Светът днес - дълбока конфронтация при пълна липса на доверие
- Изпращаме година с доста спорове, с всеки от който може да се направи геополитически разбор. Да стартираме въпреки всичко със протичащото се до нас - с Румъния. Какво демонстрира анулираният президентски избор освен за северната ни съседка, само че и за Европейски Съюз като цяло?
- В Румъния следим комбиниране на румънската специфичност с по-общи политически процеси, присъщи за цяла Европа. Натрупването на поредност от рецесии докара до надълбоко вътрешно разделяне и борба на обществата, които надалеч надвишават параметрите на една циклична рецесия и към този момент получават характерностите на систематична такава. Всички пояснения - съветска интервенция, секрети служби, православна черква - може и да имат някакви учредения, само че те не биха могли да проработят, в случай че не не се наслагваха върху едно спешно схващане в обществото. А ТикТок е просто инструментът.
Впрочем, Съединени американски щати са една обиколка пред Европа в разбора на тези процеси: за разлика от първия избор на Тръмп, през тази година резултатите към този момент се обясняваха не с съветска интервенция, а с проблемите на самото американско общество. Трябва също по този начин да се регистрира, че румънският шовинизъм по своя произход е антируски, доколкото постоянно е бил обвързван със разногласията с Русия за Молдова. Самият Джорджеску в политически проект е по-близък до Тръмп, а идеологически е паралелно с Мелони, търсейки опора в профашисткото легионерско придвижване в Румъния. По-големият проблем тук е по какъв начин демокрацията се оправя с демократично определени недемократи (аналогията с Германия преди войната е единствено най-очебийният пример). И дали анулацията на избори или непризнаването на резултати, когато те не ни харесват, не ерозират самата база на демократичните процеси. Защото анулацията на изборите е реакция на последствията, а не битка с аргументите.
- Сблъсъкът сред федералисти и суверенисти в Европа не мазета ли на повърхността точно през тази година – поради поредицата от избори. Как ще се развива този конфликт, кои фактори ще работят за или срещу тези две трендове?
- По-скоро противоположното: една набираща сили наклонност откри удостоверение в редица избори. Което демонстрира, че става дума не за епизод, а за по-дълбоки процеси. На процедура геополитиката измести идеологиите. Политическият терен се реалокира от идеологическото в геополитическото поле. Алтернативността към този момент не е сред лявото и дясното, тъй като те станаха неразличими през призмата на геополитическите позиции, трансформирайки се в част от преобладаващото статукво. И алтернативата на геополитическото се търси в националното, в националистическото. Което изяснява за какво приключването на гласове е към извънредно дясното, само че не и към коренно лявото.
- А по какъв начин виждате мястото на България?
- България е измежду челниците, когато става дума вътрешнополитическата рецесия. А от позиция на интернационалните процеси ние се движим с необятно развети платна по течението.
- Да минем към войната в Украйна. Очевидно подготвяното от Тръмп предложение няма да се одобри от Русия. Може ли въобще да се разплете възелът там в границите на един стандартен спор? И това не ни ли приближава до замяна на нуклеарни удари?
- От много време насам текат два паралелни процеси: подготовка за възможни договаряния и ескалация на военните дейности. За разлика от геометрията обаче в политиката успоредните линии се пресичат. И пресечната точка на тези два процеса се помества във формулата „ към договаряния от позиция на силата ”. Проблемът е, че това не е наложително най-прекият път към мира, освен това - може да ни води доста надалеч от тази цел. И макар че и двете страни, Русия и НАТО, ясно дават да се разбере, че не желаят пряк конфликт и нуклеарен спор, заплахата да се стигне до такава степен в резултат на инцидентен случай или провокация ще продължи да остава доста сериозна, до момента в който не се спре самата война. Все по-силно обаче звучат въпросите по кое време и по какъв начин свършва тази война и кой заплаща цената. Логично с оглед хода на военните дейности Русия е доста по-резервирана към концепцията за договаряния, до момента в който Зеленски формулира задачата да бъде реализирано прекъсване на войната през 2025 година по дипломатически път. Още повече че всички социологически изследвания в Украйна през последната година сочат възходящо болшинство на подкрепящите за започване на договаряния, само че това не значи единодушие за подчинение на територии. Тоест, може да се чака реализиране на вероятно помирение и прекъсване на бойните дейности, само че надали ще се стигне до кротичък контракт, който да фиксира ново териториално статукво. Проблемът е, първо, по какъв начин да се стигне до договаряния, и второ – по какъв начин да се подсигурява, че войната няма да стартира още веднъж след някой и различен месец.
