Въвеждат нов стандарт - от април ще ядем хляб без боя
Изработен е поради учебни заведения и детски градини
Няма заплаха за хлебния баланс на страната, споделят от браншовия съюз
Нов стандарт планува самун да се прави единствено от брашно без генномодифицирана пшеница, без консерванти или оцветители.
Така ще се подсигурява, че потребителите няма да купуват оцветен самун, каквито практики се срещат, тъй като няма задоволително ръжено брашно да вземем за пример.
Новите стандарти обогатяват асортимента на съществуващите, които са под логото “България ”, споделя ръководителят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева.
Тези стандарти са за типове брашно като пшенично пълнозърнесто, ръжено и съответните типове самун, които се вършат от тях. Те допълват листата на досегашните артикули по одобрен стандарт “България ” - бял самун, “Добруджа ”, стандартизиран.
Нови стандарти ще подсигуряват на потребителите, че купуват първокачествен самун, изработен от български първични материали, без неразрешени стабилизатори или оцветители.
Не се позволява в състава на продуктите
да се влагат
консерванти и
други добавки,
с изключение на аскорбинова и оцетна киселина, както и емулгатор и ензими, и то единствено при софтуерна нужда. Брашната се създават от българска пшеница и българска ръж, неподложени на генетична трансформация, а хлябовете се подготвят от брашно по одобрен стандарт “България ”, създадено в български мелнични предприятия, споделиха специалисти от Българската организация по сигурност на храните пред “24 часа ”.
“С въвеждането на новите стандарти се цели на потребителя да се оферират обичайни за българската софра хлябове и брашна, от български първични материали, приготвяни в предишното и желани със своите високи вкусови качества ”, обясниха специалистите.
Отличителното за типовете самун и брашно по одобрен стандарт “България ” е, че те са създадени в сходство с европейските регламенти и в същото време са спазени българските обичаи, прибавиха от БАБХ.
Марияна Кукушева напомни, че въвеждането на стандартите се случи през 2011 година по самодейност на страната. Целта е да се подсигурява качеството на суровините и проследимостта на производството на самун.
Този, изработен по одобрен стандарт “България ”, е обект на засилен надзор - от производителя, от БАБХ и от браншовите организации, изяснява Кукушева.
Стандартите са заложени, защото би трябвало доставчиците на артикули в детски градини и учебни заведения да оферират на най-малките храни единствено по стандарт. Именно с цел да се подсигурява качеството на храната за децата, министерството на опазването на здравето вписва в разпоредба пълнозърнестия, ръжено-пшеничния самун и ръжен като здравословни.
“Затова гамата на хлябовете по стандарт бе увеличена. Интересът на потребителите обаче е голям. Затова ние чакаме, че през април най-късно тези хлябове по стандарт ще се появят и в комерсиалната мрежа ”, споделя Кукушева.
Според нея не може да се каже, че артикули, които не са по стандарта, не са потребни, само че единствено тези производители, които следват напътствията, подлежат на всекидневен надзор.
“По сигнали на наставнически организации сме виждали хлябове, които не дават отговор на присъщите качества, съпътстващи тези типове, изключително пълнозърнестия ”, изяснява Кукушева.
Пшеница с високи хлебни качества е нужна за брашната по стандарт. За да има право производителят да постави знака
за стандарт за
пълнозърнест
пшеничен самун,
той би трябвало да
съдържа 60% от
същото брашно
и 40% от вид
“Добруджа ”
И двата типа би трябвало да са по одобрения стандарт, направени от пшеница, която не е подлагана на генетични модификации. Може да се прибавят течна ръжена закваска, хлебна квас, сол, питейна вода, при софтуерна нужда - и добавки. Те би трябвало да дават отговор на условията на европейски правилник и могат да са аскорбинова киселина, маркирана със знак Е300, оцетна киселина - Е260 или моно- и диглицериди на мастни киселини (Е471) или техните естери (Е472).
Не се позволява влагането на оцветители и консерванти, е посочено категорично в документите с условията за стандарта.
Технологичните условия за ръжения и ръжено-пшеничния самун са сходни. За да са сигурни потребителите, че ръженият самун е изработен при спазени условия по стандарт, той би трябвало да е тъмнокафяв и отмерено изпечен. Прави се от ръжено брашно по стандарт.
Червеникаво кафяв до кафяв е храктерният цвят на ръжено-пшеничния самун. За изработката му са нужни два типа брашно: пшенично и ръжено.
Според Кукушева сега едва ли имало човек, който да не е обезпокоен за реколтата и от пролетници, и от есенници. Преди няколко месеца се коментирали въпроси, свързани с напояването, а в този момент се оказва, че страната не можела да отговори дали ще обезпечи вода на всеки български жител.
