AI ни кара да психясваме
Използването на изкуствен интелект (AI) към този момент е свързвано с какво ли не — от боязън от преценка и самотност до утежняване на когнитивните качества. Резултатите постоянно са тревожни и сложни за категоризиране.
А в този момент нещата стават още по-сложни. В ново проучване, оповестено в списанието BMC Psychology, южнокорейски учени изследвали 504 китайски студенти по изкуства и разкрили, че тези с по-високи равнища на егоизъм, психопатия и макиавелизъм по-често разчитат на ChatGPT и AI генератора за изкуство Midjourney спрямо по-емоционално уравновесените си сътрудници.
Авторите на проучването — психолозите Джини Сонг от университета Чоданг и Шуян Лю от университета Бексок — преглеждат потреблението на AI от студенти по изкуства като държание, близко до академични нарушавания като преписване, неистина и плагиатство.
Тези дейности, изясняват те, постоянно се свързват с т.нар. " тъмни " черти на личността, познати от модела " Тъмната триада ", употребен за оценка на отрицателни личностни характерности.
Проучването обхванало студенти от шест профилирани арт университета в китайската провинция Съчуан, включващи дисциплини като образни изкуства, музика, спектакъл и танц.
Резултатите посочили, че хората с по-силно изразени " тъмни " черти били по-склонни да показват творби, основани от AI, като свои собствени — проблем, който се задълбочава в света на изкуството и университетските среди.
Освен това, същите студенти посочили по-високи равнища на тревога по отношение на университетския си триумф и по-голяма податливост към отсрочване на дилемите,
което допълнително увеличавало зависимостта им от AI инструменти при осъществяване на образователни задължения. Подобна връзка сред мързелуване и потребление на AI е следена и в други изследвания.
Изследователите измерили и равнищата на материализъм измежду участниците. Те открили, че студентите, за които външните награди и самопризнание са по-силен мотиватор, също по-често употребявали AI за реализиране на триумф.
В умозаключение, създателите на проучването предлагат университетите да преработят образователните си стратегии по този начин, че заданията да бъдат по-малко податливи на плагиатство и реплика посредством AI.
Освен това упорстват образователните институции да образоват студентите по отношение на етичните опасности
и проблеми, свързани с използването на изкуствен интелект, с вярата, че това ще ги насочи към по-съзнателно и отговорно отношение към технологиите — а не към потреблението им като бърз и елементарен сурогат на личните старания.
А в този момент нещата стават още по-сложни. В ново проучване, оповестено в списанието BMC Psychology, южнокорейски учени изследвали 504 китайски студенти по изкуства и разкрили, че тези с по-високи равнища на егоизъм, психопатия и макиавелизъм по-често разчитат на ChatGPT и AI генератора за изкуство Midjourney спрямо по-емоционално уравновесените си сътрудници.
Авторите на проучването — психолозите Джини Сонг от университета Чоданг и Шуян Лю от университета Бексок — преглеждат потреблението на AI от студенти по изкуства като държание, близко до академични нарушавания като преписване, неистина и плагиатство.
Тези дейности, изясняват те, постоянно се свързват с т.нар. " тъмни " черти на личността, познати от модела " Тъмната триада ", употребен за оценка на отрицателни личностни характерности.
Проучването обхванало студенти от шест профилирани арт университета в китайската провинция Съчуан, включващи дисциплини като образни изкуства, музика, спектакъл и танц.
Резултатите посочили, че хората с по-силно изразени " тъмни " черти били по-склонни да показват творби, основани от AI, като свои собствени — проблем, който се задълбочава в света на изкуството и университетските среди.
Освен това, същите студенти посочили по-високи равнища на тревога по отношение на университетския си триумф и по-голяма податливост към отсрочване на дилемите,
което допълнително увеличавало зависимостта им от AI инструменти при осъществяване на образователни задължения. Подобна връзка сред мързелуване и потребление на AI е следена и в други изследвания.
Изследователите измерили и равнищата на материализъм измежду участниците. Те открили, че студентите, за които външните награди и самопризнание са по-силен мотиватор, също по-често употребявали AI за реализиране на триумф.
В умозаключение, създателите на проучването предлагат университетите да преработят образователните си стратегии по този начин, че заданията да бъдат по-малко податливи на плагиатство и реплика посредством AI.
Освен това упорстват образователните институции да образоват студентите по отношение на етичните опасности
и проблеми, свързани с използването на изкуствен интелект, с вярата, че това ще ги насочи към по-съзнателно и отговорно отношение към технологиите — а не към потреблението им като бърз и елементарен сурогат на личните старания.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