&format=webp)
Израел трябва да изпълни обещанията си: Европейските опасения около плана на Тръмп за Газа
Израел не би трябвало да разчита, че европейските водачи бързо ще не помнят гибелта на десетки хиляди палестинци в Газа, даже в случай че мирното съглашение на Доналд Тръмп успее да постави завършек на войната.
Това е откровеното мнение на дипломати, политици и чиновници в Брюксел, Лондон и други европейски столици, които са уверени, че напъните им да окажат напън върху Тел Авив за преустановяване на огъня са дали резултат, само че би трябвало да продължат.
Две години след началото на спора мнозина са облекчени, че израелските заложници са освободени и че се появява действителна вяра за мир. Но, както споделят пред POLITICO, част от основните детайли в проекта на американския президент будят подозрение. По думите им е прекомерно рано да се понижава дипломатическият напън върху израелското държавно управление – не на последно място тъй като европейската общност към момента не е подготвена просто да продължи напред.
Разрушението на Газа и гибелта на над 60 000 палестинци изискват отчетност, правдивост и добре финансиран проект за възобновяване, обявиха европейски дипломати, откакто в Египет беше подписано съглашение за преустановяване на войната.
„ Натискът ни към момента е значим “, разяснява чиновник на Европейски Съюз. „ Ако желаеме да премахнем целия напън, тогава Израел би трябвало да извърши обещанията си. “
През последните две години войната в Газа раздели европейското общество, както и политиците на най-високо ниво в Европейския съюз. С утежняването на филантропичната рецесия в линията пропалестински митинги обгърнаха европейските градове, а антисемитските офанзиви против синагоги и други еврейски обекти се усилиха.
С течение на времето водачите на блока изгубиха самообладание и упрекнаха държавното управление на израелския министър председател Бенямин Нетаняху, че е основало „ изкуствена гладна рецесия “ в Газа под претекста на битката с „ Хамас “.
Френският президент Еманюел Макрон оглави самодейността за признание на страната Палестина на специфична конференция на Организация на обединените нации предишния месец, засилвайки интернационалния напън върху Израел да приключи офанзивите си и да разреши доставката на филантропична помощ.
Европейската комисия предложи серия от наказания и ограничавания, ориентирани към комерсиалните и институционални връзки с Израел. Но 27-те страни членки не съумяха да реализират единодушие за използването им, макар че проектите остават в действие.
Разногласията сред европейските столици евентуално ще продължат, до момента в който Европейски Съюз разисква дали да се откаже от опасността за наказания или да я употребява като инструмент за въздействие върху Тел Авив.
Възможност за ново начало
Предложеното от американската администрация съглашение за мир отвори опция за ново начало в връзките сред Израел и Европа. Тази седмица новият дипломат на Израел в Европейски Съюз съобщи пред POLITICO, че Европейски Съюз би трябвало да анулира всичките си закани за наказания и да възвърне цялостното двустранно съдействие, защото примирието значи, че няма причина рестриктивните мерки да останат в действие.
На въпрос дали Брюксел споделя тази позиция, говорителка на Европейската комисия отговори внимателно. В понеделник тя означи пред публицисти, че смяната в обстановката на място може да докара до преразглеждане на към този момент наложените ограничения против Израел, само че не преди срещата на министрите от страните членки идната седмица.„ Все още не сме стигнали до такава степен. “
Еврокомисарят по филантропичната помощ Хаджа Лахбиб също прикани за сдържаност. В обява в X (бивш Twitter) тя назова освобождението на израелските заложници „ единствено първа стъпка “, като акцентира: „ Помощта би трябвало незабавно да доближи до палестинците в Газа, а идната мирна среща на върха в Египет би трябвало да докара до трайни политически решения. “
Лидерите на Европейски Съюз ще се съберат в Брюксел на 23 октомври, само че в дневния ред към този момент не попада разискване на смяна в метода на блока към Израел.
Дипломати настояват, че европейският напън върху Израел е имал значение, изключително напъните на Макрон за признание на страната Палестина, и че не желаят да се откажат от това въздействие. „ Без да желая да пресилвам, мисля, че европейските старания са били част от механизма, който е довел до този резултат “, настоя един европейски посланик.