Рязкото качване на температурите денем и рухване през нощта са присъщи за февруари и март. Затова тези месеци не трябвало да се подценяват. Добрата вест е, че България е сериозен производител на пшеница по отношение на вътрешните потребности и няма риск за хлебния баланс.
През последните 7-8 години
страната ни
създава
над 5,5 млн.
тона пшеница,
тъй че каквото и да се случи, няма терзания, че количеството няма да стигне за самун.
“Но имаме съществени терзания за банкрути на зърнопроизводителите. Никой не може да застане против природата ”, споделя Кукушева. Тя изяснява, че българските хлебопроизводители работят по обичайни предписания, които изискват главната суровина да бъде създадена от качествена пшеница.
“Трябва да се постави завършек на безотговорното говорене, че България създава най-вече фуражна пшеница. Напротив - България създава най-вече хлебна пшеница, така наречен меки сортове. Като такива оперираме като търговци в Черноморския басейн, в който конкуренцията е извънредно висока ”, споделя тя. Уточнява, че фуражните сортове се отглеждат най-вече в необлагодетелстваните региони, там, където има развиване на отглеждането на животни. Нямало по какъв начин първокласен самун да се създаде от такава пшеница.
Проблем!
Сушата подвига
международните цени
на пшеницата
До март ще е ясно дали добивите у нас ще са по-ниски.
Ако през март и април няма дъждове, нещата ще станат съществени съгласно специалисти
Топлото време, неналичието на влага и дефицитът на пшеница подвигат международните цени. Поскъпването се отразява и в България, само че съгласно специалисти няма терзания за зърнения баланс в страната ни.
Не може да се стигне до импорт. Дори и да изнесем, ние сме нетноизносители. През тази година износът на пшеницата върви с доста положителни темпове, разяснява пред “24 часа ” земеделският министър Десислава Танева.
Тя изясни, че през декември по отношение на предходни години са маркирани едни от най-хубавите равнища при износа на пшеница.
“Цената на пшеницата
е отражение
на търговията
в Европа
и света
А тя зависи от запасите и производството, не може да се приказва за непазарни цени ”, сподели министърът. И добави, че хлябът коства от стотинки до няколко лв. според от типа и конкуренцията сред производителите.
Има ли дефицит на пшеница на външните пазари, сигурно това ще се отрази на цената. Котировките към този момент се подвигнаха и това е естествен стопански развой, разяснява Радостина Жекова - ръководител на Добруджанският съюз на зърнопроизводителите. Тя добави, че засяването станало при изключителна суша. Още от предходната година липсват към 300 л дъжд, имаше суша в продължение на 5-6 месеца. Дългата есен разрешила на заболяванията да се разпространят бързо, не липсвали и нападенията от мухи, което е огромен проблем.
“Пшеницата сега е неподвижен. Сега прогнозите са за две седмици с извънредно високи температури за сезона. После се чакат захлаждания, което ще докара до изтегляния. За наше благополучие, прогнозите дават да вали през февруари. Дано да се осъществен ”, сподели Жекова. Според нея зърненият баланс на страната няма да се обърка, защото България е огромен производител и експортьор на пшеница.
Добивите евентуално ще са по-ниски от миналогодишните, само че това ще стане ясно през февруари и март.
Пшеницата евентуално обаче щяла
да е най-малкият
проблем при
цената на хляба
Сигурно на нея ще натежат нарастването на тока, толтаксите и други фактори. Зърното нямало да е най-голямото перо.
“Има жълтеене по пшениците. Много от замеделските производители мислят, че културата изпитва апетит, тъй като не са торили. Но посевите сега са неподвижен. Смятам, че в този момент е доста рисково да се тори. По-добре е това да стане след 15 февруари. Според мен жълтеенето се дължи на засушаването и на внезапните промени в температурите ”, сподели проф. Иван Киряков - завеждащ отдел “Селекция на зърнено-бобови и житни култури ” в Добруджанския аграрни институт.
Ако температурата се задържи над 10 градуса в продължение на 3-5 дни, пшеницата ще влезе във вегетация и посевите леко ще завехнат, добави той. “Растенията почват да вретенят края на март – началото на април. Ако и тогава няма дъждове, нещата могат да станат съществени ”, добавя експертът. Той съобщи, че, в случай че февруари и март са без задоволително превалявания, нормите на наторяване би трябвало да бъдат понижени.
“Дъждове през април, май и юни ще дойдат доста добре. Миналата година го сподели. Проблемът ще бъде неналичието на воден ресурс за пролетниците. В момента влагозапасянето е 86 литра на кв. метър при данни за предходната година от 141 литра и 205 литра през 1953 година съгласно метеоточката на института ”, разяснява Киряков.
