Изповед с цялата история около установяването на майка му като

Изповед с цялата история към установяването на майка му като инфектирана с ковид, симтомите преди теста и тези след общественото разгласяване на случая разкри Мирослав Близнаков - наследник на 59-годишната жена, призната в инфекциозното поделение на болничното заведение в Карлово след завръщане от Лондон. След разгласяването за първи случай на болестта в Карлово последваха доста отрицателни мнения в обществените мрежи, популяризират се и лъжи в разнообразни медии. Това кара Мирослав, който е военнослужещ в 61-ва Стрямска механизирана бригада, да направи тежък и доста прочувствен роман за персоналната история в сложния за фамилията миг. Направи го в 10-минутно изявление по телефона за KarlovoPress. " Aз персонално взех решението да прибера майка ми от Англия, защото там не взеха никакви ограничения за битка с разпространяването на ковид, а тя е от най-уязвимите. Със сърдечно-съдово заболяване. Има интервенция, подложен байпас. И хронично заболяване на белите дробове. Затова взех решение да я прибера, дори малко закъснях. Взех ограничения преди този момент. Около седмица по-рано си пуснах заплатен отпуск за да огранича всевъзможни контакти. Дори единствено и единствено да не ме виждат, с цел да няма някакви спекулации. Семейството ми - жена ми отпътува да живее при родителите си предният ден преди прибирането на майка ми. Посрещнах я на летището на 20 март. Самолетът кацна в 9 без 15. От този час в този ден ние двамата не сме имали контакт с никой различен, с изключение на с бърза здравна помощ! Това е единственият контакт - образен, директен или както желаете го наречете. След като я взех от летището, майке ми нямаше безусловно никаква симптоматика. Чувстваше се прелестно. Беше обезпокоена само, че самолетът е бил цялостен. Всички са били с маски, несъмнено. Прибрахме се в Карлово, изкъпахме се и си легнахме. На 20 март идва в България. Нямаше никакви признаци за ковид. Прибрахме се в Карлово. Същата вечер тя ме разсъни през нощта. Имаше висока температура. Извикахме Бърза помощ, която пристигна за 40 минути. Закараха я в Инфекциозното поделение в Карлово, а аз останах у дома. Към 11,30 вечерта майка ми позвъни, защото спи на долния етаж, и ми сподели, че е вдигнала температура. Беше към 38 градуса. Казах й - дай ми декларацията, която попълнихме на летището. Там имаше инструкции. Действах съгласно напътствията. Обадих се на РЗИ-Пловдив. Обясних им случая, записаха всички данни. От там ме насочиха да се обадя на Спешна помощ. Направих и това. От там ме насочиха към нашата Бърза помощ. Дадоха ми инструкции. След към 40 мин пристигна екип - може би от РЗИ-Пловдив, щом на колата за спешна помощ и е лишило толкоз време. Линейката беше оборудвана с всички нужни защитни ограничения, чиновниците бяха екипирани. Качиха майка ми в колата за спешна помощ и я закарах в инфекциозното поделение в Карлово. Аз останах у дома. Към 2 часа майка ми ми позвъни и ми сподели: " Ела да ми прибереш, нищо ми няма. ". Питах я дали е сигурна, а тя: " Така ми споделиха ". Питах я отново, тъй като трябваше да изляза, с цел да я докарам, а мислех, че би трябвало да си заставам у дома. " Не, не, докторът сподели да дойдеш да ме прибереш. " Окей. Отидох, стопирах пред отделението, майка ми слезе, качи се в колата, аз разговарях с доктора към минута, даде ми инструкции, че няма симптоматика за ковид, всичко е от стрес и отмалялост. И това е. През това време ние не сме били контактни с безусловно никой различен - наблягам! На другият ден ден към обяд ми се обадиха от болничното заведение: " Докарайте майка ви, тъй като би трябвало да е под наб людение. " Казах: " Добре де, за какво въобще я изписахте? " А те: " Господине, докарайте я. " Питах отново: " Аз