- И отново по какъв начин виждате мястото на България? Ще имаме ли куража да отхвърлим натовската взаимност при положение на ескалация от пакта?
- Членството в НАТО значи явен съвместен ангажимент на всички страни, без който Алиансът губи смисъла на своето битие. Проблемът не е в солидарността, а в политиката. А във връзка с България това постоянно значи отсъствието на позиция. Защото с изключение на отговорности участието в НАТО дава и права – за интензивно присъединяване във образуването на общите решения и политики. И точно в НАТО, а не против НАТО е мястото, където страната ни би следвало да формулира интереса си от търсене на политическо решение на спора в Украйна.
- В Близкия изток се случиха събития и се отприщиха процеси, представляващи разбъркване на геополитическата тектоника. Какви трендове да чакаме и с какви функции ще се нагърбят по-важните играчи там?
- Войната в Близкия изток е следващият цикъл, в който светът тръпне ще прерасне ли спорът в районен. И той значително към този момент е подобен. Падането на Асад в Сирия докара до значима геостратегическа смяна в района. Иран и Русия са измежду губещите. По-трудно е да се назоват печелившите. Съдейки по всичко, демокрацията няма да бъде измежду тях.
Проблемът е по какъв начин в последна сметка завършва войната. Защото и Израел, както и „ Хамас ” и „ Хизбула ”, подпомагани от Иран (дори и отслабени), не се отхвърлят от главната си цел – заличаване на врага. Парадоксът е, че даже да бъдат унищожени радикалните фракции, това няма да докара до решение на казуса. Точно противоположното – войната се радикализира. На мястото на „ Хамас ” и „ Хизбула ” рано или късно ще се появят по-радикални „ Хамас ” и „ Хизбула ”. И споровете ще се възпроизвеждат от време на време, до момента в който не бъде решен главният въпрос - основаването на палестинска страна.
- Твърди се, че конфликтният капацитет на интернационалната сцена е доста висок. Ще се изостри ли този капацитет с несистемния Тръмп? Какви световни трендове вещаят усилването или пък отслабването на конфликтността в света?
- Непредсказуемостта, с която постоянно е описван Тръмп, много тъкмо отразява цялостното положение на интернационалните връзки през днешния ден. Конфликтният капацитет в света е доста по-висок даже и от времената на Студената война. Най-малкото, тъй като тогава имаше два завършени противоборстващи блока, всеки със своя преобладаващ водач, с ясно обрисувани линии на прикосновение и най-много с задоволително постоянна система от правила на играта, завършени в съответните интернационалните контракти. Сега това замръзнало статукво се заменя от гореща динамичност: тече развой на битка за сфери на въздействие и оформяне на нови съюзи, войните се водят посредством проксита, които постоянно се оказват неконтролируеми, интернационалното право бе сменено от „ връзки, основани на разпоредбите ” (което е радикално различно), а договорите за разоръжаване и ограничение на въоръженията един след различен отиват в историята - изключително тези в областта на нуклеарните оръжия. Днес всичко е геополитика. И сигурност. Очертава се интервал на дълбока борба в милитаризация на света при цялостно неявяване на взаимно доверие, респективно на благоприятни условия за разговор. Което за следващ път ни води до нерадостната констатация, че нашите старания са ориентирани към това по какъв начин да се подготвим за възможна война, а не по какъв начин да я предотвратим.
