DW: След разкритията на служебния кабинет: ще има ли още ''изчегъртване''?
Изпята ария ли е “изчегъртването”, с което се прочу актуалният длъжностен кабинет на президента Румен Радев? Или пък тази политика ще продължи и при третото държавно управление на президента?
Обективната реалност е такава, че още “изчегъртване” мъчно може да има. След всички провалени опити за сформиране на държавно управление и несъгласията сред партиите, от които се очакваше да донесат смяната, тази политика би могла да провокира противоположния резултат. Пролетният възторг се е изпарил. В опазването на здравето обстановката наподобява непроменена - България още веднъж страда от най-висока смъртност от Ковид-19, а високите енергийни цени и инфлацията основават напрежение. Освен това разрушаването на модела зависи и от настоящ парламент, който да промени законодателната база, опаковала огромната корупция, и от постоянно държавно управление, зад което има парламентарно болшинство за промени. Така че напъните за “изчегъртване” към този момент остават на стендбай.
Освен в случай че прокуратурата не бъде ефикасна при инспекция на сигналите, подавани ѝ от служебните министри. Почти несъмнено е обаче, че в идващия назначен от президента кабинет няма да ги има двама от най-активните - Кирил Петков и Асен Василев, чиято политическа звезда изгря с помощта на ролята им на мъстители за разхищенията на предходните управници. Те няма да управляват министерствата на стопанската система и на финансите в идващия длъжностен кабинет, защото се заемат с политически план. По всяка възможност техните постове ще поемат най-доверените им заместници, които да следват предначертаната от предходните титуляри посока.
Кадрите си отиват, договорите остават
Служебното държавно управление смени регионалните шефове, шефовете в Министерство на вътрешните работи, шефовете на горските стопанства, бордовете на държавните сдружения. С нови управления са организации и институции, които ръководят огромен финансов запас като Българската банка за развиване (ББР), Агенция “Пътна инфраструктура”, Държавна фирма “Земеделие”, а занапред ще бъдат заменени и шефовете на Фонда на фондовете, ръководещ част от европейските средства. Но служебното държавно управление не може да приключи подписаните контракти. Затова и, без значение от разкритията за разхищения на обществени средства, районният министър Виолета Комитова изиска и получи увещание от сътрудника си - министъра на финансите Асен Василев, че в бюджета за 2022 година ще бъдат заложени 1.5 милиарда лв. за пътища. Макар че Комитова смени управлението на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), тези пари са все по този начин дължими по контракти за строителство и поддръжка на пътища. Контрактите са сключвани при ръководството на ГЕРБ и разплащани по традиция в края на годината от остатъците в бюджета, без да са заложени авансово в разноските на АПИ. И въпреки Василев да заяви през вчерашния ден по БНР, че ще изпрати договорите на прокуратурата поради нарушавания на Закон за обществените поръчки, заплащанията мъчно ще бъдат избегнати.
Служебното държавно управление не може да отстрани механизмите, които разрешават да съществуват да вземем за пример in house поръчките. През тях, както разкриха Петков и Василев, се претакват милиарди левове към избрани компании или мрежи от компании - било за пътища, било за язовири. Независимо че преди десетина година, когато се дискутираха измененията в Закона за публичните поръчки (ЗОП), свързани с in house поръчките, тогавашният министър за еврофондовете Томислав Дончев се кълнеше, че те ще се употребяват за стеснен кръг действия като да вземем за пример комунални услуги в общините като сметосъбиране и разчистване.
