Карлос Насар: Най-ценна е любовта на хората
" Изпращам една доста сполучлива година, това е най-силната в живота ми, запаметяваща е за мен и българския народ. Показахме на света кои сме българите – и в битката, и в художествената гимнастика, и във волейбола. В много спортове показахме, че сме почтени за почитание. Това е голям мотив за горделивост “, съобщи Карлос Насар.
Той приказва за своя път към триумфа, гибелта на своя изобретател Илиян Илиев, упоритостите и фантазиите му в горната категория до 97 кг, премията „ Спортист на годината “ и измененията във федерацията по повдигане на тежести, която Стефан Ботев оглави.
През 2024 година Насар стана европейски, олимпийски и международен първенец, а през днешния ден на обяд получи и премията " Спортен Икар ".
„ Почиват, държат рейтинга им. Аз като съм на всички места, те могат ли да избягат някъде? “, съобщи Насар за някои от съперниците си, изключително в страни като Северна Корея и Китай.
„ Аз съм човек, който не се опасява да мечтае и по тази причина считам, че съумях “, продължи той.
„ Рестарт е, все едно започваме изначало. Буквално почваме изначало. Нова категория, нови върхове, почивката е в кавички. Ще вършим кондиционни, а не нормални тренировки. Новият треньор Милко Георгиев се занимава от 20 години с тренировки, за мен е същински академик. Той може и освен се интересува, а и може. С него видях много положителни резултати за малко време. С болното ми рамо станах олимпийски и международен първенец. Счупих върхове, няма влошаване… настрана, че няма и други травми по това време “, сподели Насар във връзка новата категория и травмата в лявото си рамо.
„ Ако не му обръщаш внимание, може да стане огромна болежка. Започваш да не можеш да контролираш ръката, рамото… губиш надзор с цялото тяло “.
„ Според мен, с цел да се изпълни тази категория, би трябвало да стана най-малко 102 кг, в този момент съм 95 кг, само че няма нищо общо със спортен интервал, само че няма нищо общо с подготвителния развой. Работата ще бъде сложна. Все едно влизаш в непознато тяло – все едно да закачиш 10 кг от горната страна на някого “.
„ Очакват ме “, сподели Насар за горната категория.
„ Готови сме за съществени противници “, сподели Насар, разкривайки, че е бил поканен на шампионат в Русия, само че конкуренцията не се е състояла.
„ Нямам състезателен психолог, само че не съм усещал и потребност до момента “, сподели Насар.
„ За мен любовта на хората е най-ценната, това нещо няма по какъв начин да се опише и оцени “, продължава щангистът.
„ Много тежък миг за мен, за околните му, за фамилията му. Беше се запътил към мен към Белмекен в една тежка зима. По пътя, който криволичи, не се е виждало къде е асфалт и земен път. Беше се насочил към земния път, обади ми се, че е закъсал. Аз открих колата, само че той с несклоняем темперамент беше тръгнал пешком. За жал на всички нас, не обичам да споделям, че си е отишъл… Има една хубава българска сентенция „ Умра, с цел да живее “. Остави спомен на целия български народ. На всеки, който го познава, също остави спомен “, описа Насар за гибелта на своя треньор и изобретател Илиян Илиев.
„ Може да не съм аз Спортист на годината, само че все пак аз мисля, че тази година я завоюваха всички, които популяризираха страната и я обичат. Не искам толкоз доста тази премия. Ние си имаме цели. Тези думи съм ги споделил след това. Бяха ме попитали дали съм афектиран “, съобщи Насар за премията „ Спортист на годината “, където е считан за любимец.
Насар сподели и на кой тим повече симпатизират елитните щангисти – Левски или ЦСКА: „ Аз бих споделил, че не се интересуват толкоз от футбол. Моята публика множеството са от ЦСКА. Има хора от Левски, с които споделяме, несъмнено, не сме крайни “.
Всичко има значение. Това е моментът, в който най-вече се колебаеш. Осъзнаваш от ден на ден какъв брой се колебаеш. Това е Олимпиада, веднъж на 4 години. Аз нямам право на неточност с моите фантазии – да стана 2-3-4 пъти олимпийски първенец “.
