Парите на мигрантите ни почти секнаха
Изпратените пари от емигранти през първото тримесечие са с 86,7% по-малко по отношение на 2019 година, демонстрират данни на Българска народна банка.
Потокът на изпращаните от българските емигранти пари на близки и родственици в страната съвсем пресъхна. През месец март 2022 година българите в чужбина са изпратили единствено 14,9 млн. евро, демонстрират данните на Българската национална банка.
Сумата е съвсем колкото през същия месец на предходната година. Но е над седем пъти по-малка по отношение на получените от чужбина средства през март 2019 година, преди пандемията от Covid-19 да обхване света. През март 2019 година изпратените от българите зад граница средства са били над 112 млн. евро.
Две години след началото на пандемията продължаваме да живеем в рецесия, само че от коронавирус рецесия тя прелива в рецесия, подбудена от подхванатите от Европейски Съюз ограничения против Русия поради войната в Украйна, което докара до повишаване на горива, храни и първични материали. А това не дава опция на емигрантите да изпращат огромни суми на роднините си в България.
Още през есента на 2020 година светът стартира да се възвръща след ограничаващите ограничения против разпространяването на Covid-19. Но възобновяване вървеше постепенно и неравномерно в другите браншове на стопанската система. Значителна част от родните емигранти работеха в браншове, които бяха най-силно наранени от рецесията. Затова доста емигранти се върнаха в България, а приходите на тези, които останаха в чужбина, се възстановяваха по-бавно. И когато последствията от пандемията отшумяваха, стартира да нараства токът, което се отрази на семействата в цяла Европа, които заплащат електрическа енергия по пазарни цени. В Плана за възобновяване и резистентност на България, създаден от държавното управление на Кирил Петков, сме дали заричане на Европейски Съюз и българските семейства да заплащат ток по пазарни цени, като това ще стане на два стадия, като са стартира още от 2023 г.
След тока, последва повишаване на горивата, храните и материалите, което изяжда приходите на българските емигранти и не им дава опция да изпращат пари на роднините си. Годишната инфлация приблизително за Европейски Съюз доближи рекордните 8,1%. В България обаче инфлацията е доста по-голяма - Национален статистически институт е 14,4%. Това демонстрира, че покачването на цените не се дължи единствено на външни фактори, а и на чисто български.
За първото тримесечие на 2022 година получените средства от емигранти са 39,7 млн. евро, демонстрират данните на Българска народна банка. Това е с 260 млн. евро по-малко по отношение на същия интервал на годината преди пандемията - 2019 година, когато получените пари бяха близо 300 млн. евро. Намалението в размера на получените през тримесечието средства е с 86,7%, или над седем пъти.
Най-много пари изпращат българските емигранти в Германия.
Най-много средства идват от българските емигранти в Германия, демонстрират данните на Българска народна банка. През първото тримесечие, получените от Германия средства са 8 млн. евро. Сумата е над седем пъти по-малка от получените пари през 2019 година, последната година преди пандемията да завладее света. През първото тримесечие на 2019 година българските емигранти в Германия са изпратили 61,8 млн. евро на околните си в родината.
На второ място са българите в Съединени американски щати, които през първото тримесечие са изпратили на околните си 7,3 млн. евро. На трето място са родните емигранти в Испания, които са изпратили 4,3 млн. евро, демонстрират данните на Централната банка. На четвърто място остават българите във Англия, от които сме получили 3,9 млн. евро. Значителни средства идват и от Гърция - 2,5 млн. евро, което отрежда на южната ни съседка пето място в класацията. На шесто място е Италия, откъдето българските емигранти са изпратили 2,2 млн. евро за година. След това са средствата от Белгия и Нидерландия, които са единствено 1,5 млн. и 1,3 млн. евро.
Потокът на изпращаните от българските емигранти пари на близки и родственици в страната съвсем пресъхна. През месец март 2022 година българите в чужбина са изпратили единствено 14,9 млн. евро, демонстрират данните на Българската национална банка.
Сумата е съвсем колкото през същия месец на предходната година. Но е над седем пъти по-малка по отношение на получените от чужбина средства през март 2019 година, преди пандемията от Covid-19 да обхване света. През март 2019 година изпратените от българите зад граница средства са били над 112 млн. евро.
Две години след началото на пандемията продължаваме да живеем в рецесия, само че от коронавирус рецесия тя прелива в рецесия, подбудена от подхванатите от Европейски Съюз ограничения против Русия поради войната в Украйна, което докара до повишаване на горива, храни и първични материали. А това не дава опция на емигрантите да изпращат огромни суми на роднините си в България.
Още през есента на 2020 година светът стартира да се възвръща след ограничаващите ограничения против разпространяването на Covid-19. Но възобновяване вървеше постепенно и неравномерно в другите браншове на стопанската система. Значителна част от родните емигранти работеха в браншове, които бяха най-силно наранени от рецесията. Затова доста емигранти се върнаха в България, а приходите на тези, които останаха в чужбина, се възстановяваха по-бавно. И когато последствията от пандемията отшумяваха, стартира да нараства токът, което се отрази на семействата в цяла Европа, които заплащат електрическа енергия по пазарни цени. В Плана за възобновяване и резистентност на България, създаден от държавното управление на Кирил Петков, сме дали заричане на Европейски Съюз и българските семейства да заплащат ток по пазарни цени, като това ще стане на два стадия, като са стартира още от 2023 г.
След тока, последва повишаване на горивата, храните и материалите, което изяжда приходите на българските емигранти и не им дава опция да изпращат пари на роднините си. Годишната инфлация приблизително за Европейски Съюз доближи рекордните 8,1%. В България обаче инфлацията е доста по-голяма - Национален статистически институт е 14,4%. Това демонстрира, че покачването на цените не се дължи единствено на външни фактори, а и на чисто български.
За първото тримесечие на 2022 година получените средства от емигранти са 39,7 млн. евро, демонстрират данните на Българска народна банка. Това е с 260 млн. евро по-малко по отношение на същия интервал на годината преди пандемията - 2019 година, когато получените пари бяха близо 300 млн. евро. Намалението в размера на получените през тримесечието средства е с 86,7%, или над седем пъти.
Най-много пари изпращат българските емигранти в Германия.
Най-много средства идват от българските емигранти в Германия, демонстрират данните на Българска народна банка. През първото тримесечие, получените от Германия средства са 8 млн. евро. Сумата е над седем пъти по-малка от получените пари през 2019 година, последната година преди пандемията да завладее света. През първото тримесечие на 2019 година българските емигранти в Германия са изпратили 61,8 млн. евро на околните си в родината.
На второ място са българите в Съединени американски щати, които през първото тримесечие са изпратили на околните си 7,3 млн. евро. На трето място са родните емигранти в Испания, които са изпратили 4,3 млн. евро, демонстрират данните на Централната банка. На четвърто място остават българите във Англия, от които сме получили 3,9 млн. евро. Значителни средства идват и от Гърция - 2,5 млн. евро, което отрежда на южната ни съседка пето място в класацията. На шесто място е Италия, откъдето българските емигранти са изпратили 2,2 млн. евро за година. След това са средствата от Белгия и Нидерландия, които са единствено 1,5 млн. и 1,3 млн. евро.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