Изгубената пътна карта
“Изчегъртване” действително се случи в ББР - министърът на стопанската система смени управлението, а то пък промени разпоредбите за кредитиране след разкритията за централизация на заеми в осем компании. Но в енергетиката да вземем за пример, където са най-големите държавни сдружения, не се стигна до основни промени. Скандално е, че повече от три месеца в енергийното министерство, “Булгартрансгаз” и Българският енергиен холдинг не могат да открият пътната карта, подписана през 2017 година сред министъра на енергетиката от ГЕРБ Теменужка Петкова и съветската компания „ Газпром “ за изследване развиването на газопреносната мрежа на България. В нея са заложени стъпките по построяването на газопровода “Турски поток-2”, който някогашните ръководещи от ГЕРБ избраха да назовават “Балкански поток” - план от особена изгода за съветските геополитически ползи. За “неоткриваемостта” на толкоз значим документ все някой носи отговорност, само че служебният министър на енергетиката Андрей Живков не отваря дума за това.
Добре забравено е по какъв начин преди два месеца служебният министър председател Стефан Янев даде обещание ръководеното от него държавно управление да внесе в 46-ото Народно заседание пакет от “потенциално положителни закони, с цел да се създадат промени, отговарящи на публичния интерес”. Накрая се оказва, че Народното събрание едвам ще успее да гласоподава промени за съкращаване на броя на лицата с защита от НСО, само че не откри време да гласоподава за отпадането на “златните паспорти”, за които България е подложена на критика от Европейски Съюз.
Срещу една и съща концесия
Изглежда, че третото президентско държавно управление ще има други цели и тонът е заложен. Обмислят се основни промени като оповестените от Асен Василев за концесионните такси, откакто президентът неотдавна разяснява по какъв начин “концесия” се е трансформирала в мръсна дума. Необходимостта от покачване на концесионните такси в името на бюджетните доходи министърът на финансите аргументира с образец за канадската компания “Дънди прешъс”, която плащала ниска концесионна такса за златния концентрат, добиван в България. Съвпадение или не, само че същите причини посочи и Любомир Каримански от “Има подобен народ”. Лидерът на “Атака” и някогашен съдружен сътрудник на ГЕРБ Волен Сидеров пък от години нападна същата концесия и даже беше внесъл искане в Народното събрание за прекратяването ѝ.
Едно е несъмнено: откакто отиващият си 46-ти парламент утвърди актуализацията на бюджета, служебният кабинет ще раздава - на пенсионери, на медици, на бизнес. Разбира се, в полза на хората, и по съвпадане преди избори.
Емилия Милчева, "Дойче веле "
Обективната реалност е такава, че още “изчегъртване” мъчно може да има. След всички провалени опити за сформиране на държавно управление и несъгласията сред партиите, от които се очакваше да донесат смяната, тази политика би могла да провокира противоположния резултат. Пролетният възторг се е изпарил. В опазването на здравето обстановката наподобява непроменена - България още веднъж страда от най-висока смъртност от Ковид-19, а високите енергийни цени и инфлацията основават напрежение. Освен това разрушаването на модела зависи и от настоящ парламент, който да промени законодателната база, опаковала огромната корупция, и от постоянно държавно управление, зад което има парламентарно болшинство за промени. Така че напъните за “изчегъртване” към този момент остават на стендбай.
Освен в случай че прокуратурата не бъде ефикасна при инспекция на сигналите, подавани ѝ от служебните министри. Почти несъмнено е обаче, че в идващия назначен от президента кабинет няма да ги има двама от най-активните - Кирил Петков и Асен Василев, чиято политическа звезда изгря с помощта на ролята им на мъстители за разхищенията на предходните управници. Те няма да управляват министерствата на стопанската система и на финансите в идващия длъжностен кабинет, защото се заемат с политически план. По всяка възможност техните постове ще поемат най-доверените им заместници, които да следват предначертаната от предходните титуляри посока.