Няма заплаха за хлебния баланс на страната, споделят от браншовия съюз
Нов стандарт планува самун да се прави единствено от брашно без генномодифицирана пшеница, без консерванти или оцветители.
Така ще се подсигурява, че потребителите няма да купуват оцветен самун, каквито практики се срещат, тъй като няма задоволително ръжено брашно да вземем за пример.
Новите стандарти обогатяват асортимента на съществуващите, които са под логото “България ”, споделя ръководителят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева.
Тези стандарти са за типове брашно като пшенично пълнозърнесто, ръжено и съответните типове самун, които се вършат от тях. Те допълват листата на досегашните артикули по одобрен стандарт “България ” - бял самун, “Добруджа ”, стандартизиран.
Нови стандарти ще подсигуряват на потребителите, че купуват първокачествен самун, изработен от български първични материали, без неразрешени стабилизатори или оцветители.
Не се позволява в състава на продуктите
да се влагат
консерванти и
други добавки,
с изключение на аскорбинова и оцетна киселина, както и емулгатор и ензими, и то единствено при софтуерна нужда. Брашната се създават от българска пшеница и българска ръж, неподложени на генетична трансформация, а хлябовете се подготвят от брашно по одобрен стандарт “България ”, създадено в български мелнични предприятия, споделиха специалисти от Българската организация по сигурност на храните пред “24 часа ”.
“С въвеждането на новите стандарти се цели на потребителя да се оферират обичайни за българската софра хлябове и брашна, от български първични материали, приготвяни в предишното и желани със своите високи вкусови качества ”, обясниха специалистите.
Отличителното за типовете самун и брашно по одобрен стандарт “България ” е, че те са създадени в сходство с европейските регламенти и в същото време са спазени българските обичаи, прибавиха от БАБХ.
Марияна Кукушева напомни, че въвеждането на стандартите се случи през 2011 година по самодейност на страната. Целта е да се подсигурява качеството на суровините и проследимостта на производството на самун.
Този, изработен по одобрен стандарт “България ”, е обект на засилен надзор - от производителя, от БАБХ и от браншовите организации, изяснява Кукушева.
Стандартите са заложени, защото би трябвало доставчиците на артикули в детски градини и учебни заведения да оферират на най-малките храни единствено по стандарт. Именно с цел да се подсигурява качеството на храната за децата, министерството на опазването на здравето вписва в разпоредба пълнозърнестия, ръжено-пшеничния самун и ръжен като здравословни.
“Затова гамата на хлябовете по стандарт бе увеличена. Интересът на потребителите обаче е голям. Затова ние чакаме, че през април най-късно тези хлябове по стандарт ще се появят и в комерсиалната мрежа ”, споделя Кукушева.
Според нея не може да се каже, че артикули, които не са по стандарта, не са потребни, само че единствено тези производители, които следват напътствията, подлежат на всекидневен надзор.
“По сигнали на наставнически организации сме виждали хлябове, които не дават отговор на присъщите качества, съпътстващи тези типове, изключително пълнозърнестия ”, изяснява Кукушева.
Пшеница с високи хлебни качества е нужна за брашната по стандарт. За да има право производителят да постави знака
за стандарт за
пълнозърнест
пшеничен самун,
той би трябвало да
съдържа 60% от
същото брашно
и 40% от вид
“Добруджа ”
И двата типа би трябвало да са по одобрения стандарт, направени от пшеница, която не е подлагана на генетични модификации. Може да се прибавят течна ръжена закваска, хлебна квас, сол, питейна вода, при софтуерна нужда - и добавки. Те би трябвало да дават отговор на условията на европейски правилник и могат да са аскорбинова киселина, маркирана със знак Е300, оцетна киселина - Е260 или моно- и диглицериди на мастни киселини (Е471) или техните естери (Е472).
Не се позволява влагането на оцветители и консерванти, е посочено категорично в документите с условията за стандарта.
Технологичните условия за ръжения и ръжено-пшеничния самун са сходни. За да са сигурни потребителите, че ръженият самун е изработен при спазени условия по стандарт, той би трябвало да е тъмнокафяв и отмерено изпечен. Прави се от ръжено брашно по стандарт.
Червеникаво кафяв до кафяв е храктерният цвят на ръжено-пшеничния самун. За изработката му са нужни два типа брашно: пшенично и ръжено.
Според Кукушева сега едва ли имало човек, който да не е обезпокоен за реколтата и от пролетници, и от есенници. Преди няколко месеца се коментирали въпроси, свързани с напояването, а в този момент се оказва, че страната не можела да отговори дали ще обезпечи вода на всеки български жител.
