Какво е да живееш в Кибуц в Израел?
Израел понесе един от най-тежките удари в цялата си история. В обичайните кибуци бяха избити стотици евреи.
Какво съставляват тези места комуни?
Кибуц (на иврит: קִבּוּץ; в началото קְבוּצָה, квуца – група) е селскостопанска комуна в Израел, с общо имущество и тъждество в труда и потреблението.
Понастоящем съществуват към 270 такива селища, жителите на всяко едно от които не надвишават 1700 души. В последните десетилетия броят на живеещите в кибуци понижава. При основаването на страната Израел към 8 % от израелците са били членове на кибуци, през днешния ден броят им е към 3%.
Кибуцниците са хората, които в действителност са заченали актуален Израел след първите имиграционни талази от 20 в., провокирани от ционизма и зова за завръщане към Обетованата земя и за основаване на Национален дом за еврейския народ.
Първият кибуц е учреден през 1909 година След 1948 година, когато е оповестено основаването на страната Израел, кибуците стават главните опорни точки за градеж и отбрана на новата страна.
Това са единствените общности в света, които в действителност са постигнали, най-малко за няколко десетилетия, комунизма с чистите му правила, неопорочени от държавните структури и началства: всичко е общо и „ на всекиго съгласно потребностите, от всекиго съгласно опциите “. Разликата е основна от социализма, прочут в някогашния социалистически блок, защото кибуците са построени на непринуден принцип.
Сега те от ден на ден минават към получастна благосъстоятелност, тъй като не се усеща нужда да се продължава с предходния метод на живот, който е бил напълно прагматично насочен към нуждата общественост да оцелява плътно.
История
Младежите, пристигнали в Ерец Израел с втората алия (1904 – 1914), са били въодушевени от идеала както за национално възобновление на еврейския народ в неговата историческа татковина, по този начин и от обществените хрумвания, съчетали в себе си концепциите на европейския социализъм със социално-етическите идеали на библейските пророци.
Осъществяването на тези желания (които по това време се проповядвали от Ф. Опенхаймер, Н. Сиркин и др.) им се коствало просто и поради това, че в Палестина от интервала на турското ръководство към момента не е било основано общество, тъй че новото общество можело да се строи на основата на репатриантската идеология. Тази идеология изпитва мощното въздействие на възгледите на А. Гордън, който вижда в продуктивния селскостопански труд залог за възраждането на еврейския народ.
Само че липсват аграрни сектори за реализирането на тези хрумвания. Климатът е тежък, няма средства, турската администрация и съседите-араби са враждебно настроени, а служителите на барон Ротшилд са недоброжелателни.
За да се преодолеят всички тези компликации би трябвало да се сътвори нов метод на живот, а за осъществяване на идеологическите задания – радикално да се промени структурата на стопанската система. Кибуцът, учреден на правилото на груповото владеене на имуществото и средствата за произвеждане, равенството в работа, ползване и обществени услуги и отхвърли от наемен труд, е идеалният отговор на икономическите и политически компликации, а и на идеологическите потребности на заселниците, чиито основни изразители стават И. Трумпелдор и Маня Шохат.
Първото селскостопанско населено място на групов принцип е кибуцът Дегания, основан през 1909 година Към края на Първата международна война в страната има към този момент 80 селскостопански комуни, във всяка от които по към 250 – 300 души.
С установяването на Британски мандат в Палестина (1920) и началото на 3-та алия кибуцното придвижване стартира да се развива интензивно. Многото халуцим, идващи от Русия и Полша, се включват в съществуващите и основават нови селскостопански и работен комуни, най-голямата от които е Гдуд ха-авода. Наред с дребните при започване на 1920-те години са учредени и огромни комуни: Бет-Алфа, Гева (1921), Дегания-Бет (1920), Кириат Анавим, Тел-Йосеф (1921), Хефци-Ба (1922), Ейн-Харод, Ягур и други През годините на английското ръководство в Ерец Израел броят на кибуците доближава 176, а популацията им по време на мандата е към 47 000 души.
От 1948 година основаването на нови кибуци забавя ход. Основният човешки запас за кибуците – членовете на халуцианските придвижвания в Европа, е погубен през Втората международна война. Вълната от репатрианти, заляла Израел през 1948 година, е формирана главно от азиатски и африкански евреи, както и европейски евреи, оживели след Холокоста, които не желаят да живеят в комуни, а предпочитат мошавите.