Кадрите си отиват, договорите остават
Служебното държавно управление смени регионалните шефове, шефовете в Министерство на вътрешните работи, шефовете на горските стопанства, бордовете на държавните сдружения. С нови управления са организации и институции, които ръководят огромен финансов запас като Българската банка за развиване (ББР), Агенция “Пътна инфраструктура”, Държавна фирма “Земеделие”, а занапред ще бъдат заменени и шефовете на Фонда на фондовете, ръководещ част от европейските средства. Но служебното държавно управление не може да приключи подписаните контракти. Затова и, без значение от разкритията за разхищения на обществени средства, районният министър Виолета Комитова изиска и получи увещание от сътрудника си - министъра на финансите Асен Василев, че в бюджета за 2022 година ще бъдат заложени 1.5 милиарда лв. за пътища. Макар че Комитова смени управлението на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), тези пари са все по този начин дължими по контракти за строителство и поддръжка на пътища. Контрактите са сключвани при ръководството на ГЕРБ и разплащани по традиция в края на годината от остатъците в бюджета, без да са заложени авансово в разноските на АПИ. И въпреки Василев да заяви през вчерашния ден по БНР, че ще изпрати договорите на прокуратурата поради нарушавания на Закон за обществените поръчки, заплащанията мъчно ще бъдат избегнати.
Служебното държавно управление не може да отстрани механизмите, които разрешават да съществуват да вземем за пример in house поръчките. През тях, както разкриха Петков и Василев, се претакват милиарди левове към избрани компании или мрежи от компании - било за пътища, било за язовири. Независимо че преди десетина година, когато се дискутираха измененията в Закона за публичните поръчки (ЗОП), свързани с in house поръчките, тогавашният министър за еврофондовете Томислав Дончев се кълнеше, че те ще се употребяват за стеснен кръг действия като да вземем за пример комунални услуги в общините като сметосъбиране и разчистване.
Изгубената пътна карта
“Изчегъртване” действително се случи в ББР - министърът на стопанската система смени управлението, а то пък промени разпоредбите за кредитиране след разкритията за централизация на заеми в осем компании. Но в енергетиката да вземем за пример, където са най-големите държавни сдружения, не се стигна до основни промени. Скандално е, че повече от три месеца в енергийното министерство, “Булгартрансгаз” и Българският енергиен холдинг не могат да открият пътната карта, подписана през 2017 година сред министъра на енергетиката от ГЕРБ Теменужка Петкова и съветската компания „ Газпром “ за изследване развиването на газопреносната мрежа на България. В нея са заложени стъпките по построяването на газопровода “Турски поток-2”, който някогашните ръководещи от ГЕРБ избраха да назовават “Балкански поток” - план от особена изгода за съветските геополитически ползи. За “неоткриваемостта” на толкоз значим документ все някой носи отговорност, само че служебният министър на енергетиката Андрей Живков не отваря дума за това.
Добре забравено е по какъв начин преди два месеца служебният министър председател Стефан Янев даде обещание ръководеното от него държавно управление да внесе в 46-ото Народно заседание пакет от “потенциално положителни закони, с цел да се създадат промени, отговарящи на публичния интерес”. Накрая се оказва, че Народното събрание едвам ще успее да гласоподава промени за съкращаване на броя на лицата с защита от НСО, само че не откри време да гласоподава за отпадането на “златните паспорти”, за които България е подложена на критика от Европейски Съюз.
Срещу една и съща концесия
Изглежда, че третото президентско държавно управление ще има други цели и тонът е заложен. Обмислят се основни промени като оповестените от Асен Василев за концесионните такси, откакто президентът неотдавна разяснява по какъв начин “концесия” се е трансформирала в мръсна дума. Необходимостта от покачване на концесионните такси в името на бюджетните доходи министърът на финансите аргументира с образец за канадската компания “Дънди прешъс”, която плащала ниска концесионна такса за златния концентрат, добиван в България. Съвпадение или не, само че същите причини посочи и Любомир Каримански от “Има подобен народ”. Лидерът на “Атака” и някогашен съдружен сътрудник на ГЕРБ Волен Сидеров пък от години нападна същата концесия и даже беше внесъл искане в Народното събрание за прекратяването ѝ.
Едно е несъмнено: откакто отиващият си 46-ти парламент утвърди актуализацията на бюджета, служебният кабинет ще раздава - на пенсионери, на медици, на бизнес. Разбира се, в полза на хората, и по съвпадане преди избори.
Емилия Милчева, "Дойче веле "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