Израел е преживял много войни. И всеки път е излизал

Израел е претърпял доста войни. И всякога е излизал от тях по-силен и политически, и стопански. От месец страната води следващата си война. Врагът е добре прочут - ислямистите от " Хамас ", само че нещата в този момент наподобяват по-различни от преходните спорове със същия съперник. И анализатори, не без съображение, предизвестяват, че този път излизането от обстановката може да се окаже надалеч по-трудно и мъчително, написа Българска телеграфна агенция.

По подигравка на ориста (а и на историята) спорът се отприщи (може би не напълно случайно), тъкмо когато израелският министър председател Бенямин Нетаняху съвсем тържествено разгласи, че в Близкия изток настава " нова епоха на мир и благополучие ". Думите му, представени от Асошиейтед прес, са отзвук на подобряването на връзките на Израел с доста арабски и мюсюлмански страни и установяването на дипломатически връзки с някои от тях, като Мароко, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Судан.

Върхът на този развой трябваше да бъде установяването на дипломатически връзки с водача на арабския свят - Саудитска Арабия. Анализатори даже твърдяха, базирайки се на наназовани източници от така наречен " тиха дипломация ", че това може да случи още през първата половина на 2024 година

Но " Хамас " се погрижи да постави кръст (полумесец?) на тези старания и в същото време да " ускори " една просперираща стопанска система по нанадолнището. Уви, с цената на живота на хиляди изцяло почтени хора и от двете страни.

Конфликтът удари стопанската система на Израел безусловно от първия ден. Хиляди бизнеси бяха принудени да затворят или да лимитират активността си, откакто над 300 000 годни да носят оръжие мъже бяха свикани под знамената. Над 250 000 души бяха принудени да изоставен домовете си, защото те попадаха под непосредствена опасност от ракетните удари на " Хамас ", а след това и на съдружниците им от " Хизбула " и " Ислямски джихад ".

Ресторанти и магазини се изпразниха, десетки самолетни компании прекратиха полетите си до и от Израел, туристическите компании анулираха пътуванията до Светите земи, едно от главните израелски залежи на природен газ - " Тамар ", спря работа от съображения за сигурност.

Израелската стопанска система възлиза на близо 500 милиарда $ и е измежду най-големите и добре развити в района на Близкия изток. Тя се радва на невисок държавен дълг, бюджетен остатък и валутни запаси от близо 200 милиарда $. По непотвърдени калкулации обаче войната коства на бюджета 100 милиона $ всеки ден.

Израел е прочут като " страната на стартъпите ", най-много високотехнологичните, които всяка година притеглят рекордни вложения. Само пред 2021 година те са достигнали рекордните 27 милиарда $, само че през предходната са се свили съвсем на половина, а през първите месеци на актуалната спадът е с още 68 на 100, сочат данни на израелския Институт за развиване на стартъпите. За това отрицателно развиване се " погрижи " съвсем еднолично министър председателят Нетаняху, пробвайки се да наложи много противоречива правосъдна промяна, отблъснала доста вложители.

Подобно развиване наподобява прекомерно плашещо в вероятност, защото високотехнологичните артикули, зад които стоят най-много започващи компании, съставляват 48 на 100 от износа на Израел. Свиването им неизбежно ще нанесе тежък удар на стопанската система като цяло.

Висш чиновник на " Майкрософт Израел " (Microsoft Israel) в сряда изрази съществени опасения за развиването на високотехнологичния бранш и предизвести, че в случай че войната с " Хамас " се проточи и задълбочи, мултинационалните компании могат да прекратят задълго активността си в Израел. Томер Симон, началник на изследователската активност на на " Майкрософт Израел " е изпратил това предизвестие в писмо до ръководителя на израелския Национален съвет по сигурността Цахи Ханегби, само че по този начин и не е получил отговор, след което се е принудил да го популяризира в медиите.

Правителството тихомълком признава съществуването на проблем, като показва, че към 15 на 100 от работещите във високотехнологичния бранш са мобилизирани и са на фронта. Немалко от тях може в никакъв случай да не се върнат по работните си места.

Израелската Служба по нововъведенията направи още в самото начало на войната стрес тест на локалните стартъпи и откри, че забавянето в набирането на капитал, съчетано със свикването на прекалено много резервисти " изправя доста високотехнологични компании пред съществени провокации ", показва нейният основен изпълнителен шеф Дрор Бин, представен от АП. " Има компании, на които може напълно скоро да се наложи да затворят порти ", предизвестява Бин.

