Ружа Райчева: Не знам как тези хора смятат да си говорят в следващите Народни събрания
Изповед от първо лице на Ружа Райчева, едно младо момиче, тръгнало си от Има Такъв Народ преди година. Тя е щерка на социолога Андрей Райчев и емблематичната журналистка Виза Недялкова.
Не мога да допускам, че е предходна единствено една година. Заради всичките приказки, които сега се леят по адрес на Има Такъв Народ, ще си разреша да кажа нещо.
Тръгнах си от Има Такъв Народ след изборите през юли, когато се оповестиха проектите за лунен полет със “северномакедонец ”, и когато непознатият за мен Петър Илиев внезапно се оказа най-безценния кадър в партията.
За Слави Трифонов не бих могла да кажа нищо неприятно, просто тъй като такова не съм видяла - към мен се е отнесъл единствено с положително.
- Проблемът ми беше, че в листите цъфнаха едни хора, които в акцията просто ги нямаше. Че за министри се предложиха още веднъж такива.
- Проблемът беше, че почнах да получавам позвънявания и СМС-и (не от Трифонов) за това какво да пиша, какво да търкам, от кое предаване да се скрия и естествено, това завърши бързо, тъй като никой няма право да ми споделя какво да мисля и приказвам.
- Проблемът беше, че действително нямаше партиен живот, ние бяхме там, с цел да симулираме подобен, до момента в който други неща се случват.
Не съм видяла схеми, не съм видяла ДПС-та, Алексиевци и така нататък, само че съзнавам, че бях прекомерно дребна пешка на дъската, с цел да знам каквото и да е значително.
Като човек, взел участие в цялата работа, извънредно ме боли от това, което следим сега - противен разпад на коалиция, а след това и партия, замяна на безкрайни обвинявания.
Не знам по какъв начин тези хора считат да си приказват в идващите Народни събрания.
Напуснах цялата работа безшумно и добродушно, просто тъй като за хора, с които си бил на една маса, въпреки и като дребна пешка по акции, не може да приказваш неприятно и не трябва. Никога не съм мислела, че ще стана народен представител, или каквото и да е. Надявах се, че нещо ще променим, с месеци се носех на крилете на митингите през 2020 и мечтаех да канализираме тази гражданска мощ.
Това, което сигурно мога да кажа за Има Такъв Народ е, че умишлено или не, главно с тяхна помощ - тази социална инерция и мощ, бе разрушена, а ГЕРБ тихомълком се оправдават ден след ден.
Сега сме толкоз разцепени, мненията по значимите въпроси са толкоз полярни, че самите хора са в тиха революция, а политиците просто отразяват тези настроения.
Тъгувам по времето, с което бяхме дружно на площадите и знаехме против какво и кого се борим. Най-вероятно в сряда ще падне кабинетът и отново ще влезем в чудната, позната серпантина.
Еднолични спасители няма и такива не трябва да чакаме. Ние сами ще се спасим, когато осъзнаем, че България не е дупка и, че всеки всеки естествен човек може да помогне и направи доста - стига да желае и да не се отхвърля.
Не мога да допускам, че е предходна единствено една година. Заради всичките приказки, които сега се леят по адрес на Има Такъв Народ, ще си разреша да кажа нещо.
Тръгнах си от Има Такъв Народ след изборите през юли, когато се оповестиха проектите за лунен полет със “северномакедонец ”, и когато непознатият за мен Петър Илиев внезапно се оказа най-безценния кадър в партията.
За Слави Трифонов не бих могла да кажа нищо неприятно, просто тъй като такова не съм видяла - към мен се е отнесъл единствено с положително.
- Проблемът ми беше, че в листите цъфнаха едни хора, които в акцията просто ги нямаше. Че за министри се предложиха още веднъж такива.
- Проблемът беше, че почнах да получавам позвънявания и СМС-и (не от Трифонов) за това какво да пиша, какво да търкам, от кое предаване да се скрия и естествено, това завърши бързо, тъй като никой няма право да ми споделя какво да мисля и приказвам.
- Проблемът беше, че действително нямаше партиен живот, ние бяхме там, с цел да симулираме подобен, до момента в който други неща се случват.
Не съм видяла схеми, не съм видяла ДПС-та, Алексиевци и така нататък, само че съзнавам, че бях прекомерно дребна пешка на дъската, с цел да знам каквото и да е значително.
Като човек, взел участие в цялата работа, извънредно ме боли от това, което следим сега - противен разпад на коалиция, а след това и партия, замяна на безкрайни обвинявания.
Не знам по какъв начин тези хора считат да си приказват в идващите Народни събрания.
Напуснах цялата работа безшумно и добродушно, просто тъй като за хора, с които си бил на една маса, въпреки и като дребна пешка по акции, не може да приказваш неприятно и не трябва. Никога не съм мислела, че ще стана народен представител, или каквото и да е. Надявах се, че нещо ще променим, с месеци се носех на крилете на митингите през 2020 и мечтаех да канализираме тази гражданска мощ.
Това, което сигурно мога да кажа за Има Такъв Народ е, че умишлено или не, главно с тяхна помощ - тази социална инерция и мощ, бе разрушена, а ГЕРБ тихомълком се оправдават ден след ден.
Сега сме толкоз разцепени, мненията по значимите въпроси са толкоз полярни, че самите хора са в тиха революция, а политиците просто отразяват тези настроения.
Тъгувам по времето, с което бяхме дружно на площадите и знаехме против какво и кого се борим. Най-вероятно в сряда ще падне кабинетът и отново ще влезем в чудната, позната серпантина.
Еднолични спасители няма и такива не трябва да чакаме. Ние сами ще се спасим, когато осъзнаем, че България не е дупка и, че всеки всеки естествен човек може да помогне и направи доста - стига да желае и да не се отхвърля.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