Облекчаването на натиска върху Тел Авив ще зависи главно от това дали палестинците ще получат нужната им филантропична помощ.„ Всичко зависи от това дали доставките най-сетне ще стигнат до хората в Газа “, заключи посланик от европейска страна. „ Ако това се случи, Комисията ще отдръпна предлагането си. “
Справедливост и отговорност
Докато Тръмп и Нетаняху си разменяха взаимни поздравления в Израел в понеделник, някои чиновници в Брюксел следиха сцената с възприятие на паника. В един миг американският президент даже предложи неговия сътрудник да бъде опрощение по отношение на обвиняванията в корупция, с които се сблъсква в родината си – ход, който способства за чувството, че Тръмп желае да гледа напред, а не обратно.
Цитираният нагоре чиновник акцентира, че Израел би трябвало да бъде държан виновен за стореното в анклава, които някои дефинират като геноцид. „ Много значимо в мирния развой е да бъде възобновена справедливостта и да бъде поета отговорност. Нека не забравяме, че 60 000 почтени хора са били убити, а линията е разрушена. ”
В разгара на филантропичната злополука Германия наложи възбрана за експорт на оръжия за Израел, които могат да бъдат употребявани в Газа. Сега немските министри обмислят дали обстановката разрешава тези ограничавания да бъдат отчасти анулирани.
В Париж, където държавното управление се сблъсква с вътрешна политическа неустойчивост, позицията остава твърда. „ Трябва да запазим опасността от наказания и ясно да сложим условия за тяхното анулиране. Всичко, което Нетаняху е направил до момента, е резултат от напън. Не е моментът той да отслабва “, съобщи някогашен френски посланик. „ Това би било прекомерно преждевременно. “
Подобно мнение изрази и народен представител от ръководещата Лейбъристка партия във Англия: „ Имам мощното чувство, че натискът върху Израел ще остане нужен още дълго време. “
Ролята на Европа
Европейските представители упорстват да имат дейна роля в следвоенния развой, като желаят място в препоръчаната от Доналд Тръмп „ миротворческа комисия “, която би трябвало да следи ръководството на Газа. В понеделник Тръмп не даде детайлности за състава на съвета и насочи въпросите към своя делегат Стив Уиткоф, който означи, че „ има доста претенденти “.
В Брюксел обаче одобряват концепцията с прочут песимизъм. В неофициални диалози дипломати допускат, че новият орган може да се трансформира по-скоро във опция за западни строителни компании да печелят от възобновяване на Газа, в сравнение с в действителен механизъм за стабилизация, написа POLITICO.
Разходите по възобновяване се пресмятат на над 50 милиарда $. Европейският съюз е главен донор на палестинската територия, а неговата финансова поддръжка ще бъде решаваща за следвоенните старания. Но европейските водачи акцентират, че желаят не просто да финансират, а и да вземат участие във вземането на решения.
Високопоставен английски чиновник изрази известна паника: „ Нашият проблем е, че Съединени американски щати ще желаят да управляват процеса. Как тогава Англия може да вземе присъединяване? “
За страдание, неспособността на Европейски Съюз до момента да се споразумее за налагането на наказания против Израел наподобява е отслабила позициите му в района. Според посланик от страна от Персийския залив блокът е „ отсъствал “ по време на рецесията.
Същевременно европейските водачи са наясно, че не могат да си разрешат да наподобяват безсилни или пасивни, тъй като политиката към Близкия изток към този момент се трансформира във въпрос от изключително значение за гласоподавателите. Терористичната офанзива против синагога в Манчестър по-рано този месец подсети какъв брой надълбоко войната в Газа е разделила обществото в Обединеното кралство. В цяла Европа десетки хиляди стачкуващи излизат по улиците в поддръжка на палестинците.