И въпреки всичко броят на кибуците продължава да пораства с помощта на младежката алия от Европа и Америка, а също и израелската юноша. Според израелските статистики през 1983 година има към този момент 267 кибуца, в които живеят към 116 хиляди души – 67 хиляди трудоспособни членове и 47 хиляди деца и старци. Тогава това са към 3% от еврейското население на Израел.
Многобройните кибуци из цялата страна преди и след основаването на страната Израел изиграват значима роля при решаването на една от основните задания на ционизма – основаването на класа от еврейски земеделци, които да обезпечават на еврейското население нужните селскостопански артикули. За релативно къс интервал от време новите заселници, единствено част от които се образоват в специфични ферми (хавот хахшара), проведени още в чужбина, основават в Израел високопродуктивно селско стопанство, което не отстъпва на това в развитите страни с многовековни обичаи.
Тези селища се основават с извънредно скромните средства на Световната ционистка организация. През първите години заселниците би трябвало да живеят в палатки или бараки и да се хранят нищожно. Тежките условия на живот се допълват от заболяванията, най-вече маларията. На доста места има заплаха от въоръжени набези на араби. Сплотеността в кибуците, целеустремеността на техните членове, планирането на активността им оказват помощ за превъзмогването на тези компликации.
Когато в резултат на арабските протести (1936 – 1939) и наложените от английската администрация ограничавания в закупуването на земя се постанова за малко време да се основат доста селища в региони, в които до тогава не е имало еврейско население, кибуцното придвижване е най-активно при строенето на пунктове от вида „ хома у мигдал “ (стена и кула). Между 1936 и 1947 година са основани 118 селища, способни да се пазят сами.
Всички възрастни членове на кибуците са на въоръжение в отрядите на Хагана от самото ѝ пораждане. Кибуците служат за нейни бази, а също и убежища за незаконни репатрианти. Части на Палмах са разквартировани в кибуците, където се упражняват и работят като защита, както и оказват помощ в селскостопанската работа.
След оповестяването на страната Израел по границите и стратегическите пунктове са основани кибуци, които стават предни постове за защитата на страната и затруднение за проникващи терористи. Голям брой кибуцни членове са в командния състав на Армията за отбрана на Израел.
Какво съставляват тези места комуни?
Кибуц (на иврит: קִבּוּץ; в началото קְבוּצָה, квуца – група) е селскостопанска комуна в Израел, с общо имущество и тъждество в труда и потреблението.
Понастоящем съществуват към 270 такива селища, жителите на всяко едно от които не надвишават 1700 души. В последните десетилетия броят на живеещите в кибуци понижава. При основаването на страната Израел към 8 % от израелците са били членове на кибуци, през днешния ден броят им е към 3%.
Кибуцниците са хората, които в действителност са заченали актуален Израел след първите имиграционни талази от 20 в., провокирани от ционизма и зова за завръщане към Обетованата земя и за основаване на Национален дом за еврейския народ.
Първият кибуц е учреден през 1909 година След 1948 година, когато е оповестено основаването на страната Израел, кибуците стават главните опорни точки за градеж и отбрана на новата страна.
Това са единствените общности в света, които в действителност са постигнали, най-малко за няколко десетилетия, комунизма с чистите му правила, неопорочени от държавните структури и началства: всичко е общо и „ на всекиго съгласно потребностите, от всекиго съгласно опциите “. Разликата е основна от социализма, прочут в някогашния социалистически блок, защото кибуците са построени на непринуден принцип.
Сега те от ден на ден минават към получастна благосъстоятелност, тъй като не се усеща нужда да се продължава с предходния метод на живот, който е бил напълно прагматично насочен към нуждата общественост да оцелява плътно.
История
Младежите, пристигнали в Ерец Израел с втората алия (1904 – 1914), са били въодушевени от идеала както за национално възобновление на еврейския народ в неговата историческа татковина, по този начин и от обществените хрумвания, съчетали в себе си концепциите на европейския социализъм със социално-етическите идеали на библейските пророци.
Осъществяването на тези желания (които по това време се проповядвали от Ф. Опенхаймер, Н. Сиркин и др.) им се коствало просто и поради това, че в Палестина от интервала на турското ръководство към момента не е било основано общество, тъй че новото общество можело да се строи на основата на репатриантската идеология. Тази идеология изпитва мощното въздействие на възгледите на А. Гордън, който вижда в продуктивния селскостопански труд залог за възраждането на еврейския народ.