- В Румъния следим комбиниране на румънската специфичност с по-общи политически процеси, присъщи за цяла Европа. Натрупването на поредност от рецесии докара до надълбоко вътрешно разделяне и борба на обществата, които надалеч надвишават параметрите на една циклична рецесия и към този момент получават характерностите на систематична такава. Всички пояснения - съветска интервенция, секрети служби, православна черква - може и да имат някакви учредения, само че те не биха могли да проработят, в случай че не не се наслагваха върху едно спешно схващане в обществото. А ТикТок е просто инструментът.
Впрочем, Съединени американски щати са една обиколка пред Европа в разбора на тези процеси: за разлика от първия избор на Тръмп, през тази година резултатите към този момент се обясняваха не с съветска интервенция, а с проблемите на самото американско общество. Трябва също по този начин да се регистрира, че румънският шовинизъм по своя произход е антируски, доколкото постоянно е бил обвързван със разногласията с Русия за Молдова. Самият Джорджеску в политически проект е по-близък до Тръмп, а идеологически е паралелно с Мелони, търсейки опора в профашисткото легионерско придвижване в Румъния. По-големият проблем тук е по какъв начин демокрацията се оправя с демократично определени недемократи (аналогията с Германия преди войната е единствено най-очебийният пример). И дали анулацията на избори или непризнаването на резултати, когато те не ни харесват, не ерозират самата база на демократичните процеси. Защото анулацията на изборите е реакция на последствията, а не битка с аргументите.
- Сблъсъкът сред федералисти и суверенисти в Европа не мазета ли на повърхността точно през тази година – поради поредицата от избори. Как ще се развива този конфликт, кои фактори ще работят за или срещу тези две трендове?
- По-скоро противоположното: една набираща сили наклонност откри удостоверение в редица избори. Което демонстрира, че става дума не за епизод, а за по-дълбоки процеси. На процедура геополитиката измести идеологиите. Политическият терен се реалокира от идеологическото в геополитическото поле. Алтернативността към този момент не е сред лявото и дясното, тъй като те станаха неразличими през призмата на геополитическите позиции, трансформирайки се в част от преобладаващото статукво. И алтернативата на геополитическото се търси в националното, в националистическото. Което изяснява за какво приключването на гласове е към извънредно дясното, само че не и към коренно лявото.
- А по какъв начин виждате мястото на България?
- България е измежду челниците, когато става дума вътрешнополитическата рецесия. А от позиция на интернационалните процеси ние се движим с необятно развети платна по течението.
- Да минем към войната в Украйна. Очевидно подготвяното от Тръмп предложение няма да се одобри от Русия. Може ли въобще да се разплете възелът там в границите на един стандартен спор? И това не ни ли приближава до замяна на нуклеарни удари?
- От много време насам текат два паралелни процеси: подготовка за възможни договаряния и ескалация на военните дейности. За разлика от геометрията обаче в политиката успоредните линии се пресичат. И пресечната точка на тези два процеса се помества във формулата „ към договаряния от позиция на силата ”. Проблемът е, че това не е наложително най-прекият път към мира, освен това - може да ни води доста надалеч от тази цел. И макар че и двете страни, Русия и НАТО, ясно дават да се разбере, че не желаят пряк конфликт и нуклеарен спор, заплахата да се стигне до такава степен в резултат на инцидентен случай или провокация ще продължи да остава доста сериозна, до момента в който не се спре самата война. Все по-силно обаче звучат въпросите по кое време и по какъв начин свършва тази война и кой заплаща цената. Логично с оглед хода на военните дейности Русия е доста по-резервирана към концепцията за договаряния, до момента в който Зеленски формулира задачата да бъде реализирано прекъсване на войната през 2025 година по дипломатически път. Още повече че всички социологически изследвания в Украйна през последната година сочат възходящо болшинство на подкрепящите за започване на договаряния, само че това не значи единодушие за подчинение на територии. Тоест, може да се чака реализиране на вероятно помирение и прекъсване на бойните дейности, само че надали ще се стигне до кротичък контракт, който да фиксира ново териториално статукво. Проблемът е, първо, по какъв начин да се стигне до договаряния, и второ – по какъв начин да се подсигурява, че войната няма да стартира още веднъж след някой и различен месец.
