Изповедта на римския император Адриан пред младия Марк Аврелий, назаем

Изповедта на римския император Адриан пред младия Марк Аврелий, назаем от романизираната биография „ Мемоарите на Адриан “ на френската писателка Маргьорит Юрсенар (1903-1987).

(Hadrian Visiting a Romano British Pottery, 1884, by Sir Lawrence Alma-Tadema )

Човешкото битие

Още не съм толкоз слаб, че да се поддам на кошмарите на страха, съвсем толкоз нелепи, колкото и илюзиите на вярата, само че доста по-мъчителни. Все отново съм стигнал възрастта, в която за всеки човек животът е едно признато проваляне. Да се каже, че дните ми са преброени, не значи нищо. Така е било от много време. Така е за всички ни. Известни интервали от живота ми замязват от ден на ден на празните зали на прекомерно необятен замък, който обеднелият притежател към този момент не населява напълно.

Като всеки различен и аз разполагам единствено с три метода за преценка на човешкото битие. Изучаването на личното „ аз ” – най-трудният, най-опасният, само че и най-плодотворният способ. Наблюдението над хората, които най-често съумяват да скрият от нас тайните си или вършат всичко, с цел да ни накарат да повярваме, че имат такива. Книгите със самобитните неточности в зрителната точка, които пораждат сред редовете. Човешкият разсъдък отхвърля да одобри, че е рожба на случайността. Преходно дело на орис, която не управлява никакъв господ, а още по-малко самият той. Една част от всеки живот, даже минимум достойният за проучване, се прекарва в търсене на неговия смисъл и начало, на корените му. Не ненавиждам хората. Ако беше по този начин, нямаше да имам никакво право, нито съображение да се пробвам да ги ръководя. Знам, че са суетни, невежи, алчни, неспокойни и способни на всичко, с цел да съумеят, с цел да се повдигнат даже единствено в личните си очи или просто с цел да си спестят страданието. Зная, че съм като тях, най-малко на моменти или бих могъл да бъда като тях. Разликите, които виждам сред другите и мен, са прекомерно незначителни, с цел да натежат в крайната равносметка. Старая се държанието ми да бъде еднообразно отдалечено и от хладното предимство на философа, и от наглостта на един Цезар да вземем за пример. И най-пропадналите хора имат нещо ярко в себе си. Този палач свири обичайно на флейта. Надзирателят, който раздира с камшик тялото на тога, е може би добър наследник, а този простак би разделил с мен и последния си залък самун. Ако варварите в миналото завладеят света, и те ще бъдат принудени да възприемат част от нашите способи и най-после евентуално ще замязят на нас.

Хорското своенравие

Повечето хора са непостоянни както в положителното, по този начин и в злото. Недоверието им, повече или по-малко враждебното им равнодушие се огъва прекомерно бързо, съвсем непристойно и се трансформира прекомерно елементарно в благодарност, в почитание. Впрочем може би също по този начин краткотрайни. Дори егоизмът им може да бъде ориентиран към потребни цели. Що се отнася до мен, стремил съм се повече към свободата, в сравнение с към властта. Към властта – единствено тъй като частично подсигурява свободата. Императорът одобри новината за идването си на власт с възхитително хладнокръвие. Отдавна го очакваше и то с нищо не променяше проектите му. Оставаше подобен, какъвто постоянно е бил, какъвто щеше да бъде до гибелта си – пълководец. Но неговото достолепие се състоеше в това, че с помощта на своето чисто военно разбиране за дисциплината си бе основал точна концепция за това, което се назовава държавен ред. Император-воин, само че напълно не воин-император. Не промени нищо в метода си на живот. В скромността му нямаше нито тенденциозност, нито надменност. Докато армията ликуваше, той приемаше новата си отговорност като част от всекидневието, изразявайки простодушно задоволството си пред своите близки. Бих желал да владея смелост, която да бъде постоянно невъзмутима, безразлична, лишена от всякаква физическа възбуденост и индиферентна като спокойствието на боговете. Не се хваля от мисълта, че съм го постигнал. Често приказваме за фантазиите на младите, като напълно забравяме тяхната прозорливост. Тя също е фантазия и не по-малко безумна от самите фантазии.

