Как да разберем дали имаме навик да преувеличаваме проблемите си?
Използвате ли постоянно в всекидневието си фразите „ ужас”, „ кошмар”, „ катастрофа”, „ неприятното е, че...”?
За множеството хора това са надали не паразитни изрази, с които вършим речта си по-експресивна. Те обаче са един от признаците, че сме склонни да преувеличаваме проблемите си, написа.
В основата на преувеличаването на неприятностите стои страхът и неувереността в личните сили. Още една причина да вършим от мухата слон в отрицателен аспект е стремежът ни към по-ярък и кондензиран живот – като във филмите и книгите, където на героите постоянно се случват трагични събития. Психолозите изясняват, че без да желаеме се отъждествяваме с тези персонажи и подсъзнателно желаеме личният ни живот да бъде също толкоз забавен. Като цяло в човешката природа е заложена склонността да драматизираме, само че когато всичко върви прекомерно безпрепятствено, ни става скучно. И ни се прищява да „ поиграем”. Обаче като влезем в роля по този начин се увличаме, че не виждаме по какъв начин се поддаваме на страховете и паниките си, предизвикваме разочарования и раздели.
Преувеличението е „ раздуване” на всеки проблем. Обикновено когато преувеличаваме, се фокусираме върху отрицателното: хиперболизираме на мащаба на неприятното, придаваме на нещата свръхзначимост, трансформираме дребните неточности в трагични събития. По този модел одобряваме елементарните препоръки като грандиозна рецензия, лекото здравословно неразположение – за сериозна болест. Дребните неуспехи провокират припадък на обезсърчение, а незначителните трудности се трансформират в непреодолими бариери.
Всички тези „ велики” прекарвания по дребни мотиви подлагат на съществено тестване нервната система и унищожават здравето ни. Като влагаме в тях сили и нерви на процедура постепенно, само че несъмнено вървим към съществено болести, като да вземем за пример разнообразни форми на невроза. А на техния декор стартират провали върху целия организъм. Още едно нежелано следствие от преувеличаването на неприятностите е, че като губим сила на вятъра, рискуваме да останем без сили, когато се наложи да вземаме съществени решения. Така поради дребните елементи сериозните каузи остават неосъществени. Реално видяно, същинските несгоди в човешкия живот са малцина. През останалото време претърпяваме тежко досадни дреболии, на които приписваме статут на големи неприятности. Изходът е да съумеем да погледнем обективно на обстановката: фактически ли се е случило нещо непоправимо?
Правила на безметежния живот
На първо място, значимо е да помислим какво действително можем да създадем при дадените условия. Само спокойното обсъждане ни дава късмет да разберем, че не е толкоз ужасно, колкото наподобява първоначално. Необходимо е да се научим да не претърпяваме трагично нещата, които не зависят от нас. Ако в действителност се е случило злощастие и не е по силите ви да измененията обстановката към по-добро, ви остава единствено едно: да се стегнете духом и да я приемете. А за това най-хубавият врач е времето.
Обърнете внимание на думите, които употребявате нормално, с цел да опишете неприятностите. Най-добре е изцяло да изхвърлите „ проблем” от речника си – заменете го със „ задача”. Изключете също фразите „ не мога да го понеса” и „ това е невъзможно”.
Ако някой е постъпил зле с вас или ви е обидил, си кажете: „ това е негов проблем, не мой”. Нали не можем да носим виновност за това, че има хора, които са груби, нечестни и зли? Не губете време и нерви във връзка на непознатите недостатъци.
От мухата – слон
Навикът да преувеличаваме проблемите може да се трансформира в синдром на неудачника. В тази обстановка дребни неприятности се виждат трагично и се стига до извода: „ всичките ми старания са безполезни, не ми върви, с нищо не мога да се справя”. В последна сметка неудачникът става подобен, точно тъй като самичък си поставя този щемпел. Затова просто спрете да плувате по течението не неприятностите.
За множеството хора това са надали не паразитни изрази, с които вършим речта си по-експресивна. Те обаче са един от признаците, че сме склонни да преувеличаваме проблемите си, написа.
В основата на преувеличаването на неприятностите стои страхът и неувереността в личните сили. Още една причина да вършим от мухата слон в отрицателен аспект е стремежът ни към по-ярък и кондензиран живот – като във филмите и книгите, където на героите постоянно се случват трагични събития. Психолозите изясняват, че без да желаеме се отъждествяваме с тези персонажи и подсъзнателно желаеме личният ни живот да бъде също толкоз забавен. Като цяло в човешката природа е заложена склонността да драматизираме, само че когато всичко върви прекомерно безпрепятствено, ни става скучно. И ни се прищява да „ поиграем”. Обаче като влезем в роля по този начин се увличаме, че не виждаме по какъв начин се поддаваме на страховете и паниките си, предизвикваме разочарования и раздели.
Преувеличението е „ раздуване” на всеки проблем. Обикновено когато преувеличаваме, се фокусираме върху отрицателното: хиперболизираме на мащаба на неприятното, придаваме на нещата свръхзначимост, трансформираме дребните неточности в трагични събития. По този модел одобряваме елементарните препоръки като грандиозна рецензия, лекото здравословно неразположение – за сериозна болест. Дребните неуспехи провокират припадък на обезсърчение, а незначителните трудности се трансформират в непреодолими бариери.
Всички тези „ велики” прекарвания по дребни мотиви подлагат на съществено тестване нервната система и унищожават здравето ни. Като влагаме в тях сили и нерви на процедура постепенно, само че несъмнено вървим към съществено болести, като да вземем за пример разнообразни форми на невроза. А на техния декор стартират провали върху целия организъм. Още едно нежелано следствие от преувеличаването на неприятностите е, че като губим сила на вятъра, рискуваме да останем без сили, когато се наложи да вземаме съществени решения. Така поради дребните елементи сериозните каузи остават неосъществени. Реално видяно, същинските несгоди в човешкия живот са малцина. През останалото време претърпяваме тежко досадни дреболии, на които приписваме статут на големи неприятности. Изходът е да съумеем да погледнем обективно на обстановката: фактически ли се е случило нещо непоправимо?
Правила на безметежния живот
На първо място, значимо е да помислим какво действително можем да създадем при дадените условия. Само спокойното обсъждане ни дава късмет да разберем, че не е толкоз ужасно, колкото наподобява първоначално. Необходимо е да се научим да не претърпяваме трагично нещата, които не зависят от нас. Ако в действителност се е случило злощастие и не е по силите ви да измененията обстановката към по-добро, ви остава единствено едно: да се стегнете духом и да я приемете. А за това най-хубавият врач е времето.
Обърнете внимание на думите, които употребявате нормално, с цел да опишете неприятностите. Най-добре е изцяло да изхвърлите „ проблем” от речника си – заменете го със „ задача”. Изключете също фразите „ не мога да го понеса” и „ това е невъзможно”.
Ако някой е постъпил зле с вас или ви е обидил, си кажете: „ това е негов проблем, не мой”. Нали не можем да носим виновност за това, че има хора, които са груби, нечестни и зли? Не губете време и нерви във връзка на непознатите недостатъци.
От мухата – слон
Навикът да преувеличаваме проблемите може да се трансформира в синдром на неудачника. В тази обстановка дребни неприятности се виждат трагично и се стига до извода: „ всичките ми старания са безполезни, не ми върви, с нищо не мога да се справя”. В последна сметка неудачникът става подобен, точно тъй като самичък си поставя този щемпел. Затова просто спрете да плувате по течението не неприятностите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