- И отново по какъв начин виждате мястото на България? Ще имаме ли куража да отхвърлим натовската взаимност при положение на ескалация от пакта?
- Членството в НАТО значи явен съвместен ангажимент на всички страни, без който Алиансът губи смисъла на своето битие. Проблемът не е в солидарността, а в политиката. А във връзка с България това постоянно значи отсъствието на позиция. Защото с изключение на отговорности участието в НАТО дава и права – за интензивно присъединяване във образуването на общите решения и политики. И точно в НАТО, а не против НАТО е мястото, където страната ни би следвало да формулира интереса си от търсене на политическо решение на спора в Украйна.
- В Близкия изток се случиха събития и се отприщиха процеси, представляващи разбъркване на геополитическата тектоника. Какви трендове да чакаме и с какви функции ще се нагърбят по-важните играчи там?
- Войната в Близкия изток е следващият цикъл, в който светът тръпне ще прерасне ли спорът в районен. И той значително към този момент е подобен. Падането на Асад в Сирия докара до значима геостратегическа смяна в района. Иран и Русия са измежду губещите. По-трудно е да се назоват печелившите. Съдейки по всичко, демокрацията няма да бъде измежду тях.
Проблемът е по какъв начин в последна сметка завършва войната. Защото и Израел, както и „ Хамас ” и „ Хизбула ”, подпомагани от Иран (дори и отслабени), не се отхвърлят от главната си цел – заличаване на врага. Парадоксът е, че даже да бъдат унищожени радикалните фракции, това няма да докара до решение на казуса. Точно противоположното – войната се радикализира. На мястото на „ Хамас ” и „ Хизбула ” рано или късно ще се появят по-радикални „ Хамас ” и „ Хизбула ”. И споровете ще се възпроизвеждат от време на време, до момента в който не бъде решен главният въпрос - основаването на палестинска страна.
- Твърди се, че конфликтният капацитет на интернационалната сцена е доста висок. Ще се изостри ли този капацитет с несистемния Тръмп? Какви световни трендове вещаят усилването или пък отслабването на конфликтността в света?
- Непредсказуемостта, с която постоянно е описван Тръмп, много тъкмо отразява цялостното положение на интернационалните връзки през днешния ден. Конфликтният капацитет в света е доста по-висок даже и от времената на Студената война. Най-малкото, тъй като тогава имаше два завършени противоборстващи блока, всеки със своя преобладаващ водач, с ясно обрисувани линии на прикосновение и най-много с задоволително постоянна система от правила на играта, завършени в съответните интернационалните контракти. Сега това замръзнало статукво се заменя от гореща динамичност: тече развой на битка за сфери на въздействие и оформяне на нови съюзи, войните се водят посредством проксита, които постоянно се оказват неконтролируеми, интернационалното право бе сменено от „ връзки, основани на разпоредбите ” (което е радикално различно), а договорите за разоръжаване и ограничение на въоръженията един след различен отиват в историята - изключително тези в областта на нуклеарните оръжия. Днес всичко е геополитика. И сигурност. Очертава се интервал на дълбока борба в милитаризация на света при цялостно неявяване на взаимно доверие, респективно на благоприятни условия за разговор. Което за следващ път ни води до нерадостната констатация, че нашите старания са ориентирани към това по какъв начин да се подготвим за възможна война, а не по какъв начин да я предотвратим.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