските сили избиват арменско население в редовно плануван акт на етническо пречистване. Причината за това е страхът от утежняване на връзките с Турция, която разполага с втората по величина войска в НАТО и е считана за значим, относително прозападен мюсюлмански съдружник в Средиземноморието и Близкия изток.
Израел дълго време бе част от тази група, защото разглеждаше Анкара като основен търговски и даже от време на време боен сътрудник. Но връзките сред двете страни доближиха ново дъно по време на продължаващата и сега война в Газа. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е открит покровител на „ Хамас “ и един от най-острите критици на Израел на интернационалната сцена. Турция нееднократно е приветствала нападението на групировката от 7 октомври 2023 година, при което хиляди бойци нахлуха от Газа в южната част на Израел, убивайки към 1200 души и отвличайки 251 заложници.
Някои в Израел настояват, че неповторимият темперамент на Холокоста възпира страната да признае арменския геноцид, с цел да не бъде сложено всеобщото заличаване на една трета от еврейския народ в листата на други нещастия от същия вид. Но болшинството анализатори сочат като основен фактор връзките с Анкара. Според тях апелът „ Никога повече “, роден в нацистките лагери на гибелта, е честен императив, който изисква еврейската страна да подсигурява на първо място личната си сигурност – даже това да значи съюзи с неуместни сътрудници.
В същото време не липсват и израелци, които считат, че точно опитът на евреите в Холокоста задължава страната да признава нещастия на други нации, претърпели сходна орис – т.е. да схваща „ Никога повече “ по противоположен метод.
Много водещи еврейски организации, в това число Антидефамационната лига и Съюзът за реформиран юдаизъм, към този момент признават арменския геноцид. Израелските водачи обаче дълго време се противопоставяха.
През 2001 година, когато връзките с Турция бяха на върха си, тогавашният външен министър Шимон Перес изрично отхвърли „ арменските обвинявания “, определяйки ги като опит да се сътвори паралел с Холокоста. „ Нищо сходно на Холокоста не се е случило. Това, през което минаха арменците, е покруса, само че не и геноцид “, сподели той.
Въпреки това имаше и опити политиката да бъде изменена. През 2000 година тогавашният министър на образованието Йоси Сарид от лявата партия „ Мерец “ разгласи проекти арменският геноцид да влезе в образователната стратегия на Израел. „ Геноцидът е закононарушение против човечеството и няма нищо по-ужасно и непоносимо. Нашата съществена цел е да възпитаваме сензитивност към страданието на почтени хора, избивани поради националността им “, съобщи той на 85-ата годишнина от всеобщите убийства. „ Ние, евреите, като основни жертви на убийствена ненавист, сме двойно задължени да демонстрираме сензитивност и взаимност с други жертви. “
Повече от десетилетие по-късно, през юни 2011 година, депутатът Арие Елдад от крайнодясната партия „ Национален съюз “ внесе законопроект за оповестяване на 24 април за Ден на възпоменание на арменския геноцид. Няколко седмици по-рано Кнесетът за пръв път разиска признаването на геноцида. Повечето депутати показаха поддръжка, само че въпросът по този начин и не стигна до гласоподаване.
Дори някогашният президент на Израел Реувен Ривлин бе измежду най-активните покровители за признаването на арменския геноцид. „ Немислимо е Кнесетът да пренебрегне тази покруса “, сподели Ривлин, до момента в който бе ръководител на Народното събрание от „ Ликуд “, преди да заеме президентския пост. „ Ние пожелаваме хората да не отхвърлят Холокоста, не можем и ние да пренебрегваме нещастието на различен народ. “
Като президент обаче той промени целите си. По време на тирада в Организация на обединените нации през 2015 година Ривлин приказва в детайли за всеобщото изтребване на арменци век по-рано, само че деликатно избягваше директното потребление на думата „ геноцид “. Той се ограничи до формулировката „ убийството на членовете на арменския народ “, която загатва за понятието „ ретцах ам “ (геноцид), само че не го употребява директно. Ривлин също по този начин реши като президент да не възобновява подписа си под годишна петиция, призоваваща Израел да признае геноцида.
През 2018 година гласоподаване в Кнесета за публично признание на геноцида бе анулирано заради липса на поддръжка в ръководещата коалиция.
Досега едвам 34 страни публично са признали геноцида.
България не посмя да го назове точно по този начин. През 2015 година българският парламент призна след бурни разногласия „ всеобщото изтребване “ над арменците в Османската империя в интервала 1915-1922 година, като размени думата „ геноцид “ от първичното проекторешение, импортирано от „ Атака “.
Източник: Mediapool.bg