„ Няма доста какво да се каже. Иска ми се да има светлина в тунела. Друго няма какво да кажа. Видяхме се, честити ми за купата “, сподели Насар пред Дарик за новоизбрания президент на федерацията по повдигане на тежести Стефан Ботев.
Той приказва за своя път към триумфа, гибелта на своя изобретател Илиян Илиев, упоритостите и фантазиите му в горната категория до 97 кг, премията „ Спортист на годината “ и измененията във федерацията по повдигане на тежести, която Стефан Ботев оглави.
През 2024 година Насар стана европейски, олимпийски и международен първенец, а през днешния ден на обяд получи и премията " Спортен Икар ".
„ Почиват, държат рейтинга им. Аз като съм на всички места, те могат ли да избягат някъде? “, съобщи Насар за някои от съперниците си, изключително в страни като Северна Корея и Китай.
„ Аз съм човек, който не се опасява да мечтае и по тази причина считам, че съумях “, продължи той.
„ Рестарт е, все едно започваме изначало. Буквално почваме изначало. Нова категория, нови върхове, почивката е в кавички. Ще вършим кондиционни, а не нормални тренировки. Новият треньор Милко Георгиев се занимава от 20 години с тренировки, за мен е същински академик. Той може и освен се интересува, а и може. С него видях много положителни резултати за малко време. С болното ми рамо станах олимпийски и международен първенец. Счупих върхове, няма влошаване… настрана, че няма и други травми по това време “, сподели Насар във връзка новата категория и травмата в лявото си рамо.
„ Ако не му обръщаш внимание, може да стане огромна болежка. Започваш да не можеш да контролираш ръката, рамото… губиш надзор с цялото тяло “.
„ Според мен, с цел да се изпълни тази категория, би трябвало да стана най-малко 102 кг, в този момент съм 95 кг, само че няма нищо общо със спортен интервал, само че няма нищо общо с подготвителния развой. Работата ще бъде сложна. Все едно влизаш в непознато тяло – все едно да закачиш 10 кг от горната страна на някого “.
„ Очакват ме “, сподели Насар за горната категория.
„ Готови сме за съществени противници “, сподели Насар, разкривайки, че е бил поканен на шампионат в Русия, само че конкуренцията не се е състояла.
„ Нямам състезателен психолог, само че не съм усещал и потребност до момента “, сподели Насар.
„ За мен любовта на хората е най-ценната, това нещо няма по какъв начин да се опише и оцени “, продължава щангистът.
„ Много тежък миг за мен, за околните му, за фамилията му. Беше се запътил към мен към Белмекен в една тежка зима. По пътя, който криволичи, не се е виждало къде е асфалт и земен път. Беше се насочил към земния път, обади ми се, че е закъсал. Аз открих колата, само че той с несклоняем темперамент беше тръгнал пешком. За жал на всички нас, не обичам да споделям, че си е отишъл… Има една хубава българска сентенция „ Умра, с цел да живее “. Остави спомен на целия български народ. На всеки, който го познава, също остави спомен “, описа Насар за гибелта на своя треньор и изобретател Илиян Илиев.
„ Може да не съм аз Спортист на годината, само че все пак аз мисля, че тази година я завоюваха всички, които популяризираха страната и я обичат. Не искам толкоз доста тази премия. Ние си имаме цели. Тези думи съм ги споделил след това. Бяха ме попитали дали съм афектиран “, съобщи Насар за премията „ Спортист на годината “, където е считан за любимец.
Насар сподели и на кой тим повече симпатизират елитните щангисти – Левски или ЦСКА: „ Аз бих споделил, че не се интересуват толкоз от футбол. Моята публика множеството са от ЦСКА. Има хора от Левски, с които споделяме, несъмнено, не сме крайни “.
Всичко има значение. Това е моментът, в който най-вече се колебаеш. Осъзнаваш от ден на ден какъв брой се колебаеш. Това е Олимпиада, веднъж на 4 години. Аз нямам право на неточност с моите фантазии – да стана 2-3-4 пъти олимпийски първенец “.
„ Няма доста какво да се каже. Иска ми се да има светлина в тунела. Друго няма какво да кажа. Видяхме се, честити ми за купата “, сподели Насар пред Дарик за новоизбрания президент на федерацията по повдигане на тежести Стефан Ботев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