„ Политиката на Близкия изток ще бъде част от националните избори “, безапелационен е представител на Европейски Съюз. „ Тя е извънредно поляризираща. Така че, в случай че Европа не играе позитивна роля, сама ще заплати цената. “
Младите генерации, които към този момент имат право на глас, са израснали, гледайки ужасите на войната на своите смарт телефони. „ Ето за какво, в случай че няма правдивост и отговорност, не знам какво ще се случи освен в Близкия изток, само че и в Европа “, добави представителят. „ Това не е краят. Това е началото. “
Това е откровеното мнение на дипломати, политици и чиновници в Брюксел, Лондон и други европейски столици, които са уверени, че напъните им да окажат напън върху Тел Авив за преустановяване на огъня са дали резултат, само че би трябвало да продължат.
Две години след началото на спора мнозина са облекчени, че израелските заложници са освободени и че се появява действителна вяра за мир. Но, както споделят пред POLITICO, част от основните детайли в проекта на американския президент будят подозрение. По думите им е прекомерно рано да се понижава дипломатическият напън върху израелското държавно управление – не на последно място тъй като европейската общност към момента не е подготвена просто да продължи напред.
Разрушението на Газа и гибелта на над 60 000 палестинци изискват отчетност, правдивост и добре финансиран проект за възобновяване, обявиха европейски дипломати, откакто в Египет беше подписано съглашение за преустановяване на войната.
„ Натискът ни към момента е значим “, разяснява чиновник на Европейски Съюз. „ Ако желаеме да премахнем целия напън, тогава Израел би трябвало да извърши обещанията си. “
През последните две години войната в Газа раздели европейското общество, както и политиците на най-високо ниво в Европейския съюз. С утежняването на филантропичната рецесия в линията пропалестински митинги обгърнаха европейските градове, а антисемитските офанзиви против синагоги и други еврейски обекти се усилиха.
С течение на времето водачите на блока изгубиха самообладание и упрекнаха държавното управление на израелския министър председател Бенямин Нетаняху, че е основало „ изкуствена гладна рецесия “ в Газа под претекста на битката с „ Хамас “.
Френският президент Еманюел Макрон оглави самодейността за признание на страната Палестина на специфична конференция на Организация на обединените нации предишния месец, засилвайки интернационалния напън върху Израел да приключи офанзивите си и да разреши доставката на филантропична помощ.
Европейската комисия предложи серия от наказания и ограничавания, ориентирани към комерсиалните и институционални връзки с Израел. Но 27-те страни членки не съумяха да реализират единодушие за използването им, макар че проектите остават в действие.
Разногласията сред европейските столици евентуално ще продължат, до момента в който Европейски Съюз разисква дали да се откаже от опасността за наказания или да я употребява като инструмент за въздействие върху Тел Авив.
Възможност за ново начало
Предложеното от американската администрация съглашение за мир отвори опция за ново начало в връзките сред Израел и Европа. Тази седмица новият дипломат на Израел в Европейски Съюз съобщи пред POLITICO, че Европейски Съюз би трябвало да анулира всичките си закани за наказания и да възвърне цялостното двустранно съдействие, защото примирието значи, че няма причина рестриктивните мерки да останат в действие.
На въпрос дали Брюксел споделя тази позиция, говорителка на Европейската комисия отговори внимателно. В понеделник тя означи пред публицисти, че смяната в обстановката на място може да докара до преразглеждане на към този момент наложените ограничения против Израел, само че не преди срещата на министрите от страните членки идната седмица.„ Все още не сме стигнали до такава степен. “
Еврокомисарят по филантропичната помощ Хаджа Лахбиб също прикани за сдържаност. В обява в X (бивш Twitter) тя назова освобождението на израелските заложници „ единствено първа стъпка “, като акцентира: „ Помощта би трябвало незабавно да доближи до палестинците в Газа, а идната мирна среща на върха в Египет би трябвало да докара до трайни политически решения. “
Лидерите на Европейски Съюз ще се съберат в Брюксел на 23 октомври, само че в дневния ред към този момент не попада разискване на смяна в метода на блока към Израел.
Дипломати настояват, че европейският напън върху Израел е имал значение, изключително напъните на Макрон за признание на страната Палестина, и че не желаят да се откажат от това въздействие. „ Без да желая да пресилвам, мисля, че европейските старания са били част от механизма, който е довел до този резултат “, настоя един европейски посланик.