Последната любов

Нищо не пречеше да бъде същото и с тази последна любов. Нищо, с изключение на нейната неповторимост, която я отличаваше от останалите. Навикът и без друго щеше да ни води до безславния, само че безвреден край, който животът сервира на тези, които се помиряват с безболезненото и последователно амортизиране на възприятията. Страстта можеше да се трансформира в другарство, както считат моралистите. Или в по-често срещаното равнодушие. Мъдростта се състои в това да не пренебрегваш нищо от случайностите, които са самия живот, стига единствено да се постараеш да избегнеш най-зловредните. Вече се бях убедил, че нашият разсъдък възприема единствено оскъдна част от обстоятелствата. Все повече ме привличаше мъглявият свят на чувствата - тъмна нощ, в която проблясват и се въртят ослепителни слънца. Неустойчивите теории, построени от индивида като отбрана против гибелта, показват две трендове. Първата показва гибелта като неизбежно зло. Напомня ни, че нито хубостта, нито младостта, нито любовта могат да избегнат разложението. Тя ни потвърждава, че животът и съпътстващите го беди са по-ужасни от самата гибел и че е по-добре да умреш, в сравнение с да остарееш. Вторият тип причини опонират на първия, само че нашите философи не са чак до такава степен придирчиви. Тук към този момент не става дума да се примириш със гибелта, а да я отречеш. Единствено душата била значима. Самонадеяно одобряваха като факт безсмъртието на тази нереална същина, за която не сме чували да съществува отвън тялото и чиято действителност не са си дали труда да потвърдят.

Безсмъртието на човешкия жанр

Смята се, че безсмъртието на човешкия жанр изкупва всяка самостоятелна гибел. Говореха за популярност - красива дума, която изпълва сърцето, и се опитваха да открият сред нея и безсмъртието някакво лъжливо единение. Като че ли следата, която оставя след себе си даден човек, е равносилна на неговото наличие. В доста връзки мисълта на нашите философи ми се струваше също по този начин лимитирана, объркана или безплодна. Три четвърти от интелектуалните ни занимания не са нищо друго с изключение на празни умувания. Задавах си въпроса дали тази възходяща пустош се дължи на намаляване на интелектуалния уровен или на духовен крах. Каквато и да беше повода, умствената незначителност на всички места вървеше ръка за ръка с учудваща душевна подлост. Подозирам, че зад твоята (на Марк Аврелий) добре усвоена неотстъпчивост се крие деликатност и може би даже уязвимост. В теб налучквам съществуването на талант, който не е безусловно геният на държавника. Въпреки всичко светът ще бъде вечно по-добър, по тази причина че ще е видял най-малко един път тези достолепия въплътени във висшата власт. Понякога ми се коства, че Ахил е най-славният от всички мъже поради своята храброст, душевна мощ, познания и разум. Неотлъчни от телесна сръчност, както и поради своето енергично възприятие към младия си приятел. Нищо не ми се коства по-възвишено от отчаянието му, заради което бе презрял живота и поискал гибелта след загубата на своя обичан (Патрокъл). Животът е нечовечен и това ни е известно. Именно тъй като чакам доста малко от човешкия чоп, щастливите интервали, частичните триумфи, напъните да започнеш още веднъж и да продължиш ми се костват чудеса, които са самобитна компенсация за голямата маса от несгоди и провали, безнаказаност и заблуди. 

Откъси от: „ Мемоарите на Адриан ”, Маргьорит Юрсенар, превод Нели Захариева, изд. „ Народна просвета “, София, 1983
Изображение: Hadrian Visiting a Romano British Pottery, 1884, by Sir Lawrence Alma-Tadema