Рязкото качване на температурите денем и рухване през нощта са присъщи за февруари и март. Затова тези месеци не трябвало да се подценяват. Добрата вест е, че България е сериозен производител на пшеница по отношение на вътрешните потребности и няма риск за хлебния баланс.
През последните 7-8 години
страната ни
създава
над 5,5 млн.
тона пшеница,
тъй че каквото и да се случи, няма терзания, че количеството няма да стигне за самун.
“Но имаме съществени терзания за банкрути на зърнопроизводителите. Никой не може да застане против природата ”, споделя Кукушева. Тя изяснява, че българските хлебопроизводители работят по обичайни предписания, които изискват главната суровина да бъде създадена от качествена пшеница.
“Трябва да се постави завършек на безотговорното говорене, че България създава най-вече фуражна пшеница. Напротив - България създава най-вече хлебна пшеница, така наречен меки сортове. Като такива оперираме като търговци в Черноморския басейн, в който конкуренцията е извънредно висока ”, споделя тя. Уточнява, че фуражните сортове се отглеждат най-вече в необлагодетелстваните региони, там, където има развиване на отглеждането на животни. Нямало по какъв начин първокласен самун да се създаде от такава пшеница.
Проблем!
Сушата подвига
международните цени
на пшеницата
До март ще е ясно дали добивите у нас ще са по-ниски.
Ако през март и април няма дъждове, нещата ще станат съществени съгласно специалисти
Топлото време, неналичието на влага и дефицитът на пшеница подвигат международните цени. Поскъпването се отразява и в България, само че съгласно специалисти няма терзания за зърнения баланс в страната ни.
Не може да се стигне до импорт. Дори и да изнесем, ние сме нетноизносители. През тази година износът на пшеницата върви с доста положителни темпове, разяснява пред “24 часа ” земеделският министър Десислава Танева.
Тя изясни, че през декември по отношение на предходни години са маркирани едни от най-хубавите равнища при износа на пшеница.
“Цената на пшеницата
е отражение
на търговията
в Европа
и света
А тя зависи от запасите и производството, не може да се приказва за непазарни цени ”, сподели министърът. И добави, че хлябът коства от стотинки до няколко лв. според от типа и конкуренцията сред производителите.
Има ли дефицит на пшеница на външните пазари, сигурно това ще се отрази на цената. Котировките към този момент се подвигнаха и това е естествен стопански развой, разяснява Радостина Жекова - ръководител на Добруджанският съюз на зърнопроизводителите. Тя добави, че засяването станало при изключителна суша. Още от предходната година липсват към 300 л дъжд, имаше суша в продължение на 5-6 месеца. Дългата есен разрешила на заболяванията да се разпространят бързо, не липсвали и нападенията от мухи, което е огромен проблем.
“Пшеницата сега е неподвижен. Сега прогнозите са за две седмици с извънредно високи температури за сезона. После се чакат захлаждания, което ще докара до изтегляния. За наше благополучие, прогнозите дават да вали през февруари. Дано да се осъществен ”, сподели Жекова. Според нея зърненият баланс на страната няма да се обърка, защото България е огромен производител и експортьор на пшеница.
Добивите евентуално ще са по-ниски от миналогодишните, само че това ще стане ясно през февруари и март.
Пшеницата евентуално обаче щяла
да е най-малкият
проблем при
цената на хляба
Сигурно на нея ще натежат нарастването на тока, толтаксите и други фактори. Зърното нямало да е най-голямото перо.
“Има жълтеене по пшениците. Много от замеделските производители мислят, че културата изпитва апетит, тъй като не са торили. Но посевите сега са неподвижен. Смятам, че в този момент е доста рисково да се тори. По-добре е това да стане след 15 февруари. Според мен жълтеенето се дължи на засушаването и на внезапните промени в температурите ”, сподели проф. Иван Киряков - завеждащ отдел “Селекция на зърнено-бобови и житни култури ” в Добруджанския аграрни институт.
Ако температурата се задържи над 10 градуса в продължение на 3-5 дни, пшеницата ще влезе във вегетация и посевите леко ще завехнат, добави той. “Растенията почват да вретенят края на март – началото на април. Ако и тогава няма дъждове, нещата могат да станат съществени ”, добавя експертът. Той съобщи, че, в случай че февруари и март са без задоволително превалявания, нормите на наторяване би трябвало да бъдат понижени.
“Дъждове през април, май и юни ще дойдат доста добре. Миналата година го сподели. Проблемът ще бъде неналичието на воден ресурс за пролетниците. В момента влагозапасянето е 86 литра на кв. метър при данни за предходната година от 141 литра и 205 литра през 1953 година съгласно метеоточката на института ”, разяснява Киряков.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