Облекчаването на натиска върху Тел Авив ще зависи главно от това дали палестинците ще получат нужната им филантропична помощ.„ Всичко зависи от това дали доставките най-сетне ще стигнат до хората в Газа “, заключи посланик от европейска страна. „ Ако това се случи, Комисията ще отдръпна предлагането си. “
Справедливост и отговорност
Докато Тръмп и Нетаняху си разменяха взаимни поздравления в Израел в понеделник, някои чиновници в Брюксел следиха сцената с възприятие на паника. В един миг американският президент даже предложи неговия сътрудник да бъде опрощение по отношение на обвиняванията в корупция, с които се сблъсква в родината си – ход, който способства за чувството, че Тръмп желае да гледа напред, а не обратно.
Цитираният нагоре чиновник акцентира, че Израел би трябвало да бъде държан виновен за стореното в анклава, които някои дефинират като геноцид. „ Много значимо в мирния развой е да бъде възобновена справедливостта и да бъде поета отговорност. Нека не забравяме, че 60 000 почтени хора са били убити, а линията е разрушена. ”
В разгара на филантропичната злополука Германия наложи възбрана за експорт на оръжия за Израел, които могат да бъдат употребявани в Газа. Сега немските министри обмислят дали обстановката разрешава тези ограничавания да бъдат отчасти анулирани.
В Париж, където държавното управление се сблъсква с вътрешна политическа неустойчивост, позицията остава твърда. „ Трябва да запазим опасността от наказания и ясно да сложим условия за тяхното анулиране. Всичко, което Нетаняху е направил до момента, е резултат от напън. Не е моментът той да отслабва “, съобщи някогашен френски посланик. „ Това би било прекомерно преждевременно. “
Подобно мнение изрази и народен представител от ръководещата Лейбъристка партия във Англия: „ Имам мощното чувство, че натискът върху Израел ще остане нужен още дълго време. “
Ролята на Европа
Европейските представители упорстват да имат дейна роля в следвоенния развой, като желаят място в препоръчаната от Доналд Тръмп „ миротворческа комисия “, която би трябвало да следи ръководството на Газа. В понеделник Тръмп не даде детайлности за състава на съвета и насочи въпросите към своя делегат Стив Уиткоф, който означи, че „ има доста претенденти “.
В Брюксел обаче одобряват концепцията с прочут песимизъм. В неофициални диалози дипломати допускат, че новият орган може да се трансформира по-скоро във опция за западни строителни компании да печелят от възобновяване на Газа, в сравнение с в действителен механизъм за стабилизация, написа POLITICO.
Разходите по възобновяване се пресмятат на над 50 милиарда $. Европейският съюз е главен донор на палестинската територия, а неговата финансова поддръжка ще бъде решаваща за следвоенните старания. Но европейските водачи акцентират, че желаят не просто да финансират, а и да вземат участие във вземането на решения.
Високопоставен английски чиновник изрази известна паника: „ Нашият проблем е, че Съединени американски щати ще желаят да управляват процеса. Как тогава Англия може да вземе присъединяване? “
За страдание, неспособността на Европейски Съюз до момента да се споразумее за налагането на наказания против Израел наподобява е отслабила позициите му в района. Според посланик от страна от Персийския залив блокът е „ отсъствал “ по време на рецесията.
Същевременно европейските водачи са наясно, че не могат да си разрешат да наподобяват безсилни или пасивни, тъй като политиката към Близкия изток към този момент се трансформира във въпрос от изключително значение за гласоподавателите. Терористичната офанзива против синагога в Манчестър по-рано този месец подсети какъв брой надълбоко войната в Газа е разделила обществото в Обединеното кралство. В цяла Европа десетки хиляди стачкуващи излизат по улиците в поддръжка на палестинците.
„ Политиката на Близкия изток ще бъде част от националните избори “, безапелационен е представител на Европейски Съюз. „ Тя е извънредно поляризираща. Така че, в случай че Европа не играе позитивна роля, сама ще заплати цената. “
Младите генерации, които към този момент имат право на глас, са израснали, гледайки ужасите на войната на своите смарт телефони. „ Ето за какво, в случай че няма правдивост и отговорност, не знам какво ще се случи освен в Близкия изток, само че и в Европа “, добави представителят. „ Това не е краят. Това е началото. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