Управителят на централната банка на страната Амир Ярон побърза да успокои страховете и характеризира стопанската система на страната като " здрава и постоянна ". " Израелската стопанска система знае по какъв начин да излиза от сложни интервали и бързо да се връща към напредък и разцвет. Не се колебая, че и в този момент ще се случи същото ", съобщи той на конференция по-рано тази седмица. Централната банка към този момент отпусна 30 милиарда $ в поддръжка на шекела, чиято стойност през последните четири седмици съвсем непрекъснато спада и към този момент доближи 14-годишно дъно.

Увереността на Ярон има известни исторически учредения. Според калкулации на централната банка войната в Газа през 2014 година е предизвикала спад на Брутният вътрешен продукт от едвам 0,4 на 100, а спорът с Ливан през 2006 година - от 0,5 на 100, показва проф. Михел Щравчински, икономист от Еврейския университет в Йерусалим и някогашен шеф на дирекцията за изследвания към централната банка.

В опит да се " застрахова " централната банка към този момент понижи прогнозата си за икономическия напредък на страната за 2023 година до 2,3 на 100 от предходните 3 на 100 и до 2,8 на 100 за 2024 година по отношение на предходните 3 на 100. Банката предвижда също така, че бюджетният недостиг за актуалната година ще възлезе на 2,3 на 100, а за идната ще се повиши до 3,5 на 100, освен това единствено в случай че спорът не излезе от сегашните си граници. Предишната прогноза предвиждаше бюджетен остатък за актуалната година.

Рейтинговите организации " Фич " (Fitch Ratings), " Мудис " (Moody's Investors Service) и " Стандарт енд Пуърс " (S&P) предизвестиха, че ескалация на спора ще докара до намаляването на кредитния рейтинг на страната.

Предусещайки надвесването над пропастта, 300 водещи израелски икономисти приканиха преди дни в намерено писмо премиера Нетаняху и финансовия министър Безалел Смотрич да " се вразумят " и да пренасочат държавни средства от някои " несъществени браншове " към директно справяне с последствията от войната, подкрепяне на потърпевшите и възобновяване на стопанската система, показва Ройтерс.

В документа те акцентират, че разноските за войната могат да доближат десетки милиони шекели, което би сринало стопанската система на страната.

Смотрич се задоволи единствено да каже, че държавното управление ще " похарчи толкоз, колкото е належащо ", което единствено вся спомагателен ужас. Още повече, че плануваните за разпределяне средства включват 9 милиарда шекела (2,2 милиарда долара) за ултраортодоксални и крайнодесни про-заселнически партии с единствената цел да бъде извоювана поддръжката им за ръководещата коалиция.

Тези средства наподобяват извънредно несъответстващи тъкмо в този момент, защото част от тях са планувани за насърчаването на ултраортодоксалните поданици на Израел да... не се причисляват към работната мощ, показва Ройтерс.

Икономистите, измежду които са някогашният шеф на централната банка Якоб Френкел, някогашният консултант на Нетаняху Евгений Кандел и икономическият консултант към една от най-големите израелски търговски банки " Апоалим " (Bank Hapoalim), настояват, че козметични промени в настоящия бюджет няма да покрия потребностите за воденето на войната и подпомагането на потърпевшите.

" Правителството би трябвало да огледа провокациите в очите колкото се може по-скоро и да се опита да възвърне доверието у жителите, че е в положение да се оправи. Основна и нужна стъпка е незабавното прекъсване на финансирането на всевъзможни действия, които не са от значително значение за войната и възобновяване на стопанската система, и преди всичко така наречен " съдружни фондове ", се показва в писмото, забелязано от Ройтерс.

Финансовото министерство показа проект на стойност 1 милиард $ под формата на грантове за бизнесите, потърпевши от войната, само че критиците настояват, че това надалеч не е задоволително.

Израел, несъмнено, може да разчита на поддръжката на Съединени американски щати. Администрацията на президента Джо Байдън изиска от Конгреса да утвърди 14 милиарда $ изключителна помощ за еврейската страна, само че множеството от тези средства ще отидат директно за военни цели.

Ситуацията към този момент към момента е под надзор, въпреки и Израел да е заставен да води война, въпреки всичко с по-нисък интензитет, на три фронта - и в Западния бряг, и против " Хизбула край границата с Ливан. Евентуалното разгръщане на спора, знаци за което не липсват - висшият водач на Иран аятолах Али Хаменей прикани мюсюлманските страни да спрат износа на нефт и хранителни артикули за Израел, държавното управление на Боливия скъса дипломатическите си връзки със страната, а Бахрейн отзова посланика си и разгласи, че прекъсва икономическите връзки - може да докара до непредвидими последствия с световно отражение.