Само че липсват аграрни сектори за реализирането на тези хрумвания. Климатът е тежък, няма средства, турската администрация и съседите-араби са враждебно настроени, а служителите на барон Ротшилд са недоброжелателни.
За да се преодолеят всички тези компликации би трябвало да се сътвори нов метод на живот, а за осъществяване на идеологическите задания – радикално да се промени структурата на стопанската система. Кибуцът, учреден на правилото на груповото владеене на имуществото и средствата за произвеждане, равенството в работа, ползване и обществени услуги и отхвърли от наемен труд, е идеалният отговор на икономическите и политически компликации, а и на идеологическите потребности на заселниците, чиито основни изразители стават И. Трумпелдор и Маня Шохат.
Първото селскостопанско населено място на групов принцип е кибуцът Дегания, основан през 1909 година Към края на Първата международна война в страната има към този момент 80 селскостопански комуни, във всяка от които по към 250 – 300 души.
С установяването на Британски мандат в Палестина (1920) и началото на 3-та алия кибуцното придвижване стартира да се развива интензивно. Многото халуцим, идващи от Русия и Полша, се включват в съществуващите и основават нови селскостопански и работен комуни, най-голямата от които е Гдуд ха-авода. Наред с дребните при започване на 1920-те години са учредени и огромни комуни: Бет-Алфа, Гева (1921), Дегания-Бет (1920), Кириат Анавим, Тел-Йосеф (1921), Хефци-Ба (1922), Ейн-Харод, Ягур и други През годините на английското ръководство в Ерец Израел броят на кибуците доближава 176, а популацията им по време на мандата е към 47 000 души.
От 1948 година основаването на нови кибуци забавя ход. Основният човешки запас за кибуците – членовете на халуцианските придвижвания в Европа, е погубен през Втората международна война. Вълната от репатрианти, заляла Израел през 1948 година, е формирана главно от азиатски и африкански евреи, както и европейски евреи, оживели след Холокоста, които не желаят да живеят в комуни, а предпочитат мошавите.
И въпреки всичко броят на кибуците продължава да пораства с помощта на младежката алия от Европа и Америка, а също и израелската юноша. Според израелските статистики през 1983 година има към този момент 267 кибуца, в които живеят към 116 хиляди души – 67 хиляди трудоспособни членове и 47 хиляди деца и старци. Тогава това са към 3% от еврейското население на Израел.
Многобройните кибуци из цялата страна преди и след основаването на страната Израел изиграват значима роля при решаването на една от основните задания на ционизма – основаването на класа от еврейски земеделци, които да обезпечават на еврейското население нужните селскостопански артикули. За релативно къс интервал от време новите заселници, единствено част от които се образоват в специфични ферми (хавот хахшара), проведени още в чужбина, основават в Израел високопродуктивно селско стопанство, което не отстъпва на това в развитите страни с многовековни обичаи.
Тези селища се основават с извънредно скромните средства на Световната ционистка организация. През първите години заселниците би трябвало да живеят в палатки или бараки и да се хранят нищожно. Тежките условия на живот се допълват от заболяванията, най-вече маларията. На доста места има заплаха от въоръжени набези на араби. Сплотеността в кибуците, целеустремеността на техните членове, планирането на активността им оказват помощ за превъзмогването на тези компликации.
Когато в резултат на арабските протести (1936 – 1939) и наложените от английската администрация ограничавания в закупуването на земя се постанова за малко време да се основат доста селища в региони, в които до тогава не е имало еврейско население, кибуцното придвижване е най-активно при строенето на пунктове от вида „ хома у мигдал “ (стена и кула). Между 1936 и 1947 година са основани 118 селища, способни да се пазят сами.
Всички възрастни членове на кибуците са на въоръжение в отрядите на Хагана от самото ѝ пораждане. Кибуците служат за нейни бази, а също и убежища за незаконни репатрианти. Части на Палмах са разквартировани в кибуците, където се упражняват и работят като защита, както и оказват помощ в селскостопанската работа.
След оповестяването на страната Израел по границите и стратегическите пунктове са основани кибуци, които стават предни постове за защитата на страната и затруднение за проникващи терористи. Голям брой кибуцни членове са в командния състав на Армията за отбрана на Израел.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