ли да я докарам? Сигурни ли сте, че би трябвало аз да я докарам? " А те: " Да, да, няма проблем. " Пак споделих " добре. " Отново взехме защитни ограничения. Аз сложих маска, ръкавици, майка ми беше с маска. Отидохме и я оставих пред инфекциозното поделение, аз даже не съм слизал от колата. Дори не изчаках да слязат да я вземат, потеглих незабавно - да не се основава напрежение, да ме виждат хората и да вземат да кажат, че съм на открито. От този миг аз си заставам у дома под карантина, направил съм си сметката, запасил съм се с артикули от седмица по-рано, тъй като знаех какво ще последва, без значение дали майка ми е болна, или не. Аз трябваше да я оставя 14 дни у дома, а около нея, да остана и аз. Осъзнавах го. Та след оня миг не си депозирам даже носа на открито. Аз пребивавам в къща, само че не излизам и на двора даже, с цел да няма ненужно напрежение измежду съседите ", описа Мирослав Близнаков. " Ще ви помоля да не притеснявате майка ми. Аз приказвам с нея през към час. Разбирате, че в тази обстановка телефоните ни не стопират да звънят - както на нея, по този начин и на мен. Дали от угриженост, дали поради клюката, хората непрекъснато звънят и желаят някаква информация. Затова ви апелирам да не я притеснявате нея. Според последния ни диалог - майка ми беше доста добре. Но предвид на цялата мръсотия, която се изля... Аз дори я помолих да не чете, тъй като се появява суперпротиворечива и погрешна информация. И откакто всичко това завърши, аз ще взема всички нужни ограничения. Но след тази мръсотия майка ми супер доста се тормози и колкото и да даваше тип, че не обръща внимание, няма по какъв начин да не ти пука - в случай, че са забъркани фамилията ни, жена ми, детето ми, бабата, безусловно всички. Тя извънредно доста се тормози - да не им навреди. Симптомите се появиха след общественото оповестяване на случая от генерала по малкия екран. Преди това ги нямаше, даже температурата, с която беше влезнала, беше изчезнала. Но към този момент не е по този начин - започнаха пробождания в гърдите, лека кашлица... Засега всичко е обикновено и се управлява добре, само че майка ми е мощно обезпокоена и това се отразява ", продължи Мирослав. А по-късно насочи апел към съгражданите си и към всички: " Призовавам всички на първо място да останат хора! Никой не е застрахован. Никой няма потребност от това нещо сега. На всеки може да се случи и ще продължи да се случва. В нашата община съответно много хора се прибраха от чужбина. Ако всеки вземе ограниченията, които взех аз - да се отнася съзнателно, да потърси органите при първите признаци, без значение дали са минимални, в случай че всеки съзнателно си съблюдава карантината, съм сигурен, че това нещо ще се тушира в зародиш. За страдание, не съм сигурен, че това ще се случи. Но аз съм чист пред себе си, чист съм пред съгражданите ми. Каквото трябваше да направя, аз го направих. " " Аз би трябвало да остана под карантина до 3 април. Тогава ми изтича и отпуската. Аз си я бях удължил точно заради тази причина - да си остана у дома, до момента в който майка ми е тук и до момента в който мине карантинният интервал. Но предвид на това по какъв начин се усещам, след карантината ще преценим дали да се върна на работа, или е желателно да остана още известно време изолиран. Готов съм да приема и това решение без никакви запаси. Зависи по какъв начин ще протече заболяването при мен, в случай че въобще съм я прихванал. Лично аз се усещам в прелестно здраве. Но може и да съм единствено притежател и да изкарам всичко на крайник. Със сигурност ще би трябвало да ми се създадат проучвания, преди да потегли още веднъж на работа. Защото, съгласете се, при нас рискът е значителен, работим доста хора на едно място и не може да се рискува ", приключва военнослужещият.